Въртят ми се няколко въпроса относно гравитацията.

Единият от въпросите е по повод отблъскващата сила на гравитацията.
Имаме ракета в която се намира тяло. Тялото не е закрепено вътре в ракетата.
Тази ракета първоначално се намира на някакво разстояние в космоса спрямо земята. Насочваме ракетата така че да "пада" към земята. Под действияето на земното притегляне ракетата ще придобие някаква скорост и ще се движи към земята. Съответно тялото вътре в ракетата ще се движи в синхрон с ракетата.
Нека принебрегнем атмосферата.
И така, ракетата се движи под действието на гравитацията. В определен момент, включваме двигателите на ракетата, и ракетата започва да ускорява още по бързо (по бързо от ускорението което придава земното притегляне на дадено разстояние). Тялото което се намира в ракетата обаче, започва да изостава спрямо ракетата.
Ще рече ли, че ако ние искаме да засилим даден обект по посока на привличане от гравитацията, с по голямо ускорение от това което създава самата гравитация, то на тялото ще въздейства отбъскващата сила ?

мне, не я виждам така. тялото ще си "изостава" и без гравитация.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Това което описваш няма общо с гравитацията. Нарича се инертност на телата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от geri® на 30.06.11 11:06.

Не и това е очевидно. След като тялото не е закрепено към ракетата, няма значение дали е в нея или извън нея, т. е. може да разгледаш поведението на ракетата и тялото съвсем отделно. Следователно, случващото се с ракетата няма нищо общо със случващото се с тялото, специално в тази ситуация. Просто, към земнотото ускорение се добавя и някакво собствено ускорение за ракетата, а тялото продължава да се движи само под въздействие на земното ускорение.

И аз стигнах до извода с инерцията.

При свободно падане силата на гравитацията и инертната сила са в равновесие. И всички тела падат с еднакво ускорение.
Когато ние засилваме ракетата, нарушаваме това равновесие м/у силите.Инертната сила "отслабва" за сметката на силата с която започваме да задвижваме ракетата.

Иначе състоянието на телата при свободното падане е аналогично на телата при отсъствието на гравитационо влияние.
Т.е ако засилваме ракетата по горния начин, ще трябва да приложим точно толкова сила за ускорение, колкото и при ракетата на която не действа гравитацията. Тази сила ще бъде за преодоляване на инертноста на тялото.

Един друг, по сложен (за мен) въпрос.

1-ви случай .
Нека имаме на определенно разстояние от земята , обект, който е със същите размери като земята, но с пренебрежителна маса спрямо последната. Размерът не е от особенно значение, избрах го така за да е по лесно за размишления.

В следствие на земната гравитация, тялото рано или късно ще "падне" върху земята.
Можем да изчислим след колко време при дадено разстояние,земята и обектът ще се сблъскат. Да речем това ще е време Т1.
Понеже масата на обекта е пренебрежително малка, то при взаимното превличане можем да принебрегнем движението на земята по посока към тялото. Получаваме че само обектът е изминал цялото разстояние до земята.

2-ри случай.
Сега, нека заменим обекта с пренебрежителната маса, с друг обект, който има маса равна на земната маса.

По Нютон знаем че всички тела независимо от масата им се привличат с еднакви ускорения.По тази логика би трябвало да очакваме новия масивния обект да се движи точно както и стария обект с пренебрежителна маса.Да приемем че той наистина започва да се движи както в първия случай. Обаче,масивния обект действа този път и на земята, в следствие на което земята аналогично на масивния обект започва да се предвижва . След определено време Т2 телата ще се срещнат. В следствие на всичко това времето Т2 ще бъде по малко от Т1. Както и закона на Нютон няма да се спази (ако сме наблюдатели от земята или от обекта).

Та нещо никак не ми става ясно,каде съм се омотал.

Омотал си се, защото движенията които си напредположил не ти е ясно в каква отправна система си ги представяш. Половината разсъждения са в една, другите - в друга, а накрая правиш заключение от неясна позиция.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По Нютон знаем, че всички тела независимо от масата им се привличат с еднакви ускорения.

Не знаем такова нещо "по Нютон". Първо се привличат не с ускорения, а със сили, и те са съвсем зависими от масата.

По тази логика би трябвало да очакваме новия масивния обект да се движи точно както и стария обект с пренебрежителна маса.

Не можем да очакваме такова нещо. Предполагам, че имаш предвид падане на тела в хомогенно гравитационно поле, както например дребни предмети падат към земята. В твоите примери може да застанеш в общия център на тежестта на съответната система, телата ще падат към него. Сега и аз не мога да кажа какви ще са Т1 и Т2, но ще са различни според мене и това си е нормално.

П.П. А може и Т1 и Т2 да не са различни, ама трябва да се смята и да се изровят разни формулки. Да, като се замисля, може и да са съвсем еднакви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от нaив на 01.07.11 00:10.

На мен ми изглежда, че и в двата случая той разглежда движението от отправна система свързана с трето тяло.

Противоречие със закона на Нютон не виждам (на практика не е посочено кой закон имаш предвид, но допускам че е 2-рият). Всяко от телата при всеки от случаите се движи с ускорение равно на действащата му сила на привличане разделена на собствената му маса.

Ако при първия случай телата са с маси М и m силата на притегляне е F1=k.M.m/r2. Във втория случай тя е по-голяма - F2=k.M.M/r2

Относно времената Т1 и Т2:
В първия разгледан случай лекото тяло (с маса m) ще се движи с ускорение (а=F1/m=k.М/r2) и ще измине разстоянието до мястото на сблъсъка за време (Т1). Тежкото тяло (с маса М) ще се движи с по-малко ускорение a=F1/M и ще измине според допускането пренебрежимо малка част от разстоянието до мястото на срещата или удара ако препочиташ.

Във втория случай - всяко от двете тела ще измине своята част от общото разстояние, но движейки се с вече с еднакви ускорения:
a=F2/М = k.М/r2 което Е РАВНО на ускорението от първия случай a=F1/m=k.M/r2

Удара би трябвало да е около средата на общото разстояние. Тъй като съгласно твоята идеализация в първия случай целият път се изминава само от едното тяло, а при втория - едновременно от двете тела и съгласно написаното по-горе за еднаквостта на ускоренията ТО е логично (при това без противоречие с никой закон) времето Т2 да е по-малко от Т1.
Така разсъждавам аз по казусчето.

Не знаем такова нещо "по Нютон". Първо се привличат не с ускорения, а със сили, и те са съвсем зависими от масата.

Добре де, "падат" с еднакви ускорения. Силите са различни да. И това го знаем , нали ?

Не можем да очакваме такова нещо. Предполагам, че имаш предвид падане на тела в хомогенно гравитационно поле, както например дребни предмети падат към земята. В твоите примери може да застанеш в общия център на тежестта на съответната система, телата ще падат към него. Сега и аз не мога да кажа какви ще са Т1 и Т2, но ще са различни според мене и това си е нормално.

Да говорим за хомогенно поле,чисто теоритически.

Верно, това с общия център е добра гледна точка.
Значи телата не падат едно към друго с определенно ускорение, а падат към общия гравитационен ценър с определенни ускорения.

И все пак ми се струва че Т1 ще е по голямо от Т2, дори повече от два пъти по голямо.