"Гери, това, че разглеждаме конкретния механизъм, предложен от Зорник, съвсем не означава, че сме длъжни да се ограничим само и единствено с него."

В случая целта е да се покаже че механизмът не върши работа. Другото е за други теми.


Колкото до привличането (или отблъскването), в него няма някаква голяма мистерия. Но и няма механистичен модел, с болтчета и колелца, с който може лесно да се обясни.

В основата на мистерията лежат вълновите свойства на всяка частица. Квантовата електродинамика предлага уравнения, на които да се подчиняват такива частици, които да заменят уравненията на Нютон за частици, и уравненията на Максуел за вълни. Още от опитите с дифракцията на двата процепа знаем че вълновите свойства на една частица не могат да се представят с нагледен модел, от там няма такъв модел и за взаимодействията.

Поради вълновите свойства на всяка частица, уравненията за взаимодействие на две частици в квантовата електродинамика са сложни. Чисто математически, когато те се разглеждат в най-общата област, комплексната, в тях се появяват особености. Тези особености се наричат полюси на Редже. Графическото представяне на тези полюси лежи в основата на т.н. диаграми на Файнман. На тях се обозначават процеси при които полюси на Редже се разцепват и сливат. Чисто графически връзките между различните полюси - различните състояния на системата, могат да се интерпретират като обмяна на частици между описваните с уравненията основни взаимодействащи частици. Пресмятанията сочат, че такива "частици" в определено приближение наистина се характеризират с квантовите числа на обикновена частица, с изключение на това че връзката между енергията и импулса им не е като на реалните частици. Тези свойства на решенията на математическите уравнения са били наречени виртуални частици. И от тогава това име е влязло в употреба и все повече се отделя от смисъла който е имало в началото - на приближена интерпртация на математическо решение.

Та тази интерпретация показва, че в определено приближение взаимодействието на две квантови частици, в основата на което лежат вълновите им свойства, прагматично се описва по-лесно като чрез обмяна на такива виртуални частици, т.е. чрез дигитализирамне на решението по подходящ начин. И тази методика, с пресмятането на полюсите на Редже, се е сдобила с мощни средства именно в направление на това приближение. От тогава виртуалните частици са станали реалност.

Но да не забравяме от къде тръгват нещата - от вълновите свойства на частиците, за които не можем да предложим нагледност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пресмятанията сочат, че такива "частици" в определено приближение наистина се характеризират с квантовите числа на обикновена частица, с изключение на това че връзката между енергията и импулса им не е като на реалните частици.

А каква е при тези "частици" връзката между енергията и импулса им? По какво се различава от връзката между енергията и импулса на реалните частици?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами връзката при реална частица на енергията и импулса е следната:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не се ли нарушава ЗЗЕ , в случая с виртуалните частици?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, просто се описва взаимодействие - взаимно си променят състоянието реалните частици. Както и в класическата физика, след сблъсък. Тука е дистанционно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а каква е дефиницията за виртуалност , в какво се изразява тя?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако полето на хигс , създава маса на вещевите частици , според квантовата електродинамика , защо не създава маса на фотоните или пък на глуоните?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма такова понятие като вещеви частици, стегни се. Деленето е на бозони и фермиони.

Фотонът и глуонът не получават маси, защото уравненията които ги описват са калибровъчно инвариантни - т.е. на тях не им действа полето на Хигс.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

виртуалност == фиктивност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

*Фотонът и глуонът не получават маси, защото уравненията които ги описват са калибровъчно инвариантни - т.е. на тях не им действа полето на Хигс.*

а как предават тогава импулс ? след като са без маса ? нали са преносители на сили , в крайна сметка. Според Нютон силата е произведение на маса по ускорение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите