Пускам основната идея на затритата тема - времето не съществува като нещо самостоятелно, няма минало, настояще и бъдеще, а самото време е средата, в която ние съществуваме. Всичко е предопределено (тук е мястото за спорове, доколкото в квантовата механика може би има място случайността), понеже всяко събитие в света е следствие от предхождащите го събития, като по този начин бъдещето вече съществува и е точно толкова реално, колкото настоящето и миналото. Самите ние съществуваме във времето, дотолкова, доколкото всяко събитие се развива в него и чрез него. Ако вземем безкрайно кратък момент време, в него не може да се случи нищо, тъй като за да стане нещо (каквото и да било) е необходимо време. Настоящето е просто субективно понятие, а не нещо, което реално се отличава от миналото и бъдещето.

Най-важното е невидимо за очите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето един

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... Настоящето е просто субективно понятие, а не нещо, което реално се отличава от миналото и бъдещето.
А ако няма субект? не се ли случват събитията...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След СТО (за всички наблюдавани събития) е ясно, че са станали в миналото на Изследователя (в случая - субекта). В настоящето - взаимодейства с излъченото от тях. Евентуално, при правилно заложени параметри, Изследователят може да предвиди и бъдещето от резултати на даден конкретен процес. Това, последното, е идеята на приложната наука.

Що така?
Преди СТО, кой е твърдял и откъде е следвало, че НЯКОИ наблюдавани събития не са от миналото?

Лично аз не смятам философията във вида, в който съществува в момента за нещо значимо. Философията е доста по-близка до специалността ми, отколкото физиката, имал съм възможност да прочета доста неща писани от различни философи, но при тях липсва нещо - чистата наука. Откакто започнах да разглеждам литературата от гледна точка извън самата литература - много неща ми станаха доста по-ясни. Станислав Лем беше един от малкото писатели, които опитват да вкарат истинска наука в литературата, докато съвременната литература бележи по-скоро своя упадък в стремежа да бъде по-близка до средностатистическия човек.
Далеч съм от мисълта, че сега човек може сам да стигне до нещо, което е било пропуснато, но в последно време количествените натрупвания водят до качествени изменения, или както някой опитващ се да говори по-надуто би казал: Квантитетът преминава в квалитет. Самото съществуване на Интернет е предпоставка за нарастване образоваността на всеки, който има такова желание, дава възможност за познания, немислими преди 20 години. Например аз не знам колко е висок Пирин, но за 20 секунди разбирам, че е 2914 метра. В момента човек разполага с почти всяка информация за броени секунди и именно тук идва проблемът на настоящето - информационният боклук. Ако все пак можете да се справите и с него, то възможностите, които имате днес са много по-големи от тези, преди ерата на Интернет.

Най-важното е невидимо за очите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако вземем безкрайно кратък момент време, в него не може да се случи нищо, тъй като за да стане нещо (каквото и да било) е необходимо време.
Това с момента е малко измислено - ако е момент няма нужда от краткост и безкрайност
А за безкрайно кратък интервал от време се случва нещо.
Настоящето е просто субективно понятие, а не нещо, което реално се отличава от миналото и бъдещето.
Това е невярно - настоящето е СЛЕДСТВИЕ на миналото и именно по това се отличава от миналото.
Същото се отнася и за бъдещето - всяко събитие там е обусловено от настоящето, като няма обратна корелация.
А това което ти казвам е просто следствие на причинно-следствената връзка, която е очевадна, дори и за напълно нереални представи от рода на СТО и ОТО.

Както е известно предполага се че още в древният Египет са знаекли какда построят елемент на Лекланше ...
има там някакви съдове с медни цилиндри и другите необходими съставки за получаване на ток.
На колко голямо разстояние се е преместила земята от положението си в пространството тогава... трябва да се изчислява там да речем 3 000 години по 30 км в секунда сигурно е огромно разстояне аз го сметнах на 0.3 светлинни години Значи мисълта на учения изровил нагходката и справил се с нейното разпознаване и обяснение се е спуснала с скорост 0.3 светлинни години до мига в който е било изобретено нещото та по моята примитивна пингвинска логика мисълта е най бързото нещо на света защото ние четящите това, сме участници в това движение разбирайки и осъзнавайки го логиката способноста за логична мисъл която е всъщност житейският ни опит е може би корпусът на летателното средство ?мисълта? с помоща на което стигаме до еди къде си. Къде по успешно къде по неуспешно Нпаример в момент в който доларът се вдигаше милиони бяха подмамени към разните пирамиди тип Югоагент и по този начин държавата все пак успя да постигне своето да обезкърви цели слоеве от населението. Хорица които нямаха инак абсолютна невъзможност да оперират успешно с парите си. Само че верният ход бе умълчан съзнателно от правителствата тогава.Мисля че бе Костов циганчето на власт. Както и да е.Времето е реална субстанция на човещкото битие което обаче се "оживява " само чрез някои чисто личностни качества едно от които е вродена пъргавост на мозъка а другото е опита и образованоста- сиреч способноста да се инвестира в наука и нови знания.
Лаконично казано паметта е основния двигател за умението да осъзнаваме времето като такова

Редактирано от P. - koвaчa на 09.01.11 22:43.

В основата на понятията за минало, настояще и бъдеще стои наличието на паметта. Ако нямахме памет, няма как да си създадем понятие за миналото - нямаше да можем да видим корелациите, свързващи процесите. А ти като писател, можеш да си пофантазираш какво би било времето, ако представите ни за нашата памет са погрешни и тя не работи така както си представяме - да помни последователни събития. :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

цитат:
В основата на понятията за минало, настояще и бъдеще стои наличието на паметта. Ако нямахме памет, няма как да си създадем понятие за миналото - нямаше да можем да видим корелациите, свързващи процесите
Край на цитата



Така е .. Ама защо трябва да декларираме че на северния полюс има сняг?

Каква е ползата от това да декларираме че ако нямахме мозък в главата си нямаше с какво да мислим..

Това че в човешката същност има механизми позволяващи ни да разберем и осъзнаем хронологията на процесите и събитията (един след друг или едновременно) не означава че хронологичната последователност е нещо което не съществува обективно в природата а ние сме си го измислили..

Редактирано от Петко Марков Петков на 10.01.11 07:26.

... можеш да си пофантазираш какво би било времето, ако представите ни за нашата памет са погрешни и тя не работи така както си представяме - да помни последователни събития. :)

Интересна идея ми даваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите