"Гери, кажи, безсмислица ли е това? "

Това са разсъждения, при които се разглеждат разделно ефектите от движението (СТО) и гравитацията (черната дупка). Такова разделно разглеждане е възможно само при малки скорости и слаби гравитационни полета - само при такива условия уравненията на ОТО могат да се линеаризират и разделят по такъв начин. При силни такива, при които се проявява ЧД (съответно големи скорости) заключенията не могат да се правят само на база СТО. Така че върви към безсмислица. Некоректна екстраполация да го наречем. Помня го тоя разговор.

Не се засягай толкова де :)

"Това, което не ни убива, ни прави по-силни!"

Това разбира се го бях шеговито. Всеки намира прадокси и аз да дам един. Иначе е грешно, както и се очаква. Когато се каже, че нещо с дадена маса ще колапсира ако има малък размер се има предвид Швардшилдовите решения на уравненията на гуруто. Те обаче имат доста изисквания, например статичност и сферична симетрия, може и други. Когато обекта се движи с голяма скорост нещата са по-сложни и на мен въобще и не ми е ясно при какви условия би се получила черна дупка. Най-вероятно уравненията не няма да имат решения които могат да се намерят явно и просто като в случая на Шварцшилд.

А вселена от две или нияколко точки би била доста интересна/странна.

Здравей и ти!

"... признавам, че когато загатнах за „петата колона”, имах предвид и твоя милост, което волно или неволно, потвърди самата ти."

Не беше нужна особена прозорливост от моя страна, за да се досетя, че имаш предвид и мен. Но кой знае защо не се чувствам нито гузна, нито бягаща... нито пък НЕгонена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз така мисля, при движение имаме нестационарна метрика, и ако изхождаме от факта че това решение се получава чрез трансформация от покояща се КС (в която нямаме хоризонт на събитията) в движеща се КС, може да се очаква че хоризонт на събитията - главната характеристика на ЧД - няма да се появи от нищото.

За вселената от малко обекти, Мах, разсъждавайки от такава основа, стига до прословутият си принцип.

"Това, което не ни убива, ни прави по-силни!"

"И аз така мисля, при движение имаме нестационарна метрика, и ако изхождаме от факта че това решение се получава чрез трансформация от покояща се КС (в която нямаме хоризонт на събитията) в движеща се КС, може да се очаква че хоризонт на събитията - главната характеристика на ЧД - няма да се появи от нищото."

Това би било интересно да се види, дали го има в някоя от книгите за черни дупки направено в подробности. Но може и да е сложно/трудоемко и никой да не се е занимавал.

"За вселената от малко обекти, Мах, разсъждавайки от такава основа, стига до прословутият си принцип."

Предполагам, че той си е разглеждал евклидово пространство с няколко обекта(или греша). А не пространство състоящо се от няколко точки.

За съжаление, не знам. Това е част от нещата, които съм прескочил при запознаването ми с ОТО, като подробности несъществени за разбирането и и за моят интерес. Макар че ето на, водят до интересни въпроси...

Любопитното е, че в ОТО има доста точни решения на уравнението на Айнщайн, на които не е ясен физическият смисъл. Дори за едно просто изглеждащо решение, като метриката на Кер, само се предполага (по свойствата на резултата) че описва въртяща се черна дупка, не е изведено при пряко решаване на така поставена задача. Така че там е дебела работата...

"Това, което не ни убива, ни прави по-силни!"

Здравей бай Петков!

Употребявам почетното "бай", щото твоето дело е апостолско. Някога и беловласи старци се обръщали към тридесет годишния Левски с "бай Василе"!

А сега ето един от "оригиналните източници" в българския дял от Уикипедията, на които се позовава нашият налудничав гений:

Сили на инерцията [редактиране]
Ако трябва да сме напълно точни, законите на Нютон са верни само в инерциални отправни системи. Ако трябва да запишем уравненията на движение в неинерциална отправна система, то те ще се отличават по вид от втория закон на Нютон.

Обаче ако опростим нещата и добавим дадена фиктивна "сила на инерцията", то тогава уравненията придобиват отново вид подобен на втория закон на Нютон. Математически това е коректно, но от гледна точка на физическата реалност, не трябва да приемаме новата фиктивна сила за реално съществуваща в резултат на някакво реално взаимодействие.

Трябва да се подчертае, че "силата на инерция" е само една удобна параметризация, характеризираща начина, по който се различават законите за движение в инерциални и неинерциални отправни системи


Тази щуротия наистина трябва да се редактира, като се задраска изцяло.

"Фиктивната сила на инерцията", която от "гледна точка на физичната реалност" не била "реално съществуваща в резултат на някакво реално взаимодействие" и прочее, са невъобразими измислици.

За реалността на тази „фиктивна” сила би трябвало да попитат пилотите на самолети-изтребители, където се стига до претоварвания от 7-8 g и повече, и «теглото» на тялото достига над 500 kgf. Имам честта да познавам такива хора, които не биха повярвали, че гръбначните им прешлени са смачкани от някаква въображаема сила.

Накрая бай Петков, в качеството ти на художник, искам да знам: можеш ли да изработиш портрет на нашето Гуру, с разрошена перука, изплезен език, и бира в ръката, вдигната за наздравица?
Работата ще ти се заплати както се полага, сумата няма значение!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Гери,


цитат:
"Влюбили сте се в С е равно на константа и хич ни ви е еня, че е константа само в една ИС - в друга, която се движи спрямо първата, константата е друга."

Напротив, именно същата е, че и експериментално на всичко отгоре :) Това е и есенцията на СТО. А това че според твоята хипотеза това не могло да бъде, само показва че тя е тотално несъвместима със СТО.
край на цитата.


Изпускаш че светлината се движи със същата скорост но не спрямо същия наблюдател.. Това разбираш ли го ?.. :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Гери,


цитат:
"Аха!.. най после се усети, че това е цитат!.."

С риск да се повторя - че нещо си цитирал, цитирал си. Ама по-нататък заключението няма нищо общо с цитираното.

край на цитата.


Има .. имаааа!.. Заключението на гуруто е бъгаво..Скороста е винаги спрямо нещо си .. Самия факт че гуруто говори за скорост във пустота без да укаже спрямо какво е скороста е бъгаво понятие .. скороста на нещо е винаги спрямо друго нещо .. относителен зеленчук е скороста .. Скорост по принцип няма.. Гурото е забуравил да каже спрямо какво е скороста , спрямо какво я определяме .. А скороста се определя приятелю винаги спрямо нещо .. определя се коги тая пущина стига до нещото след като е тръгнала еди коги си и е изминала еди колко си път в дадена КС до нещото.. А той пътят мааму стара е относителен зеленчук между две неща и зависи от изборът на отправна система в която скороста на едното нещото в тая избрана отправна система е еди колко си апа скороста на второто нещо в тая избрана отправна система е нам колко си.. При това на едното нещо спрямо другото нещо се определя по формулата на векторната сума
V=V1+V2 където : (формула 1)
V е скороста на едното нещо спрямо другото нещо в коя да е отправна система..(в нашия случай това е скороста на светлината спрямо някакъв материален обект)
V1 е скороста на първото нещо спрямо избраната отправна система
V2 е скороста на вророто нещо спрямо същата избрана отправна система
Като вземем впредвид опитния резултат че винаги в V1= С=конст (формула 2) щом спрямо избраната отправна система наблюдателя на светлината е неподвижен
и като вземем впредвид формула 1 и формула 2 получаваме че скороста на светлината V2 спрямо второто нещо (НЕнаблюдателя подвижен във избраната отправна система на наблюдателя) е равна на векторната сума V-(+) V1 на V2 = V+(-) V1 = V+(-) C
И като вземем впредвид, че V=/= V+(-)C щом С=/= 0 а също и това че V2 = V+(-) V1 = V+(-) C то стигаме до извод че V=/= V2
Т.е. скороста V2 на светлината спрямо НЕнаблюдателя подвижен спрямо наблюдателя е различна от скороста С=конст на светлината спрямо наблюдателя..



цитат:

" съгласно опита ,можем да заключим също ,че величината 2AB/(t'A- tA)= V е универсална константа(скорост на светлината В пустотата)" (СКОРОСТ СОРЯМО КАКВО ДА Е)"

Естествено спрямо този, в чиято КС са измерени AB, t'A и tA - с неподвижни в тази КС метри и часовници.

край на цитата.


А такаааа!.. Това АВ дето ми го вееш като самарско знаме е път приятелю
Този път в подвижната система е равен на два пъти дължината на пръчката..
В неподвижната система обаче тоя път трябва да се сметне щото пътя до отразяване не е равен на пътя след отразяване .. Пътят до отразяването е равен на координатата на отразяването минус координатата на излъчването..Апа за да знаем колко е координатата на отразяване трене или да видим де се намира в неподвижната система фотоклетката уловила отразената от огледалото светлина .. Тоя път може и да се сметне само дето требва да използваме познатата ни резултантна скорост отразявана от огледалото на светлината относно неподвижната система и координатата на излъчване в неподвижната система..Гуруто не е сметнал за съжаление пътя..не го е и определил опитно чрез фотоклетки и прочие..
Така че пътят на светлната 2АВ в неподвижната система е път на светлина тръгваща от мястото на излъчване , отразяваща се в неподвижната система от огледало стърчащо на един забит кол в координатата в която е било огледалото от подвижната пръчка в момент на излъчване и след отразяване улавяна от наблюдатъел неподвижен в неподвижната система в координатата в която е бил источникът на подвижната пръчка по време на излъчване ..Както виждаш това е път различен от пътя който изминава светлината в неподвижната система на светлината отразявана от подвижното огледало и улавяна от подвижния источник след отразяването..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пeтkoв на 18.12.09 11:45.

Тц. Твърде излишна фантазия влагаш :)

"Това, което не ни убива, ни прави по-силни!"