Всъщност най-удобната дефиниция за инерциална система е: система, в която се спазват законите на Нютон в най-простата им форма. Това покрива всичките други дефиниции.

А Айнщайн е железен в постулативният подход :))

Всъщност най-удобната дефиниция за инерциална система е: система, в която се спазват законите на Нютон в най-простата им форма

А има ли въобще такива, които не са привързани към някое конкретно небесно тяло?

Има, разбира се. Това определение точно такива визира. Затварят те в кутия, пускат те накъде, и почваш да определяш физическите закони в кутията. Ако съвпаднат с Нютоновите, значи кутията може да се разглежда като неподвижна в някаква инерциална система.

Аxa, например F=ma!

Да, но това важи и в неинерциалните системи. Т.е. ти набута всички неинерциални системи в своята дефиниция за инерциални системи.

Струва ми се, че това е завуалирана самоизмама, което след първия миг на щастливо успокоение, отново ме хвърли в кошмара...

В неинерциалните системи се усложнява тази форма, като се добавя допълнителна сила (наречена координатна, защото изчезва ако се избере друга, по-подходяща координатна система). Това е идеята, инерциална е такава координатна система в която няма координатни сили. Наблегни на "най-простата форма" на законите.

Наблегни на "най-простата форма" на законите

Например?

Например формата без координатните сили. Тя е особено очевидна за първият закон.

Нали съм проста, и тук нещо не разбирам... Казваш "формата без координатните сили".

Тук обаче липсва доопределение за кой от случаите става:

1. система, в която не действат никакви координатни сили - такива не знам да има - ти знаеш ли?
2. система, в която координатните сили се уравновесяват - такива са повечето неинерционни системи... Примери: притегателната сила на слънцето и центробежната сила от въртенето на земята; гравитационната сила на земята и инерционната сила на падащото гюлле F=mg, насочена обратно на гравитационната сила.

Към 2. трябва, разбира се, да добавим като неинерционни и системите, които имат скок в ускорението (трета производна от изминатия път е отлична от нула): сблъсък на падащ камък с повърхността, изригване на вулкан, старт на ракета, ... При тях е лесно - и със затворени очи можем да разберем вътре в тях, че са ускоряващи се, защото тялото ни ни вкарва в руската дефиниция с акселерометъра... Но остава зора с 2.!

Те координатнитре сили точно за това са измислени - за да уравновесяват реалните, та да може да се нагодят познатите закони на Нютон да опишат нещата. И в този случай точка 2 е неотличима от точка 3 - с акселерометъра напред. С малката подробност - не да го поставиш в някое нарочно избрано кюше на системата, в което наистина може да излъже, а в произволно избрано място - както е принципът за избиране на произволно пробно тяло, с което да се изпитат законите, и особено първият закон на Нютон. Пример - въртяща се неинерциална КС, свързана със центъра на тежестта на две въртящи се едно около друго тела, в която те са неподвижни. Простият акселерометър, поставен в самият център ще отчете нулево ускорение (и тука трябва по-сложен уред за изявяване на неинерциалността, например система от жироскопи), но навсякъде другаде показанията му в такава КС ще са отлични от нула. Първият пример от точка 2 лесно се разкрива експериментално по този начин, с по-точен уред на принципа на махалото на Фуко например, вторият пример си е жива инерциална система, ако се разглежда в малка пространствена област около падащото гюле - според ОТО гравитационните сили могат да се сведат до координатни сили (е, не винаги :), които изчезват в подходяща КС (свободнопадащата в случая), така както другите координатни сили изчезват в инерциална система.

не, не бият, това са само дефиниции, не са от голямо значение.
така или иначе всички физици ги разбират интуитивно, като аксиоми, така че никой не чете дефиницията.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM