Парадокса на близнаците в СТО се разрешава когато правилно формулираме математически какво става с времето при ускорение.
Дали това е било изходния пункт на Айнщайн да определи зависимостта
време - ускорение = гравитация?
Както е известно той е изчислил орбитата на Меркурий доста преди да напише ОТО. Интересно е как?

Дайте, който може, линк към оригиналните философски разсъждения на Айнщайн по тези въпроси.

ПС Някак си интерпретаторите на Айнщайн изпускат тези междинни моменти между СТО и ОТО. Пък може и аз да не съм чел достатъчно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би наистина не си чел достатъчно.

Ето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В том І на руското издание, който колегата препоръчва, статията "Обяснение движения перигелия Меркурия ..." не е нужно да се преглежда цялата. Обърни внимание на стр.445 и 446, където от уравн. 11, след груб произвол се стига до окончателната формула за ъгъла на въртене на апсидната линия. Същата формула е изведена от Paul Gerber през 1898 г., въз основа принципа на зак. действие, така че Айнщайн е преследвал отговора на задачата. Препоръчвам ти работата на известен руски учен "Мануйлов К. В., Критический анализ работы А. Эйншейна „Обяснение движение перигелия Меркурия в общей теории относительности”, http://www.antidogma.ru/library/index.html ". Бих ти изпратил и извода на формулата от гл. точка зак. действие, но не съм наясно как се прикачват файлове към това прозорче: по причини, които не са интересни за аудиторията, в интернета съм от съвсем скоро време, така че ще съм благодарен на всяка препоръка.

На кое по-точно викаш 'груб произвол'?

Предполагам че на хитрата смяна на променливите :))

Разбира се, ако на някой му тежи и се обърква от лаконичният стил на Айнщайн, може да погледне подробният извод в

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прегледай изследването на Мануйлов, който бъди сигурен, е по-добър математик от всички нас взети заедно: Мануйлов К. В., Критический анализ работы А. Эйншейна „Обяснение движение перигелия Меркурия в общей теории относительности”, http://www.antidogma.ru/library/index.html .

Лаконичноста е едно от хубавите неща в стила на гуруто. Така то като се мъчи човек да разбере и да си направи подробностите се научава по-добре.

Дай по-точен линк. Така къде да го търся с камарата глупости? И кой е тоя Мануилов? Аз се съмнявам, че е математик камо ли по-голям от всички тук заедно. Там има един дълъг списък на заблудени овце, ти кой си там? Между дургото да не би да си щш с нов ник?

Пич, прегледах статията на господина Мануйлов. И според мене фактите са следните.

Този господин се опитва да намери някаква грешка при Айнщайн. И след много мъки достига до извода, че величината H, която се ползва тук-там и която Айнщайн нарича хамилтониан, при Айнщайн се оказва с размерност различна от енергия (каквато е размерността на истинският хамилтониан), което водело до ужасии. Само дето е пропуснал да прочете, че на Айнщайн това му е било прекрасно ясно (показано на стр. 229 от сборника статии), че тази величина е пропорционална на хамилтониана с коефициент равен на скоростта на светлината, което променя размерността и. Въпреки това за Айнщайн тя е удобна, тази пропорционалност не променя уравненията на Лагранж, и с тази уговорка нататък Айнщайн я нарича хамилтониан. Като го помни това човек, никакви проблеми не се срещат.

По-нататък тоя приятел критикува Айнщайн защо е тръгнал да смята полето на Слънцето чрез последователни приближения, като можело да се сметне направо. И защо при него се получавали различни резултати при последователните приближения, за разлика от същите при класическата механика от Ойлер. Ами полето може да се сметне направо, и това по-късно го е направил Шварцшилд. Айнщайн е бил хитър, и е съобразил че чрез приближения лесно може да стигне до приближена формула за прецесията, каквато и получил. После други люде по други начини получават същата формула, така че критиките че методът на гуруто не бил точен отпадат. Но нататък критиките вече издребняват, основният колец е очевадната грешка в размерностите в началото, на която авторът посвещава половината статия. В останалата половина критиките са защо не се постъпва както в класическата механика. Ми според мене е ясно защо, поради явната силна нелинейност на уравненията за разлика от класическите, колкото и да са близки в някои отношения по форма.

Според мене не е много сериозна тая работа, за вас не знам.

Ей

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите