|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
Тема
|
Време и ускорение
|
|
Автор |
Exhemus (овчар) |
Публикувано | 15.09.09 10:32 |
|
Парадокса на близнаците в СТО се разрешава когато правилно формулираме математически какво става с времето при ускорение.
Дали това е било изходния пункт на Айнщайн да определи зависимостта
време - ускорение = гравитация?
Както е известно той е изчислил орбитата на Меркурий доста преди да напише ОТО. Интересно е как?
Дайте, който може, линк към оригиналните философски разсъждения на Айнщайн по тези въпроси.
ПС Някак си интерпретаторите на Айнщайн изпускат тези междинни моменти между СТО и ОТО. Пък може и аз да не съм чел достатъчно
Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!
| |
Тема
|
Re: Време и ускорение
[re: Exhemus]
|
|
Автор |
geri® (циник) |
Публикувано | 15.09.09 11:46 |
|
Може би наистина не си чел достатъчно.
Ето съм сложил първия том от събраните съчинения на Айнщайн, в който се съдържат работите му по СТО и ОТО. Там те са групирани по години, така че ще видиш историческото развитие на идеите, и ще намериш всичко което те интересува.
| |
|
В том І на руското издание, който колегата препоръчва, статията "Обяснение движения перигелия Меркурия ..." не е нужно да се преглежда цялата. Обърни внимание на стр.445 и 446, където от уравн. 11, след груб произвол се стига до окончателната формула за ъгъла на въртене на апсидната линия. Същата формула е изведена от Paul Gerber през 1898 г., въз основа принципа на зак. действие, така че Айнщайн е преследвал отговора на задачата. Препоръчвам ти работата на известен руски учен "Мануйлов К. В., Критический анализ работы А. Эйншейна „Обяснение движение перигелия Меркурия в общей теории относительности”, http://www.antidogma.ru/library/index.html ". Бих ти изпратил и извода на формулата от гл. точка зак. действие, но не съм наясно как се прикачват файлове към това прозорче: по причини, които не са интересни за аудиторията, в интернета съм от съвсем скоро време, така че ще съм благодарен на всяка препоръка.
| |
|
На кое по-точно викаш 'груб произвол'?
| |
|
Предполагам че на хитрата смяна на променливите :))
Разбира се, ако на някой му тежи и се обърква от лаконичният стил на Айнщайн, може да погледне подробният извод в , стр. 348 по номерацията на страниците (иначе 356 според файла). Той винаги е много коректен в сметките, и разбира се, получава същият резултат както и гуруто.
| |
|
Прегледай изследването на Мануйлов, който бъди сигурен, е по-добър математик от всички нас взети заедно: Мануйлов К. В., Критический анализ работы А. Эйншейна „Обяснение движение перигелия Меркурия в общей теории относительности”, http://www.antidogma.ru/library/index.html .
| |
|
Лаконичноста е едно от хубавите неща в стила на гуруто. Така то като се мъчи човек да разбере и да си направи подробностите се научава по-добре.
| |
|
Дай по-точен линк. Така къде да го търся с камарата глупости? И кой е тоя Мануилов? Аз се съмнявам, че е математик камо ли по-голям от всички тук заедно. Там има един дълъг списък на заблудени овце, ти кой си там? Между дургото да не би да си щш с нов ник?
| |
Тема
|
Re: Време и ускорение
[re: stjordan]
|
|
Автор |
geri® (циник) |
Публикувано | 16.09.09 01:58 |
|
Пич, прегледах статията на господина Мануйлов. И според мене фактите са следните.
Този господин се опитва да намери някаква грешка при Айнщайн. И след много мъки достига до извода, че величината H, която се ползва тук-там и която Айнщайн нарича хамилтониан, при Айнщайн се оказва с размерност различна от енергия (каквато е размерността на истинският хамилтониан), което водело до ужасии. Само дето е пропуснал да прочете, че на Айнщайн това му е било прекрасно ясно (показано на стр. 229 от сборника статии), че тази величина е пропорционална на хамилтониана с коефициент равен на скоростта на светлината, което променя размерността и. Въпреки това за Айнщайн тя е удобна, тази пропорционалност не променя уравненията на Лагранж, и с тази уговорка нататък Айнщайн я нарича хамилтониан. Като го помни това човек, никакви проблеми не се срещат.
По-нататък тоя приятел критикува Айнщайн защо е тръгнал да смята полето на Слънцето чрез последователни приближения, като можело да се сметне направо. И защо при него се получавали различни резултати при последователните приближения, за разлика от същите при класическата механика от Ойлер. Ами полето може да се сметне направо, и това по-късно го е направил Шварцшилд. Айнщайн е бил хитър, и е съобразил че чрез приближения лесно може да стигне до приближена формула за прецесията, каквато и получил. После други люде по други начини получават същата формула, така че критиките че методът на гуруто не бил точен отпадат. Но нататък критиките вече издребняват, основният колец е очевадната грешка в размерностите в началото, на която авторът посвещава половината статия. В останалата половина критиките са защо не се постъпва както в класическата механика. Ми според мене е ясно защо, поради явната силна нелинейност на уравненията за разлика от класическите, колкото и да са близки в някои отношения по форма.
Според мене не е много сериозна тая работа, за вас не знам.
| |
|
Ей го виж.
Бе прилича на ШЩ, ама да видим.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
|
|
|