За инерциалните наблюдатели няма да говоря там всичко е ясно и точно, но какъв доплеров ефект ще вижда неинерциален наблюдател според ХСВ.
В заключената тема изяснихме аберацията за наблюдател движещ се по орбита, интересното е че колкото по-далече е източника толкова по-далече е бил инерциалния наблюдател с когото е съвместен и моментно взаимонеподвижен орбиталния наблюдател когато е тръгнала светлината от източника. Тогава се интересувахме само когато наблюдателя се движи перпендикулярно на източника, да видим сега какво става когато наблюдателя се приближава и се отдалечава от източника, ако не се замислим на пръв поглед също като при инерциален когато се приближава син ДЕ, когато се отдалечава червен ДЕ.
Да но аз се замислих, ще дам пак пример пак с галактиката Андромеда, когато орбиталния наблюдател в движението си по орбита е максимално далече от Андромеда инерциалния наблюдател с който е съвместен се е намирал на 250 св.г. от земята но на същото разстояние от Андромеда (защото се движи перпендикулярно на нея), продължавайки движението си по орбита започва да се приближава все по-бързо към Андромеда като в същото време се съвместява с инерциални наб. като всеки следващ е бил все по-далече от Андромеда когато светлината е тръгнала от нея, като връхната точка е след 3 месеца тогава скоростта на приближаване е почти 30 км/с и инерциалният наблюдател с който е съвместен е бил с почти 250 св.г. по-далече от Андромеда, а това значи да види времето на Андромеда течащо отзад-напред само за 3 месеца с 250 години, в началото първия ден започва като червен ДЕ но после светлината тръгва наобратно с всепо главоломно нарастващ син ДЕ, това е докато скоростта му на приближаване стане максимална, започне ли да намалява скоростта започва да вижда събитията случващи се в Андромеда в правилен ход но силно забързани и това продължава 6 месеца, тогава скоростта му на отдалечаване е максимална и той е съвместен с инерциален наблюдател който е бил с 250 св.г. по-близо до Андромеда от Земята, и всичко това се случва защото сменя Сподвижните Вакууми. Само за 6 месеца пред очите му трябва да се превърти 500,5 години от историята на андромеда и после за следващите 6 месеца да се превърти назад с 499,5 години.
А сега си представете след като ще вижда 250 години назад и 250 години напред във времето за една година колко пъти ще види избухването на свръхнова в галактиката Андромеда. Разбира се за близки звезди намиращи се на няколко св.г. от земята няма да е така фрапиращо абсурдно.
Ако съществуваше такъв ефект няма начин да остане незабелязан

Редактирано от Aбcoлют на 07.05.09 02:07.

Здравей Абсолют,


цитат:
да видим сега какво става когато наблюдателя се приближава и се отдалечава от източника, ако не се замислим на пръв поглед също като при инерциален когато се приближава син ДЕ, когато се отдалечава червен ДЕ.
край на цитата.


На пръв поглед така изглежда но на практика светлината пристигаща при наблюдателя е преизлъчена и това довежда до унищожаване ефекта от относително движение на наблюдателя спрямо източникът.. Нека си представим че някъде над земята има голям щит от някакво стъкло през което идва светлината до земния орбитален наблюдател.. Такова стъкло би било само по себе си наблюдател на светлината след което ще я преизлъчва към земния наблюдател.. По такъв начин светлината от далечната звезда ще идва до това стъкло за определено време и това ще унищожава очакваното наблюдение на различни по възраст светлини от далечните звезди поради различната орбитална скорост на земния наблюдател спрямо далечните звезди.. Т.е. преизлъчването унищожава тоя очакван ефект.. Следователно ако предположим че в космосът винаги съществува някакъв газ то не е далече от умът че светлината която идва до земния наблюдател е преизлъчена светлина и в такъв случай е без значение за земния наблюдател неговата относителна скорост спрямо звездата .. Това обяснява защо в едно орбитално положение не наблюдаваме доплеров ефект спрямо друго орбитално положение.. Всичко е в преизлъчването .. светлината от звездите не пристига до земния наблюдател директно а бива винаги преизлъчена ..Ето това е причината поради която не наблюдаваме орбитален доплеров ефект и същата е причината поради която няма доплеров ефект от светината на двойните звезди (допуска се че в бизост до тях има преизлъчващ газов щит който с преизлъчването "скрива" различното относително движение на двете сдвоени звезди спрямо земния наблюдател)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Петков това започнах да го пиша преди да видя отговорът ти, моя отговор е отдолу.

Не ви ли е ясно за какво говоря?
Да допуснем че слънцето е обитаемо и можем да изпратим наблюдател на него, приемаме движението на слънцето за инерциално и това значи че то си стои неподвижно в своя си СВ и светлината от андромеда пристига до него със скорост с=конст.=300000км/с, но не е така за наблюдателя кръжащ по орбита около слънцето с 30км/с, орбиталния наблюдател ще сменя СВ, като когато се приближава до андромеда ще бъде съвместен с инерциален наблюдател и ще вижда светлината в този движещ се с 30км/с СВ относно слънцето и андромеда, значи светлината ще измине разстоянието от андромеда до слънчевата система в този СВ с 250 години повече време отколкото в СВ на слънцето. Ще ви дам един пример за да си го представите, хвърляте един камък в река вълните се разпространяват относно водата с еднаква скорост във всички посоки, но относно брега ще изминават различно разстояние в зависимост от скоростта на водата.

Този проблем може да се избегне ако се приеме че движението в гравитационно поле е инерциално, а това значи че движението е по права линия но правата е изкривена от гравитационното поле, тоест изкривено пространство, изкривени СВ, но това намирисва на ОТО

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Абсолют,


цитат:
Не ви ли е ясно за какво говоря?
Да допуснем че слънцето е обитаемо и можем да изпратим наблюдател на него, приемаме движението на слънцето за инерциално и това значи че то си стои неподвижно в своя си СВ и светлината от андромеда пристига до него със скорост с=конст.=300000км/с, но не е така за наблюдателя кръжащ по орбита около слънцето с 30км/с, орбиталния наблюдател ще сменя СВ, като когато се приближава до андромеда ще бъде съвместен с инерциален наблюдател и ще вижда светлината в този движещ се с 30км/с СВ относно слънцето и андромеда, значи светлината ще измине разстоянието от андромеда до слънчевата система в този СВ с 250 години повече време отколкото в СВ на слънцето. Ще ви дам един пример за да си го представите, хвърляте един камък в река вълните се разпространяват относно водата с еднаква скорост във всички посоки, но относно брега ще изминават различно разстояние в зависимост от скоростта на водата.
край на цитата.


Напълно ясно ми е за какво говориш.. Говориш за разпространението на светлината от звездата до земята в един единствен СВ.. оня в който е неподвижен инерциалния наблюдател който в един или друг момент се съвместява със неинерциалния наблюдател на повърхноста на земята при моментна взаимна неподвижност.. Ако всичко беше така то ти би бил прав и орбиталния набюдател би наблюдавал доплеров ефект относно светлината пристигаща от звездите .. Но такъв ефект не се наблюдава на практика това не се наблюдава и моите предположения са че причината за отсъствие на доплеров ефект се крие в преизлъчването в резултат на което светлината до преизлъчването пристига до преизлъчващата материя в СВ в която е неподвижна преизлъчващата материя ..


цитат:
Този проблем може да се избегне ако се приеме че движението в гравитационно поле е инерциално, а това значи че движението е по права линия но правата е изкривена от гравитационното поле, тоест изкривено пространство, изкривени СВ, но това намирисва на ОТО
край на цитата.


Не е вярно че движението в гравитационно поле е инерциално ..
Просто светлината бива преизлъчвана от някаква материална газообразна структура която е налична в космическото пространство ..


цитат:
Отговорът ми:
Роля на такъв предпазен щит преизлъчващ светлината идваща от андромеда и разпространяваща се в неговия СВ може да играе гравитационното поле на слънцето защото то е неподвижно относно андромеда, а не на земята защото грав. поле на земята се движи с нея с 30км/с, но след като гравитационното поле на слънцето може да преизлъчва, защо да не могат и грав. полетата на всички други звезди край които е минала светлината, но тогава за какви СВ говорим, тогава това значи че средата на разпространение на светлината са гравитационните полета, които според Мел имат електромагнитна същност
край на цитата.


Ако гравитационното поле може да преизлъчва и ако е средата за разпространение на електромагнитните вълни а не средата на материалната структура наречена СВ то ХСВ става ненужна.. Проблемът е в това дали е гравитационното поле е среда за разпространение и преизлъчване на светлинните вълни и какви последици следват ако това е така .. Ако такова предположение се корелира със действителноста то ХСВ е ненужна.. Но такава корелация ще се получи когато приемането на гравитационното поле за среда на разпространение на светлинните вълни се корелира със С=конст .. със доплеровия ефект при светлината .. със ефекта на Саняк .. със многото опити на Физо и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пeтkoв на 07.05.09 10:13.

"Напълно ясно ми е за какво говориш.. Говориш за разпространението на светлината от звездата до земята в един единствен СВ.. оня в който е неподвижен инерциалния наблюдател който в един или друг момент се съвместява със неинерциалния наблюдател на повърхноста на земята при моментна взаимна неподвижност.. Ако всичко беше така то ти би бил прав и орбиталния набюдател би наблюдавал доплеров ефект относно светлината пристигаща от звездите .. Но такъв ефект не се наблюдава на практика това не се наблюдава и моите предположения са че причината за отсъствие на доплеров ефект се крие в преизлъчването в резултат на което светлината до преизлъчването пристига до преизлъчващата материя в СВ в която е неподвижна преизлъчващата материя .."

То Доплеров Ефект има но малък само от движението на наблюдателя, а не хилядократен какъвто би бил ако преносната среда сподвижните вакууми се движеха в противоположни посоки с 2*30км/с = 60км/с, а светлината пристига за едно и също време независимо от движението на СВ.

"цитат:
Този проблем може да се избегне ако се приеме че движението в гравитационно поле е инерциално, а това значи че движението е по права линия но правата е изкривена от гравитационното поле, тоест изкривено пространство, изкривени СВ, но това намирисва на ОТО
край на цитата.


Не е вярно че движението в гравитационно поле е инерциално ..
Просто светлината бива преизлъчвана от някаква материална газообразна структура която е налична в космическото пространство .."


В такъв случай значи тази газообразна структура е средата за разпространение на светлината, а не СВ, но разстоянията между атомите в междузвездното пространство са твърде големи за да могат да служат за среда на светлината по друг начин освен чрез електромагнитните си полета.



"Ако гравитационното поле може да преизлъчва и ако е средата за разпространение на електромагнитните вълни а не средата на материалната структура наречена СВ то ХСВ става ненужна.. Проблемът е в това дали е гравитационното поле е среда за разпространение и преизлъчване на светлинните вълни и какви последици следват ако това е така .. Ако такова предположение се корелира със действителноста то ХСВ е ненужна.. Но такава корелация ще се получи когато приемането на гравитационното поле за среда на разпространение на светлинните вълни се корелира със С=конст .. със доплеровия ефект при светлината .. със ефекта на Саняк .. със многото опити на Физо и т.н."

Какви последици следват от това трябва да се обмисли много задълбочено защото ако средата на разпространение на светлината е такава нехомогенна и движеща се с обектите които го създават като електромагнитното поле, резултатите от проведените експерименти могат да бъдат най-разнообразни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абсолют в грешка си ,за да виждаш в миналото *обратният процес за който казваш* трабва да се движиш със скорост по голяма от скоростта на разпространение на вълните в тяхна посока.. което е невъзможно да стане по начина по който обясняваш. може само да забавиш процеса.. което да компенсираш със скоростта ти на движение.

Трима души пазят тайна когато двамата са умрели!

"абсолют в грешка си ,за да виждаш в миналото *обратният процес за който казваш* трабва да се движиш със скорост по голяма от скоростта на разпространение на вълните в тяхна посока.. което е невъзможно да стане по начина по който обясняваш. може само да забавиш процеса.. което да компенсираш със скоростта ти на движение."

Гошко говорим за ХСВ, ти както го обясняваш излиза че светлината се разпространява с константна скорост спрямо източника, така може да е в Кл.Ф. и при положение че светлината е частици а не вълни, при ХСВ светлината се разпространява с константна скорост с=300000км/с спрямо наблюдателя в неговия Сподвижен Вакуум, това променя всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aбcoлют на 07.05.09 14:50.

Това че светлината се преизлъчва не променя нейното закъснение. Демек наблюдението че при приближаване трябва на всеки оборот да се повтарят едни и същи събития, които не се наблюдават при отдалечаване от источника, си остава в сила. Не се надявай на газови щитове, ако ги има те са видими защото променят характера на светлината през тях - тя по необходимост се разсейва.

Абслют те е заклал със страшна сила.

Само мога да кажа - моите почитания за идеята!

То е ясно че ХСВ издиша отвсякъде, просто такива кристално ясни примери са за особена похвала! :)

"Просто светлината бива преизлъчвана от някаква материална газообразна структура която е налична в космическото пространство .. "

Тц. Такова преизлъчване ВИНАГИ е съпроводено и с разсейване на светлината. Което прави видима подобна газова структура, ако я има. Да, ама я няма :)

Пък и ако има недай си боже такова преизлъчване, нищо няма да се промени. Разликата във възрастта на видимата светлина ще се запази.

Редактирано от geri® на 07.05.09 16:44.