Не съм сигурен дали тука е най-подходящото място, ама ето:

В поле остатъчен заряд магнитен
танцуват леката частица Гама
и нежний Йон на елемент химичен,
прегърнал трепетната своя дама.

Край тях се носят във поток фотони --
без маса, нито пък заряд, ни спин --
ефектът фото-електричен рони
един фотон за електрон един.

Възбуден в зона периферна сам
стои омега-Хиперон със минус
и план крои за дисонанс голям
чрез производната на аркус-синус.

Пленени в танца хармоничен, вие, --
о, Йон и прелестно-лъчиста Гама! --
нима не виждате какво се крие?
Във мрака, страшна се задава драма.

Във миг ужасний Хиперон изкочи
пред двете влюбени частици тихи,
фатален анти-неутрон излъчи,
сред зли трептения, магнитни вихри.

Извика: "Щом анихилираш ти, Йон,
ще бъде Гама еднозначно моя!
Ще спре със сетния ти жалък стон
да мисли девата за теб, героя!"

В безкрайно дългия последен миг --
една квинтилионна част от стотна --
процепи вакуума нежний вик
на Йон в агония горящ страхотна.

"Към тебе сетния ми квант лети
и мойта радио-активна страст
ще вечно кварките ти тя вътри:
Не се печели любовта със власт!"

Трептеше Гама пребледняла скръбно,
в усмивка грозна Хиперон блестещ...
Ядрото Йонно поразено гръмна
при сблъсъка с анти-неутрон зловещ.

Но таз реакция излъчи чудно
едно изящо неутрино леко;
пръсна` чудовището гнусно, мудно:
парчета литнаха отвъд, далеко.

Така остана в самота таз Гама
и скита тъжна във безкрая пуст,
за своя верен Йон мечтае няма.

Пич ти си "за" .

"За"?

екстра е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите