Сигурно вече те дразня, но не е нарочно. Просто схващам бавно, и трябва много да ми се обеснява.

"всичко във физиката е математичен обект и взаимодействието също. затова ти казах да ми дадеш дефиниция на "взаимодейства", понеже до момента аз казвам че един обект взаимодейства с друг, когато в уравнението определящо еволюцията на единия присъстват параметри от състоянието на другия и за да сме съвсем формално точни, трябва да отбележим че производната по тях е ненулева (иначе мога да си добавя 0*х и да кажа ето присъства).
например камъкът взаимодейства със земята, понеже неговата еволюция се описва с уравнението mdv/dt=G*M*(Ckamyk-Czemq)/|Ckamyk-Czemq|^3. тук в М e елемент от състоянието на земята и Czemq също. казваме че камъка взаимодейства със земята. точно, ясно, няма литературни словоблудства.
във уравнението на шрьодингер

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но не мога да се отърва от чувството, че проблема е чисто философски и е свързнан с въпроси 'защо', а не 'как'. ако беше философски, нямаше да се опитват физици да описват процеса.
Имено, ако случайноста е истинска а не привидна, как ще построиш комуникатора? е със статистика разбира се. подвеждайки вълновата функция да колапсира и предаваме и приемаме. разликата между двете е че предавателя трябва да е по-близо до сплитера, а приемника по-далеч. от една частица нищо няма да получим, но ще си пуснем повечко. излишно е да казвам че метода не бачка, тоест колапса не е просто скокообразна трансформация на вълновите функции, а нещо по-засукано.
между другото случайния характер на КМ също някои го намират за проблем, но това е чиста философщина, мен не ме вълнува.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

"Една огромна част от откритията се правят точно с обработка на данни."
Кои например са станали така ?

"Хубаво, явно трябва да се добави думата измерване. И да се каже че фунцията колапсира само когато наблюбателя мери нещо."

"Ето още един опит, колапс настъпва само когато се прави измерване. Измерването е процес при който се получава конкретна(и) стойност(и) на наблидаема(и)."

Ако това е вярно, значи би трябвало да има някаква принципна разлика между "обикновено" взаимодействие и измерване. А каква би могла да е въпросната разлика? Каква друга, освен тази, че измерването непременно е свързано - пряко или косвено - с наблюдател, със субект. Тоест, излиза, че колапсът в крайна сметка се дължи само на субекта. Нещо, което ми се струва абсурдно...

"Ако това е вярно, значи би трябвало да има някаква принципна разлика между "обикновено" взаимодействие и измерване. А каква би могла да е въпросната разлика? Каква друга, освен тази, че измерването непременно е свързано - пряко или косвено - с наблюдател, със субект. Тоест, излиза, че колапсът в крайна сметка се дължи само на субекта. Нещо, което ми се струва абсурдно..."

На какво се дължи колапса е без значение, важното е кога настъпва. Всичко останало е предмет на философията. Разговора ми със Зейфод беше дали може да се формализира, например чрез постулатите на фон Ньоман. И дали при това полежение има някакъв проблем от чисто формална или чисто математическа гледна точка.