1. приемаме, че гравитацията е изкривяване на пространството
2. пространството го приемаме / сравняваме с батут /
Та :
при равен батут / липса на гравитация / радиуса на примерния батут е примерно 10метра
при изкривен батут, с тяло в средата радиуса е примерно 11метра
Сега пускаме един фотон от средата към края на батута / при изкривен/ и той фотона изминава 11м за примерно 11часа
Сега пускаме пак фотон от средата към края, но махаме тежеста и какво става :
фотона стига по-бързо до края
защото батута се свива и разтоянието става по-малко
въпрос: да ли нестава нещо като събиране на скорости
скоростта на свиване на пространството и скоростта на светлината

дано сте разбрали

Моето мнение е, че ако масата изчезне, когато тръгне фотона, той пак ще стигне за 11 часа.
Ако обаче масата изчезне преди това, тогава нещата стават сложни. Имам предвид гравитационата вълна, която знам , че я търсеха усилено, но незнам дали е открита. Та ако тази вълна от мембраната на батута е факт, може времето да не е 10 часа. Тогава фотона ще преминава през долчинките и възвишенията на батута. Как това ще се отрази на неговото движение не бих искал да коментирам, тъй като модела на батута е твърде образен.

При този "метод" за наблюдаване (?) - не е ясно какво ще виждаме.
Щото траекторията на фотона си я фиксирал по мрежата - условно казано.
Тоест, когато сме наблюдатели "отвън" мрежата - можем да виждаме ... нищо, според мен - няма събития, които да ни определят вижданията (фотоните са "задължени" да следват мрежата - по условие.
Когато сме наблюдатели в (вътре в) мрежата - на края на батута, то, независимо от нейното огъване, ние ще виждаме мястото на събитието "излъчване на фотон" на все едно и също място (ако е огъната - по допирателната ...така е доказно "изкривяването" на траекторията на лъчите - при лунно затъмнение на Слънчо до него се вижда звезда, която е зад него- и ... потвърждава Айнщайн) - центърът на кръговата мрежа е излъчвател!
Защото светлината се движи по геодезичната линия - независимо от огъната ли е мрежата или не.
Така че - времето за пристигане на фотон - е едно и също - ВИНАГИ- при непроменени други условия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гравитацията не беше ли изкривяване на пространство-времето?

Майкъл вече зададе въпроса, но и аз ще вмъкна малка зебележка-въпрос. Мисля, че дори експериментално доказаха, че гравитационното поле влияе на времето. А скоростта е производна на пространството и времето за всяко едно движение. Ако имаме изменение на пространството/гравитацията - то следва да отчетем и промяната в постоянството на времето - респективно скоростта може да се запази, ако сме от позицията на страничен наблюдател.

П.П. Не съм нито релативист, нито анти-релативист.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Мисля, че дори експериментално доказаха, че гравитационното поле влияе на времето"

Защо разтоянието влияе на гравитацията и на всички физични закони

Как така 2 предмета си влияят гравитационно? какви са тези сили ? движат ли се силите?

Ако разтоянието е градивна част на физиката добре,

ако гравитацията е следователно разстоянието не съществува а има гравитационно-времеви процеси

И още нещо по тази логика ако имаме супер неподвижна частица,за нея времето ще минава много бавно

Тоест защо може да има супер подвижност като черните дупки , а неможе да

има супер неподвижност която да не се влияе от окорни процеси?

Да приемем че има супер неподвижна частица,то как ще я изследваме,тя не поглъща или отдава гравитация? тя е толкова неподвижна че не си взаимодеиства с дуг вид материя,частиците прединават през нея,защото не притежава гравитация,не се влияе от никакви процеси и не може да взаимодеиства,защото притежава своиството да е неподвижна дотолкова,че за нея няма пространство?как да се докаже че я има тази частица

Хипотетични частици се изследват само с хипотетични методи и апарати :) Все ще измислиш нещо хипотетично :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...така е доказно "изкривяването" на траекторията на лъчите - при лунно затъмнение на Слънчо до него се вижда звезда, която е зад него
Това е спекулация, щото светлината има свойството да се пречупва при преминаване през среди с различни параметри. То и на Земята въпреки нищожната и маса виждаме Слънцето след като се е скрило всъщност.
Заради свойството дифракция също може да се наблюдава източник на светлина, който няма пряка връзка с наблюдателя. Или пак "гравитацията" отклонява лъчите?

...А електрическата сила тогава какво е? - Изправяне на пространството ли?
Явно е че заредените обекти се държат по същия начин, както незаредените се държат с гравитацията. Нещо повече електрическата сила е много по- силна. Да не би да криви много повече пространството или тя е нещо съвсем друго. И тя намалява с разстоянието на квадрат, като гравитационната пък на големи разстояния се проявява основно гравитационната въпреки еднотипните закони.
Изобщо това с изкривяването на пространството е пълна смешка. Това може да е само математически модел, но определено е твърде далече от действителността.