Значи, законът "причина-следствие" е неизменен в тази вселена, но променяйки причината, в случая начина си на мислене, можем да променяме и следствията. Осветн това, различните начини на мислене ще интерпретират по различен начин тези следствия, или ще се получат различни истини за тях.

Значи, приемаме, че законът "причина-следствие" е истина, след като е неизменен в тази вселена. И приемаме, че този закон е следствие примерно на ГВ, който е причината. По твоята логика, ако аз реша да мисля, че не той, ГВ е причината, а нещо друго, или че го е имало, закона, и преди това, товса би трябвало да промени и следствието, т.е. самия закон. А това не е така, независимо как мислим и какво мислим ние, понеже това е независеща от нас константа. Над нас. Извън способността на нашето мислене да я промени.

Ако обичам нещо, то са само камъните и земята.

кой говори за нулата

е как? ти въведе 'константа на Зиези' (+/- Б), която в участие с нулата дава отговора на загадката 1-1.
Остави настрана това, че всяко нещо се движи спрямо друго нещо. Това е необходимо, но недостатъчно условие за доказване на каквото и да е. Друг щеше да е въпросът, ако всяко нещо се движеше спрямо всяко нещо. И за да не стават подобни обърквания в математиката (а и във физиката) се въвеждат понятия, като 'пренебрежимо малко' да кажем, или 'клонящо към нула'. В някои теореми цели части (при това много сложни) от уравнения се премахват само с това обяснение. Т.е. докато не е доказано, че дадено нещо е от полза, то просто отпада, за да могат да се направят по-сложни съждения на база получените елементарни (хммм, относително елементарни) формули.
Ти просто отрече в две изречения понятията скорост и координата (Действително хитро се получи!)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чакай, откъде си сигурна, че е имало ГВ? Просто някаква теория е формирала представата ти за тази истина. В такъв случай не приемам, че законът п-с е следствие от него.

Първо, беше дадено като пример, понеже приехме поне, че приемаш закона п-с като истина. Беше по лесно, вместо да търсим друга

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това са два аспекта - начинът на мислене в интерпретирането на следствията и начинът на мислене във формирането на причините за тях.

Но ти не можеш да имаш в една и съща реалност различни начини на мислене, които да формират различни причини, които да доведат до една истина.
Или по скоро, ако имаме истината днес, то вчера ние не сме имали възможност за повече от едно мислене и причини, които да доведат до вече съществуващата истина. Или ако сме имали, то сме избрали само едно, което е създало именно истината като следствие, всичко останало е останало само в етап на мисли, не и реализация. Така както днес именно нашето мислене формира причините на утрешната истина, но тя пак ще е само една и обективно съществуваща, защото ще е вече непроменяема спрямо минал момент, в който е можела да бъде променена.

Ако обичам нещо, то са само камъните и земята.

Мисля, че има разлика м/у следствие и истина. Второто е отражение на първото в начина на мислене.
Ако искаш да продължим утре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да. И да почнем с дефиниране на истина, следствие, причина, после да ги казваме обективни и изменяеми ли са ;)

Лека нощ

Ако обичам нещо, то са само камъните и земята.

Подмазването на модератора май не ти свърши работа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите