СВЕТЛИНАТА НЕ СЕ ПРОЯВЯВА КАТО ЕДИНЕН ОБЕКТ / Наука / Природни науки / Физика

...достатъчен диаметър на лъча. Но да речем, че си го достигнал. Тогава лъча се "разцепва" на два обекта и вече имаш два лъча, като всеки се разпространява в полето на тази "пръчка" в която е. Тези два лъча няма да се движат с еднаква относителна скорост относно трети налюдател. Но явно не това те вълнува, а защо тези два лъча ще стигната двата края на "пръчките" едновременно по абсолютното време. И след като са тръгнали едновременно, как двата края на пръчките се намират на значително разстояние един от друг.
Ми сравнително просто е С=конст не значи С=Со, т.е. всеки от лъчите придобива преносната скорост на полето в което се разпространява. Т.е. относно обекта притежател на полето в което е лъчът С1=конст=Со и едновременно с това притежава относителна скорост спрямо другият обект С2=конст=/=Со.
И как въобще ще обясниш като единен обект светлината след като тя в твоята хипотеза е вълна в две взаимоподвижни електромагнитни полета на макрообектите на пръчките.
Светлината не е вълна в смисъла, в който ти си я представяш. Вълна е в смисъла на Максуел, на принципа на излъчване разпространение и поглъщане, но има и съществени различия. По същество представлява "пренасяне" (трансиране) на локалната промяна на електрическото поле, като магнитен моноимпулс. Затова разпространението и е линейно, а не сферично. Заради въртенето на електрона всяка следваща във времето промяна на електрическото поле е завъртяна на ъгъл. Така че формата на фотона е със форма на статична спирала, но минавайки през точка от пространството става като "на кино" илюзия, че около теб нещо се върти. Периода на въртене определя честотата на фотона, т.е. честотата на фотона пряко зависи от честотата на въртене на електрона. Като това не е хипотеза, а чисто математическо следствие.
Съгласно законите на Нютон, Кулон и т.н. математическият резултат е че:
rn= r1.n
зrn=n
Vn =vn/2 - т.е. съществува точна зависимост между абстрактната излъчена максимална (хроматически доминираща) честота Vn и ъгловата скорост на въртене на електрона vn за всяко n-стационарно потенциално орбитално ниво на една атомна диполна система. Което също е доказателство, че излъчва дипола електрон-протон, т.като и протона се върти със същата честота. М/у впрочем това е открил и Бор, че при образуването на водородния атом, „електрона изпуска монохроматично лъчение с честота v равна на половината от честотата на въртене върху неговата крайна стационарна орбитала . Но постулатите му са били малко посбъркани и това е довело до .....КМ ;))))).
М=h/2п=constante, т.е. ъгловият момент за всеки орбитален електрон е еднакъв (постоянен) за всяко потенциално ниво, независимо от атомния номер Z на химическият елемент и квантовото число n.
Защо обаче СТО не е вярна
Има следните случай: а), относно наблюдение от неподвижната земя на отсечка върху движещо се със скорост v спрямо нея тяло, б) относно наблюдение на движещата се със скорост v земя от пункт, неподвижно свързан към извънземно тяло. Уравнението обобщено изразява редукцията на една отсечка, мащабно представляваща параметър на конкретен физичен обект, разположен например върху една космическа материална система, наблюдавана от друга такава, при относителната скорост v на едната спрямо другата, в съответствие с принципът за относителност на параметрите на Г. Галилей.
При ъгъл Q=0 се получава първият и основен принцип на Доплер случай a) за редукция на честоти, което представлява квадратно уравнение c два корена, тъй като информационната скорост е само в посока на излъчването, при което знакът минус пред корена отпада, като при v>c дава имагинерна стойност, поради невъзможност информацията да достигне физичната система.
От имагинерните корени за v>c (излъчващото или осветено тяло на основния принцип на динамично-полевите редукции Айнщайн заключава, че е невъзможно да има по-голяма скорост от светлинната и едностранчиво, неизчерпателно и нелогично дефиннира своя фатален (за развитието на науките) “постулат” (хипотеза) за скоростта на светлината:
“Скоростта на светлината не зависи от движението на източника”.
Тъй като принципите за електродинамично-полеви и акустичните редукции са аналогични, би следвало и скорост по-голяма от акустичната също да не е възможна, което е явен абсурд. Освен това скоростта на светлината е по-голяма в по-редките среди. В никое пространство между два космически обекта няма абсолютен вакуум, поради което винаги С<Со - която е електродинамична константа за абсолютния вакуум, но дори и в безвъздушното космическо пространство не е абсолютен вакуум.
Т.е. съгласно КлФ няма такъв факт: Скоростта на светлината не зависи от движението на източника. Както и това дето Гери го пусна за импулса на фотона. Явно е че импулса зависи от скоростта и посоката на движение на източника.