СВЕТЛИНАТА НЕ СЕ ПРОЯВЯВА КАТО ЕДИНЕН ОБЕКТ / Наука / Природни науки / Физика

"Обаче и скоростта на изстреляните куршуми не зависи от скоростта на пушката. И ако тия куршуми са изстреляни в условия, при които да преминат в инерциално движение – липса на въздух, триене, гравитация и въобще липса на външни сили, които да им въздействат... та трябва ли и за такива куршуми да "вадим" следствието, че скоростта им е константна, понеже не зависи от скоростта на източника. Въпросът ми, разбира се, е реторичен. "

Ми там е целият въпрос, че зависи. Скоростта им е постоянна във всяка система, поради допускането за равномерно движение, нищо подвече. Стойностите на скоростите им в различни системи се различават, в тези системи се различава и скоростта на източникът, от където и следва зависимост скорост на източник - скорост на куршум. Не в този смисъл е константността на скоростта на светлината.

"Мисълта ми е, че постулирането "скоростта на светлината не зависи от източника" едва ли е достатъчно, за да се стигне до следствието С=кост. "

Напълно достатъчно е. Помисли малко. След като скоростта на светлината не зависи от скоростта на източникът, имаме две възможности: или светлината в една посока ВИНАГИ да се отличава от скоростта в друга посока, което веднага въвежда особеност, неизотропност в пространството, която в по-нататъшен аспект ще се отрази в нарушаване на закона за запазване на импулса (той следва именно от изотропността на пространството, има една теорема на Ньотер), или ще е постоянна в двете посоки. Ако е постоянна в двете посоки, то тя, като вътрешен параметър измерим само в рамките на една система, е характерна именно за тая система, и ако сравним две измервания на скоростта на светлината в две различни системи, можем да кажем кой по- се движи, АКО тази скорост е различна. Нещо повече, тази скорост участва в уравненията на електродинамиката и където се сетиш, поради което цялата физика зависи от нейната стойност. Единствено равноправието се възстановява ако тази скорост е една и съща за всички. Това е доста упростена логическа верига, но строго може да се покаже че С=конст е следствие от независимостта на скоростта от източника.

"А тогава, когато Айнщайн е стигнал до това следствие, експериментите в тая насока са можели да се тълкуват по различни начини, така че той не се е опирал на категорично доказващ това следствие експеримент. Станало е май точно обратното - първо е било прието следствието и след това експериментите са били тълкувани еднозначно въз основа на това следствие. "

Това са исторически подробности. Често се правят такива развития на някаква идея от някакви предположения, и се разглежда дали получените резултати се оправдават от експериментите. Още повече че навремето е имало доста събран материал, който не е можело да се обясни от единна теория - едни резултати се обяснявали с подвижен етер, други - с напълно неподвижен, трети - с частично подвижен, за едн етерът е трябвало да има нищожна плътност, за други - да е милиарди пъти по-плътен от стомана, и т.н. Идеята на Айнщайн бяснява всичко, колкото и странно да е звучало това на фона на класическата физика. А Айнщайн е имал основания, особено изхождайки от електродинамиката - там скоростта на светлината съвсем ясно е фиксирана на константа, при това константа зависеща от други константи. Просто тези уравнения не допускат решение в което светлината да има друга скорост.

"Аз виждам противоречието в това, че вътрешните ни наблюдения всъщност установяват "сборната" ни скорост, а не скоростта на обектите. Кола се движи с 20 км/час относно мен, ама и аз се движа с 20 км/час относно нея. А пък в системата на трети наблюдател може аз да се движа с 5 км/час, а колата с 15 км. час."

Е как се движиш ти относно колата в твоята система, в която ти си в покй. Какъв ще да е тоя покой, в който ти се ДВИЖИШ относно каквото и да било? Ти се движиш, но в ДРУГА система, системата на колата, в нея ти си обект, който има определена скорост и се движи по определени закони. Каква е тая скорост е въпрос в системата на колата, не в твоята.

"При скоростта на светлината обаче това не е така. Относно нея моята скорост е ВИНАГИ нула"

Преди да говориш за скорост относно нея, дефинирай как се определя такава скорост? Защото след като е принципно невъзможно обект с маса различна от нула да се движи със скоростта на светлината, то в такава система не може да има никакви еталони за дължина и часовници, такава наблюдателна система е принципно невъзможна. Следователно ти допускайки разсъждения от позицията на принципно невъзможна система, получаваш принципно неверни следствия.

"Ами аз пък не разбирам обратното – защо, по какви критерии, можем да считаме наблюдателя за УСЛОВНО неподвижен относно светлината. "

И двете твърдения, за условно неподвижен и абсолютно неподвижен, се обезсмислят, когато кажем "по отношение на светлината", поради причината която обясних по-горе.

"Аз все си мислех, че само ЧЕСТОТАТА на стигащите до наблюдателя вълни/фотони зависи от скоростта на източника, точно както и само честотата на достигащите до злочестия наблюдател куршуми ще зависи от скоростта на пистолета. Но СКОРОСТТА на вече излъчените фотони или на вече изстреляните куршуми да зависи от скоростта на източника..."

Не, не става дума че СЛЕД излъчването, ако изтчникът прави пируети, то и светлината ще почне да прави. Става дума че скоростта на светлината МОЖЕ да зависи от скоростта на източникът в момента на излъчването, така както скоростта на куршума зависи от скоростта на пистолета. Дали е така или не, не зависи от принципът на относителността, това е идеята. Затова и е необходим вторият постулат.