...енергия, инак нямаше да твърдиш това:НЯМА никаква причина тая енергия да приема само дискретни стойности, и да не приема междинните между тях. Всяко предположение за някаква забрана в тая насока (каквото правиш ти, може да не го съзнаваш) те извежда от КлФ. А система чиято енергия може да приема всяко значение, излъчва непрекъснат спектър.
Непрекъснато ти повтарям, че всички процеси са непрекъснати. Енергията не приема дискретни стойности, а квазидискретни. Няма забрана, а има рязка промяна на dE и съответно на потенцията. Впечатлението е за дискретност при абстрахиране от аналоговостта на сигнала. Електрониката е пример, как се създава дискетнот, от недискретна форма. Това прави и КМ. Цифровизацията е удобна за обработка, но не дава вярна причинно следствена представа.
Поведението на електрона е дискретно и се обяснява от квантовата механика, не от КлФ :))
Това разбира се не е вярно и се вижда от всички изследвания правени с електрони. Квазидискретно е единствено поведението на електрона в атомите.
В случая е важна промяната на енергията на системата електрон-позитрон, я тази система според КлФ може да има всякаква енергия - не зависеща само от позитрона. Забележи, за да прескочи поситронът ти на друуг слой, някой трябва да въздейства на атома, т.е. да му предаде енергия - която НЕ Е дискретна, а може да е всякаква
Пак ти куца логиката и причинно следствеността. "Всякаква енергия" не противоречи на импулсно излъчване. А това е очевадно от радиовълните.
Освен това енергия не се получава от атома, а се излъчва. Може да има някакъв външна начална енергия, колкото да се задвижи процеса. Но основната енергия е вътрешно-атомна и се излъчва под формата на импулс с "шумовият фон" отстрани.
Обикновенно излъчването е следствие на "налягане", индукция върху или разпад в системата. За индукционното излъчване ще караме друг път. Та при "налягане" външната енергия бута електрона към ядрото при което имаме излъчване в "рамките на шума" "реликтово" излъчване. Когато електрона е достатъчно близко за да издърпа "позитрона" от хватката на пластовете и Ван дер Ваалсовите сили, позитрона преминава пласта и електрическата сила се променя много бързо за този преход, след което електрона под действие на тази сила се ускорява допълнително до новата си по-висока скорост и центробежна сила при която настъпва равновесие, а това става вече в рамките на новата орбитала. Излъчването е със строго пределена честота зависеща от средната честотата на въртене на електрона в началното и крайното положение (която се определя от протона, той също се върти с тези честоти, около центъра на масите).
А когато към дискретен спектър добавиш непрекъснат шу, се получава непрекъснат шум а не дискретен спектър. Въпросът е защо това не се наблюдава - и извъртанията ти не го обясняват. Нито КлФ. Объркан си та дрънка цялата конструкция Няма такъв шум докато dE e максимум и пак идваме до относителността на кинетичната и потенциалната енергии. Да не говорим, че в горното си изречение пренебрегваш факта интерференция. Т.е. дори и да има шум, импулса пак ще си го има, щото шума е значително по-слаб от импулса, само можеш да му го накъдриш на импулса ;)
Слаба е логическата конструкция в представите ти, но не си само ти де, споко!

Да бе, само дето по Максуел dE е промяна на интензитета на полето, а не силата в някакъв дипол.
Да цитираме пак Уикипедията: Интензитетът е основна векторна характеристика на електрическото поле; равна на отношението на силата, действаща на точков електрически заряд в дадена точка от полето, към големината на заряда.
Това е точно електрическата сила между точковите заряди електрон и позитрон. Ако си мислиш, че друга сила действа между електрона и позитрона, казвай, че да схвана мисълтат ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Енергията не приема дискретни стойности, а квазидискретни. "

Ако под квазидискрета разбираш непрекъснато разпределение, съгласен съм. Всичко друго е фантасмагории.

"Няма забрана, а има рязка промяна на dE и съответно на потенцията."

Тц. Ти си се вторачил само в позитрона, докато забравяш че в промяната на енергията участва и електрона и излъчването е съвместно действие, промяна на общото поле. А електронът може да има ВСЯКАКВА промяна в енергията, и резултатът е квазидискрета отиваща на кино :))

""Всякаква енергия" не противоречи на импулсно излъчване. А това е очевадно от радиовълните. "

Нер противоречи, но и не може да го обясни, както в случая.

"Освен това енергия не се получава от атома, а се излъчва. Може да има някакъв външна начална енергия, колкото да се задвижи процеса. Но основната енергия е вътрешно-атомна и се излъчва под формата на импулс с "шумовият фон" отстрани. "

Мел, гледай сега. За да имаш такива големи сили в ядрото, които да задържат позитрона там на определен слой, трябва да имаш много отрицателен заряд в ядрото. Това прави ДИПОЛ между позитрона и този отрицателен заряд (забележи, неутриното не е заредено, не е и дипол, не става с неутрино да обясняваш :). А както вече ти показах, полето на дипол не е 1/r^2, а е по-сложно. Един електрон в такова сложно поле няма да има устойчива орбита, и твоят атом отива на кино.

"Да цитираме пак Уикипедията: Интензитетът е основна векторна характеристика на електрическото поле; равна на отношението на силата, действаща на точков електрически заряд в дадена точка от полето, към големината на заряда.
Това е точно електрическата сила между точковите заряди електрон и позитрон. "

Хехе, Мел, бъркаш интензитет със сила. От там са ти и проблемите. Интензитетът е величина характеризираща ИЗКЛЮЧИТЕЛНО самото поле, докато силата е величина действаща върху друг заряд. Да, промяната на интензитета ще предизвика и промяна на силата с която действа полето, но обратното не е верно - при един и същи интензитет на полето силата зависи от обектите, които са в това поле. Каша :))

"Та законът на Кулон не забранява по-рязка или по-плавна промяна на Е. "

Законът на Кулон не ограничава Е до някакви дискретни или квазидискретни стойности. Поради това и енергията не е дискретна.

Откровено глупави и нефизични представи, Мел :))

...Ти си се вторачил само в позитрона, докато забравяш че в промяната на енергията участва и електрона и излъчването е съвместно действие, промяна на общото поле. Естествуно, но dE се дължи основно на позитронния преход.
За да имаш такива големи сили в ядрото, които да задържат позитрона там на определен слой, трябва да имаш много отрицателен заряд в ядрото. Това прави ДИПОЛ между позитрона и този отрицателен заряд (забележи, неутриното не е заредено, не е и дипол, не става с неутрино да обясняваш :). А както вече ти показах, полето на дипол не е 1/r^2, а е по-сложно. Един електрон в такова сложно поле няма да има устойчива орбита, и твоят атом отива на кино.
Силите ги има, веднъж заради пласта и веднъж заради Ван дер Ваалс. Не е нужно да имаш много отрицателен заряд. Припомни си добре каква е силата на стационарен дипол, към контролен заряд. Тя не е нула. А електрон-позитронните двойки могат и да се "поляризират" относно позитрона. То и атома не е зареден, ама си има заряди. Неутриното е квазинеутрално. За сравнително малки разстояния, то е неутрално заради еднаквото въртене на електрона и протона, като Кулоновите сили на отблъскване и привличане са еднакви, но примного малки разстояния все пак се получава поляризация, като електрона изтегля орбитата си към свободния позитрон, което води до по-голями сили на привличане. За всяки обект на сравнително по-голямо разстояние неутриното е почти "идеално" неутрално. Пълният неутралитет би довел до пълна невъзможност за засичане. Полето на диполите е различно в звисимост от отношението на полюсите.
по точен резултат ще ти даде решението на затворен интеграл от 1/х^2 за границите r-d до r+d, тогава се вижда че силата е пропорционална на 1/r^2, това е за случаите на атома, където имаме тежко ядро и лек електрон. За неутриното двете маси са еднакви и резултата е абсолютна нула.
Орбитата зависи само от равновесието на силите. За електрона това е чистата Кулонова сила електрон-позитрон, за позитрона това е Кулоновата сила + вариант на силите на Ван дер Ваалс + съпротивлението на пласта.
Хехе, Мел, бъркаш интензитет със сила. От там са ти и проблемите. Интензитетът е величина характеризираща ИЗКЛЮЧИТЕЛНО самото поле, докато силата е величина действаща върху друг заряд. Да, промяната на интензитета ще предизвика и промяна на силата с която действа полето, но обратното не е верно - при един и същи интензитет на полето силата зависи от обектите, които са в това поле. Каша :))
Ако намериш някъде интензитет без сила създаваща го ще се съглася. Ако си мислиш че полето е нещо различно от силата жестоко се лъжеш.
Да, промяната на интензитета ще предизвика и промяна на силата с която действа полето, но обратното не е верно - при един и същи интензитет на полето силата зависи от обектите, които са в това поле. Каша :))
Това е обратна причинно следствена връзка. Интензитена не се променя от само себе си. Променя се силата и това води до промяна на интензитета. Наличието на обекти дава само приложна точка на силата. Ма верно каша ти е в главата. Имаш знанията, но не можеш да ги подредиш причинно -следствено и оттук да получиш вярна представа. Но и тук не си сам.

Законът на Кулон не ограничава Е до някакви дискретни или квазидискретни стойности. Поради това и енергията не е дискретна.
Естествено, някой да е твърдял друго? Не! Със закона на Кулон може да "види" промяната скокообразната форма на силата за две стойности на епсилон. Няма дискретност. Има, пак да повторя, рязък преход на позитрона с "огромно" dЕ и съответно рязка промяна на Кулоновата сила. Това че промяната е рязка, нито я прави дискретна, нито я прави Ненепрекъсната. Тя си остава неперкъсната и не дискретна, но има мощен импулс в промяната й. Пак да ти подскажа, че се бъркаш: Излъчва се dЕ, а не Е.
Пропускам хапливите и неуместни забележки...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Естествуно, но dE се дължи основно на позитронния преход. "

Плюс промяната в енергията на електрона, която и предизвиква позитронния преход, и която е ПРОИЗВОЛНА :))

"Силите ги има, веднъж заради пласта и веднъж заради Ван дер Ваалс. Не е нужно да имаш много отрицателен заряд."

Колкото и да имаш, силата която действа на електрона вече не е 1/r^2, и електронът не е на стабилна орбита - такъв атом рано или късно ( за милисекунди) умира.

"Неутриното е квазинеутрално."

Тц. Прочети малко повече за неутриното.

"За сравнително малки разстояния, то е неутрално заради еднаквото въртене на електрона и протона,"

След като за малки разстояния било неутрално, за големи ще е още повече.

"Пълният неутралитет би довел до пълна невъзможност за засичане."

Хехе, то носи импулс и енергия, взаимодействието и в частност засичането е обмен на тези величини, и то няма нищо общо дали има заряд или не.

"като Кулоновите сили на отблъскване и привличане са еднакви,"

Еднакви Кулонови сили на привличане и отблъскване са равни на НУЛА сила. Няма сила просто, сещаш ли се?

"Полето на диполите е различно в звисимост от отношението на полюсите. "

Тц. Полето на диполите зависи само от разстоянието между зарядите в него, и както вече показах, НЕ намалява квадратично с разстоянието.

"Ако намериш някъде интензитет без сила създаваща го ще се съглася."

Тц. Не силата създава интензитета, а обратно. Силата зависи от заряда на обекта, който я изпитва от страна на полето, забележи, при един и същи интензитет :)) Объркал си причина и следствие, явно не знаеш кое какво е.

"Интензитена не се променя от само себе си. Променя се силата и това води до промяна на интензитета. "

Коя сила се променя бе? Силата да не е някакъв обект който да има отделно и независимо съществуване? Оправи си представите, иначе няма да имаш напредтк. СИлата е продукт от действието на полето, а полето се характеризира с интензитет.

"Има, пак да повторя, рязък преход на позитрона с "огромно" dЕ и съответно рязка промяна на Кулоновата сила. "

Тая грешка вече ти я обяснявах. И да я повтаряш, все бъгава представа ще е.

...Колкото и да имаш, силата която действа на електрона вече не е 1/r^2, и електронът не е на стабилна орбита - такъв атом рано или късно ( за милисекунди) умира.
Отговор:
След като за малки разстояния било неутрално, за големи ще е още повече.
Точно така за значително по големите разстояния до електрона пластовете са много, много, много по-неутрални, може дори да се каже безкрайно.
Атомът няма от какво да умре щото винаги има центробежни сили, които се уравновесяват с центростремителните. За да умре трябва много яко външно въздействие.

Хехе, то носи импулс и енергия, взаимодействието и в частност засичането е обмен на тези величини, и то няма нищо общо дали има заряд или не.
Точно така и щяхме да отчитаме само импулса от директно взаимодействие, а той вече зависи от ъгъла на удар. Сигурно си играл билярд, че да не обяснявам много. Наличието на заряд дава възможност за допълнителни взаимодействия и засичания. Забележи как многократно по-малкият електрон се детектира по-лесно от по-голумият неутрон. А неутриното е толкова малка частица (колкото два електрона), че атомното пространство е като Слънчева система за комета, което не е така при заряд.
Еднакви Кулонови сили на привличане и отблъскване са равни на НУЛА сила. Няма сила просто, сещаш ли се?
Точно това има предвид. Но за изключително малки разстояния, това вече не е така и поляризацията е възможна.
Полето на диполите е различно в звисимост от отношението на полюсите. "
Тц. Полето на диполите зависи само от разстоянието между зарядите в него,...
Кое е Тц-то, като казваш същото, плюс някакво твое допълнение, което обаче не е много вярно. ...и както вече показах, НЕ намалява квадратично с разстоянието. Силата между полюсите на диполите намалява квадратично. А силата към външен обект, може да е различна, включително и квадратична в случая с въртене.
Тц. Не силата създава интензитета, а обратно. Силата зависи от заряда на обекта, който я изпитва от страна на полето, забележи, при един и същи интензитет :)) Объркал си причина и следствие, явно не знаеш кое какво е.
Нещо много объркано изречение. Начи: силата зависи от заряда на обекта изпитващ тази сила (до тук добре, ама нататък нещо е неясно). Наличие на заряд е причина за сила. Забележи, че силата между два заряда е пропорционално на произведението на двата заряда. Нещо не си наясно.
Заряда е причина за сила, а силата е полето. Интензитета се определя от контролен заряд и от електрическата сила, която му действа.
Забележи не силата зависи от интензитета, а интезитета от силата. Бъркаш мерене на интензитет с причинно следствената връзка.

Коя сила се променя бе? Силата да не е някакъв обект който да има отделно и независимо съществуване? Оправи си представите, иначе няма да имаш напредтк. СИлата е продукт от действието на полето, а полето се характеризира с интензитет.
Всичко ти е наопаки. Ако няма сила ще мериш само пишки, а интензитет йок.
За да има интензитет трябва сила - тя е създаващата полето, а не полето да създава сила.
Елементарно е представи си нищото. Къде е полето? Няма го! Постави заряд, който предизвиква Кулонова сила. Чак сега имаш поле. Поставяш заряд и той поражда поле. След това с друг мериш интензитета в някаква точка от общата Кулонова сила, заради относителността на КС. Това е последователността и логично-причинно-следствената връзка.
Има, пак да повторя, рязък преход на позитрона с "огромно" dЕ и съответно рязка промяна на Кулоновата сила. Тая грешка вече ти я обяснявах. И да я повтаряш, все бъгава представа ще е.

Искаш да кажеш, че не може да има различни dЕ, ли? Нищо не си обяснил щото си съвсем объркан в представите си. Просто е: има кратък преход за много кратко време с dE даващо мощно излъчване (позитрона), същото dE за милиони пъти по дълго време, дава милиони пъти по малко dE и толкова по-маломощно излъчване за милиони пъти по дълго време. Кое не схващаш в цялата работа?
А да...не се връзва с алабализма ;)))))))))))))))

"Атомът няма от какво да умре щото винаги има центробежни сили, които се уравновесяват с центростремителните. За да умре трябва много яко външно въздействие. "

Нищо подобно. Прочети малко за теория на бифуркацията, виж какво е Лоренцов атрактор, и пак ела. Не всяка сила може да прави стабилни орбити. 1/r^2 може, ама другите дето намаляват с разстоянието - не. Още чичо ти Лоренц го е показал (да, същия, с ЛТ :) Не е достатъчно да имаш псевдофизични представи, за да наречеш кашата дето си я мислиш физика.

"Точно така и щяхме да отчитаме само импулса от директно взаимодействие, а той вече зависи от ъгъла на удар. Сигурно си играл билярд, че да не обяснявам много. Наличието на заряд дава възможност за допълнителни взаимодействия и засичания."

Да. И ако се върнеш в темата, всички тези взаимодействия и засичания дават НЕПРЕКЪСНАТ спектър на енергията на системата, което прецаква представите ти.

"Еднакви Кулонови сили на привличане и отблъскване са равни на НУЛА сила. Няма сила просто, сещаш ли се?
Точно това има предвид. Но за изключително малки разстояния, това вече не е така и поляризацията е възможна. "

Поляризацията също не внася дискретност в енергетичния спектър.

"Силата между полюсите на диполите намалява квадратично. А силата към външен обект, може да е различна, включително и квадратична в случая с въртене. "

Може, само дето ти предлагаш не дипол а елекрон който се движи около дипол. Нали позитрона се задържал в слоевете, значи там трябва да има други заряди дето да образуват дипол с него ии да го задържат? Или не ти е ясна тази част от картинката? Не е, май.

"Начи: силата зависи от заряда на обекта изпитващ тази сила (до тук добре, ама нататък нещо е неясно). Наличие на заряд е причина за сила. Забележи, че силата между два заряда е пропорционално на произведението на двата заряда. Нещо не си наясно."

Пак се обърка. Зарядът е на майната си. Наличието на заряд е причина за наличие на поле във всяка точка. Пробен заряд изпитва сила защото си взаимодейства с полето, не директно със заряда. Това се нарира близкодействие - взаимодфейтсватш не на разстояние, а с нещо което е локално - полето. Затова и силата е нещо производно, резултат от взаимодействието с полето.

"Заряда е причина за сила, а силата е полето."

Хаха, откровени глупости. Силата си е сила, полето си е поле. Полето се характеризира с разпределение в пространството, докато силата зависи И от заряда на взаимодействащите тела, при едно и също поле. Силата не е поле, а резултат от въздействие на полето.

"Забележи не силата зависи от интензитета, а интезитета от силата. "

Мел, ти имаш сериопзен проблем с началния курс по електростатика. Къде си тръгнал атома да бистриш при това положение?

"За да има интензитет трябва сила - тя е създаващата полето, а не полето да създава сила. "

Ми аз разправям че ти си затънал в псевдофизика, какво по-добро доказателство от тея приказки? Полето е форма на материята, то може да създава или не нещо, докато силата е само характеристика на взаимодействието на материята. Щото си поставил каруцата без кон, затова и представите ти не обясняват нищо.

"Елементарно е представи си нищото. Къде е полето? Няма го! "

Охо, ти от представяне на нищото ли си вадиш изводите?

"Искаш да кажеш, че не може да има различни dЕ, ли? "

Напротив, искам да хажа че може да има всякакви de, които образуват непрекъснат спектър от енергии.

И в предния постинг, дето ме убеждаваше че като се промени епсилон, се променял интензитета, и затова имало излъчване - глупости, за излъчване е нужна промяна на интензитета на полето с времето.

Мел, преговори си урока за поле и Кулонова сила. Не се излагай да твърдиш че силата създавала поле. Опитай се да отсееш личните си измислици от физиката. Много работа ще трябва да положиш, но само тогава ще може да говориш за физика и съответно за някакви смислени модели :))

... Не всяка сила може да прави стабилни орбити.
Това какво трябва да значи? Всяка сила предизвикваща въртене на обект, може да се компенсира с центробежна сила. Въпрос на скорост. Защо да няма сталини орбитали. Нима като въртиш топче на въже няма стабилна орбитала. Ми има си.
Така че изобщо не виждам смисъл в случая с атрактори и бифуркации, но като имам възможност ще прочета за тях.
И ако се върнеш в темата, всички тези взаимодействия и засичания дават НЕПРЕКЪСНАТ спектър на енергията на системата, което прецаква представите ти.
Е и? Къде тука има пластове и промяна на dЕ заради тях. Къде се заби по чуки незнайни?

Поляризацията също не внася дискретност в енергетичния спектър
Че кой твърди друго? Поляризацията дава причина за задържането на позитрона, а не за излъчването. Май съвсем си изперкал и пишеш ей така за спорта. Ти да не си бот и са да зацикли, ам?

Зарядът е на майната си. Наличието на заряд е причина за наличие на поле във всяка точка. Пробен заряд изпитва сила защото си взаимодейства с полето, не директно със заряда. Това се нарира близкодействие - взаимодфейтсватш не на разстояние, а с нещо което е локално - полето. Затова и силата е нещо производно, резултат от взаимодействието с полето.

Е, и? Пак силата е породила полето. Самото поле е силата. Кво искаш да кажеш с това? Запомни: изпитва сила==взаимодейства с полето, демек едно и също казано по два начина.

Може, само дето ти предлагаш не дипол а елекрон който се движи около дипол. Нали позитрона се задържал в слоевете, значи там трябва да има други заряди дето да образуват дипол с него ии да го задържат? Или не ти е ясна тази част от картинката? Не е, май.
Не предлага такова нещо. Откъде ти хрумна? Напротив модела е електрон въртящ се около позитрон, "затворен" в диполи - мнооооооооого диполи, кото близките са основно действащите, а по далечните са НУЛИ. Даааа, май верно не ти е ясна тази част от картинката.
Силата си е сила, полето си е поле. А нивата си е нива.;) Много плоско.
Силата не е поле, а резултат от въздействие на полето.
Пак каруцарско изпълнение. Не, бе Гери, Конят трябва да е отпред, а не отзад.
Полето е форма на материята, то може да създава или не нещо, докато силата е само характеристика на взаимодействието на материята.
Полето е "създание" от взаимодействието на материята, демек силата.
Напротив, искам да хажа че може да има всякакви de, които образуват непрекъснат спектър от енергии.
Явно нищо не казваш щото само сучеш. И си съвсем объркан. не dE прави спектъра, а енергийните нива. Да те са непрекъснати. dE дава мощта на отделяната енергия. Тя може да малка с някаква честота, може и да мощна с друга честота, което не прави спектъра непрекъснат, а по-мощен или по-маломощен, т.е. имаме импулси, които отделени от "шума" дават представа за дискретизация.
за излъчване е нужна промяна на интензитета на полето с времето.
Това в какъв ред на мисли е, щото безпределно ясно съм казал, че епсилон се променя заради прехода през пласта, а той е за някакво време, колкото и кратко да е. Нещо пак несвързано го караш.

преговори си урока за поле и Кулонова сила. Не се излагай да твърдиш че силата създавала поле. Опитай се да отсееш личните си измислици от физиката. Много работа ще трябва да положиш, но само тогава ще може да говориш за физика и съответно за някакви смислени модели
Не твърдя, че електрическото поле и електрическата сила са едно и също.
Това е въпрос на представа, която обаче по никакъв начин не променя нещата. Твърдя че не можем да говорим за поле, ако няма такова нещо - сила. Щото факт е, че за сила може да говорим и без наличие на поле.
Пак да повторя: ЗА ТОЗИ МОДЕЛ, НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ, ДАЛИ СИЛАТА СЪЗДАВА ПОЛЕТО, ДАЛИ ПОЛЕТО СЪЗДАВА СИЛА, ДАЛИ ЗАРЯДА СЪЗДАВА СИЛА, ДАЛИ ЗАРЯДА СЪЗДАВА ПОЛЕ, ДАЛИ СИЛАТА В ДАДЕНА ТОЧКА Е ЕДИ КАКВА СИ, ИЛИ ПОЛЕТО ИМА ИНТЕНЗИТЕТ ЕДИ КАКЪВ СИ. Това не променя по никакъв начин модела.
Обаче е явно, че те влече философията. Обаче прилагай и логика.

Мел, днеска достатъчно други хора ми наговориха достатъчно глупости, благодаря, като ми потрябват и твоите, ще ти кажа. То бива бива простотия, ама толкова на едно място не бива, малко физика все пак добави :))

"Твърдя че не можем да говорим за поле, ако няма такова нещо - сила. "

Ма естествено, полето се проявява чрез силата с която действа, но тая сила се определя от полето, а не обратно. Излъчването също се определя от полето, а не от силата. Излъчването е промяна в полето, и тая промяна може да я има и само при един заряд, не при дипол. Тръгни от тук, за да разбереш повече за излъчване, щото както си се омаял с тея диполи, нищо смислено не излиза. Научи малко повече защо ускорен заряд трябва да излъчва, иначе все едно споря с грамофон :))

...Как ще определиш, че един заряд се движи ускорено. Да не говорим, че по твойта логика изобщо не е обходимо да се движи ускорено, а просто да се движи.
Малко много малоумно звучи. Това е равносилно на това "свободно падащия" да не пада върху никакъв обект.
Както винаги си пооплескал нещата. Полето се поражда от заряд и представлява силата на въздействие на този заряд. Може да се приеме, че заряда чрез електрическата сила "създава" поле, което после се преобразува в сила при взаимодействието с друг заряд. Това при положение, че отделим силата от полето, ей така за твой кеф.
Опитай се да свържеш с представите ти и закона на Кулон.
Няма излъчване без диполна система. Зад всяко поле се крие заряд. Щом ти е по-лесно карай само с половинчата представа: поле и заряд излъчват, но не забравяй, че "зад" полето има още един заряд.

Научи малко повече защо ускорен заряд трябва да излъчва,
Научи малко повече за отправна система и тогава говори, щото иначе все едно с грамофон да споря. Не оправната система прави излъчването, а конкретно взаимодействие на заряди. Електрическата (Кулонова сила се променя) в атома. Тя е тази която претърпява dЕ. Забележи: и протона е заредена частица, и той се движи спрямо центъра на тежестта. А защо през куфалницата ти не мина, барем веднъж идеята, че протона ще излъчва и затова ще падне върху електрона е риторичен въпрос? Отгонорът е прост и тъжен за теб.

"Как ще определиш, че един заряд се движи ускорено. Да не говорим, че по твойта логика изобщо не е обходимо да се движи ускорено, а просто да се движи. "

не, не е достатъчно само да се движи, за да злъчва, Трябва да се движи ускорено, както показват уравненията.

"Полето се поражда от заряд и представлява силата на въздействие на този заряд."

Тц. Силата е резултат от въздействието върху конкретен заряд в това поле. При различни заряди имаш различни сили, докато полето е едно и също. Затова и силата не е характеристика на полето, а неговият интензитет (или потенциал).

"Може да се приеме, че заряда чрез електрическата сила "създава" поле,"

Не може да се приеме, поради зависимостта на силата не само от полето. Но ти можеш да приемеш, естествено :))

"Това при положение, че отделим силата от полето, ей така за твой кеф. "

хаха, и после смислени представи си имал, хехе :))

"Няма излъчване без диполна система. "

Има. Но ти явно не искаш да го знаеш това.

"Зад всяко поле се крие заряд. Щом ти е по-лесно карай само с половинчата представа: поле и заряд излъчват, но не забравяй, че "зад" полето има още един заряд. "

Достатъчен е само един заряд за да създаде полето. Два са необходими за да се прояви сила, т.е. полето да взаимодейства с нещо.

"Не оправната система прави излъчването, а конкретно взаимодействие на заряди."

Така си мислиш. Но това е поради специфичното ниво на представите ти :))

"Електрическата (Кулонова сила се променя) в атома. Тя е тази която претърпява dЕ."

СИлата няма параметър Е, за да претърпява dE. Погледни уравненията на Максуел, къде виждаш в тях сила? Отвори си очите и си коригирай представите.

"Забележи: и протона е заредена частица, и той се движи спрямо центъра на тежестта. А защо през куфалницата ти не мина, барем веднъж идеята, че протона ще излъчва и затова ще падне върху електрона е риторичен въпрос?"

Хаха, правилно се досещаш, че и протонът и електронът ще губят енергия в системата на центъра на тежестта в следствие излъчването. Именно това е проблема на погрешната ти представа, която не се съобразява точно с такива елементарни неща.

"Отгонорът е прост и тъжен за теб"

Ти отговор няма. Имаш представи, основани на измислици и заблуди.