Физическа реалност?! / Наука / Природни науки / Физика

...Хехе, излъчва и разреден газ, в който "налягането" е нищожно, и ако то беше причината спектъра да е такъв, щеше да си проличи. Да ама не. Освен това налягането е само статистич3ески осреднена величина (удари), демек електронът не през цялото време е подфложен на него, и в спектъра винаги ще има случайна съставка, каквато няма.
Налягането е причина електрона да се стреми към минималната пълна енергия за дадена орбитала. Ама нали трудно схващаш си мислиш и разбираш произволно и малоумно всичко, което е в разрез с представите ти.
Няма никакви такива случайни съставки в спектъра, щото обикновенно са си отделни излъчвания, но не пречи и да не са.
Орбитата се определя единствено от енергията на електрона с която е дошъл, и електрическото поле. И енергията на електрона, и електрическото поле са недискретни величини, и няма причина орбитата на електрона да е някаква специална. И това не обяснява дискретния спектър. Напъни се (само че внимателно!) още.
Орбитата не е специална, а е "в рамки на..." Спектралната линия се определя от краткия преход на позитрона, електрона дава спектрите в края на спектралната линия, които са факт.

Пак забележи, НИЩО не указва че честотата на този фотон трябва да е някаква строго определена от дискретен набор, а е такава каквато се получи - един електрон ще излъчи един фотон, друг ще излъчи подобен с мааалко по-различна честота, трети с мааалко още по-различна, и това ще направи спектър БЕЗ спектрални линии, което се нарича непрекъснат спектър - нещото което КлФ не може да обясни.
Пак не схващаш. Два фотона могат малко да се различават, но разликата ще е единствено в спектъра в края на спектралните ивици. Максималното излъчване е при прехода на позитрона между пластовете, и то е което определя спектралната ивица и винаги е при една и съща електрическа сила и съответно честота на въртене на електроните.
Т.е. спектралната линия ще я има, но може да има някакви трудно забележими разлики в крайищата на тази спектрална линия, което да я представя в главите на малоумниците, като дискретен спектър. Знам, че магиите са ти по вкуса, ама в реалността няма такова животно. Всички процеси са постепенни с квазидискретни проявления.
Във ВСЯКО положение на електрона (при движението му по всяка орбита) центробежните и центростремителните сили се уравновесяват. Всяка загуба на енергия от излъчване намалява кинетичната енергия на електрона, което намалява центробежната му сила, и го принуждава да слезе на по-ниска орбита.
Това е пълно малоумие и е абсолютно невярно. Ако беше така нямаше да можем да пратим хора в космоса. При излъчване не само, че не намалява кинетичната енергия на електрона, а се увеличава, защото центробежната сила трябва да уравновеси по-голямата центростремителна сила. Явно че изобщо си нямаш понятие от кинетична, потенциална енергия и съответно съвсем погрешна ти е представата за температура, което обаче не е само твой проблем. Изобщо нямаш представа и от КлМеханика.
ЦЕНТРОБЕЖНАТА СИЛА НАРАСТВА ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ, КОЛКОТО ЕЛЕКТРОНА (ПЛАНЕТА) Е ПО-БЛИЗО ДО ПРОТОНА (СЛЪНЦЕТО), т.е. колкото на по-ниска орбитала е електрона, толкова скоростта му е по-голяма и съответно кинетичната енергия. Това е елементарно и за третокласниците.
Това обяснява, защо вие алабалистите с неистово "вдъхновение" пляскате простотии, че електрона излъчвал и щял да падне върху ядрото.
И няма причина това да спре, независимо от пластовете на "позитрона" :)) Всяко излъчване намалява общата енергия на системата електрон-ядро ако бъдем съвсем точни, и няма причина това да става а) на строго определени дискрети, б) да се ограничи така че електронът да не падне на ядрото. Няма причина според КлФ естествено :)
Има причина това да става а) на строго определени квази дискрети. и б) Електрона може да падне върху ядрото само, ако се движи директно към него, всяко друго движение ще предизвика центробежни сили и електрона ще се държи като Земя около Слънце. Няма никаква причина поради, която да пада на ядрото.
Дрън-дрън, електронът може да поглъща фотони намирайки се на всяка орбита, ако са "реликтови" това само ще предизвика маалки промени на тая орбита, според КлФ.
Я поне нещо си схванал. Невероятно! Точно така - малки промени в орбитата, които "налягането" пък ще го принуди да ги преизлъчи, което е непрекъснат процес. И пак да ти подскажа излъчването и поглъщането са от диполната двойка електрон-позитрон. Спектралната линия се определя основно от прехода на позитрона през пласт.
...това вече се нарича халюцинация
Част от тази "халюцинация" съм пускал в различни постове, като този за "несъстоятелността на постулатите на Бор", а това е доказателство за налегналият те кретенизъм.;)
Освен мъгляви и естествено неверни съображения не видях нищо такова
Вярвам ти. Дори и да беше видял пак това щеше да е отговорът ти.
А аз пак да ти повторя - броят пластове НЕ прави електричната сила която действа на електрона дискретна, и съответно не ограничава траекториите му до дискретен набор орбитали. А имайки непрекъснат набор орбитали, никакво число n не влияе на електрона да си излъчва каквото му скимне - излъчената енергия ще се определя само от началната и крайна орбита, които при недискретна действаща сила могат да са произволни.
Понеже ти е трудно да си го представиш, приеми го като потенциални ями създавани заради пластовете, а преодоляването на пласт от позитрона като "скок". Числото n ограничава броя максимални стойности на dE и съответно броя на максимално излъчване. И понеже излъчването е диполна работа, то диполът ще излъчва определен спектър зависещ от прехода на позитрона и броя оставащи пластове между електрона и позитрона, които влияят основно на електрическата сила.
И, да не забравя, няма никаква причина електронът да променя орбитата си на скокове, кл. физика казва че тази промяна може да е плавна, и поради това непрекъсната, поради което излъчването не е под формата на кванти :))
Точно така електрона не променя орбитата си на скокове, а плавно, но позитрона, като със скок преминава пласт и dE - излъчването се получава квазипрекъснато в рамките на прехода и съответно има формата на кванти, съгласно КлФ.

"Налягането е причина електрона да се стреми към минималната пълна енергия за дадена орбитала. "

Мисли какво пишеш. Орбиталата има конкретна енергия, тя не е нито минимална, нито максимална. Налягането може да е причина електронът да промени орбитата си. Въпросът който разглеждаме е, че НЯМА никаква причина тези орбити да са с дискретни енергии, а не с непрекъснат спектър - поне не и в кл. физика.

"Ама нали трудно схващаш си мислиш и разбираш произволно и малоумно всичко, което е в разрез с представите ти. "

Ами това няма как да е аргумент срещу ФАКТА, че кл. физика не обяснява това което ти се опитваш, и съпответно че представите ти са нефизични :)

"Няма никакви такива случайни съставки в спектъра, щото обикновенно са си отделни излъчвания, но не пречи и да не са. "

Няма, факт е, а според теорията ти трябва да има. Ама на, няма :)) За това иде реч, че няма. Каквито и излъчвания да прави електронът, няма ограничение да са само на определени честоти, както са наблюденията на спектъра - не и по твоите "обяснения" :)

"Орбитата не е специална, а е "в рамки на..." Спектралната линия се определя от краткия преход на позитрона, електрона дава спектрите в края на спектралната линия, които са факт. "

Малийй, какви са тия "спектри в края на спектралната линия", които при това били факт? Ти случайно да знаеш че спектър се нарича съвкупността от всички спектрални линии? Не, явно :) Ама не ти пречи да си измисляш "факти" za da obosnowe[ nqkakwi zabludi.

Каквато и да е причината за излъчване, НЯМА причина според КлФ която да прави спектъра състоящ се от отделни спектрални линии, а не непрекъснат :)

"Два фотона могат малко да се различават, но разликата ще е единствено в спектъра в края на спектралните ивици. "

Дрън-дрън. Ти спектър явно не си виждал.

"Максималното излъчване е при прехода на позитрона между пластовете, и то е което определя спектралната ивица и винаги е при една и съща електрическа сила и съответно честота на въртене на електроните. "

А това даже не сме го чоплили. Какво ще спре позитрона да не си остане МЕЖДУ пластовете? Това също не е част от КлФ. Всяка забрана на състояние, разрешено от КлФ, вече те извежда ИЗВЪН нея, така както и забраните въведени от Бор. А ние говорим за обяснение от КлФ, не забравяй.

"Максималното излъчване е при прехода на позитрона между пластовете, и то е което определя спектралната ивица и винаги е при една и съща електрическа сила и съответно честота на въртене на електроните. "

До тука няма НИКАКВА причина електронът да е на определена орбитала според КлФ, следователно няма НИКАКВА причина силата, съответно честотата му на въртене, да са в рамкиет на някакъв дискретен набор, а могат да бъдат ПРОИЗВОЛНИ, в противоречие с наблюденията на спектъра. Факт.

""Във ВСЯКО положение на електрона (при движението му по всяка орбита) центробежните и центростремителните сили се уравновесяват. Всяка загуба на енергия от излъчване намалява кинетичната енергия на електрона, което намалява центробежната му сила, и го принуждава да слезе на по-ниска орбита."
Това е пълно малоумие и е абсолютно невярно. Ако беше така нямаше да можем да пратим хора в космоса. "

Хаха, къде го заби от електрона до хората в космоса? Именно пращането на хора в космоса демонстрира възможността за ПРОИЗВОЛНА орбита зависеща само от енергията на обекта.

"При излъчване не само, че не намалява кинетичната енергия на електрона, а се увеличава, защото центробежната сила трябва да уравновеси по-голямата центростремителна сила."

Поздравления, Мел, ти току що доказа, че излъчвайки, електронът си увеличава енергията :)) Моля за ръкопляскане от свободните енергетици! :))

"ЦЕНТРОБЕЖНАТА СИЛА НАРАСТВА ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ, КОЛКОТО ЕЛЕКТРОНА (ПЛАНЕТА) Е ПО-БЛИЗО ДО ПРОТОНА (СЛЪНЦЕТО), т.е. колкото на по-ниска орбитала е електрона, толкова скоростта му е по-голяма и съответно кинетичната енергия. Това е елементарно и за третокласниците. "

Именно, но да забелязваш, че и тука няма никакво основание да се считат орбиталите дискретни? Няма, и в склада няма.

"Това обяснява, защо вие алабалистите с неистово "вдъхновение" пляскате простотии, че електрона излъчвал и щял да падне върху ядрото. "

Хехе, а това изобщо не го обсъждаме, това е факт, колкото и да се въртиш, все гъза ще ти е отзад, и все горното ще си остане факт. При това основният факт, който показва че конструкция на атома в която електронът обикаля около ядрото е несъвместима с КлФ :))

""Има причина това да става а) на строго определени квази дискрети. и б) Електрона може да падне върху ядрото само, ако се движи директно към него, всяко друго движение ще предизвика центробежни сили и електрона ще се държи като Земя около Слънце. Няма никаква причина поради, която да пада на ядрото.

Да, ама не. а) няма причина за такива квазидискрети, освен голите ти твърдения; б) след като електронът губейки енергия се приближава до ядрото, и във всяко състояние центробежните сили са в равновесие със силата на полето, няма причина той да продължава да губи енергия излъчвайки докато падне. НИКАКВА.

Забележи, електронът и на една орбита, и на друга, пак центробежните сили се уравновсяват със силата на полето. Така че центробежните сили не може да са причината която да ограничи минималното разстояние до ядрото. Излъчва - пада, излъчва - пада, и накрая - цоп :))

"Част от тази "халюцинация" съм пускал в различни постове, като този за "несъстоятелността на постулатите на Бор", а това е доказателство за налегналият те кретенизъм.;) "

Мел, аз в момента показвам колко е несъстоятелно твоето понятие за "доказателство" :))

"Понеже ти е трудно да си го представиш, приеми го като потенциални ями създавани заради пластовете, а преодоляването на пласт от позитрона като "скок"."

Там е работата, че в КлФ такива скокове няма, при определена енергия на позитрона той ще се намира в определена височина на потенциалната яма, и ще може да излезе от нея САМО ако енергията му надвиши височината на ямата. Проблемът е че ТЕЗИ енергии не са дискретни, могат да са ВСЯКАКВИ, и за това НЕ ОПРЕДЕЛЯТ дискретен спектър на излъчване. И тука гориш.

И кво стана сега? Куп умрели представи, а? :))