Само припомнях ... то с тези неща-представи ... едва ли има двама души, дето да са на едно мнение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Пространство има там където има материя и вакуум.
Частиците се подреждат по повърхнини описани от точките в които въздействащите им сили са в равновесие.

Айнщайн казва че на светлината не и трябва среда за разпространение."

Всъщност даже и Айнщайн не казва това. Напротив, намирам в неговите писания доста голяма подкрепа за това, което казваш ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Защото точно средата води до отклонението на лъча."

СТига да я има. А като я няма, то кривата права линия води :)

Гери, снощи явно съм била преуморена, така че не успях да ти обясня какво имам предвид.

Ето две цитатчета от темата с "магията":

"Ами защото покрай тая относителност на едновременността, аз вече не само две събития не мога да си представя да се случат едновременно в две ИС, а даже и едно-единствено."

На което ти ми отговаряш:

"Едно събитие - понятието едновременно не е приложимо за него, искат се поне две."

Да, но под "едновременно" в този случай аз разбирам по едно и също време и в двете ИС. Примерно спуква се един балон – това си е едно събитие, но то не може да се случи в един и същи момент за теб и за мен, просто защото сме в различни ИС и поради тая причина нямаме ОБЩО време.

Но както и да е. Сега виждам, че въпросът ми е бил излишен, а значи и тъп.

Всъщност този въпрос беше по повод абсолютното пространство-време, за което аз и Зорник така и не се разбрахме тук, в тази тема. Ето, ще го цитирам по-обширно, за да не се разсърди, че вадя думите му от контекста:

"„Тъй като е мислен опит - трябва да изчисля този времеинтервал и да видя дали е така. Да, ама трябва да изчисля дължина на интервал м/у две събития. И хоп - цопвам в капана на СТО - който казва, че няма да има разлика м/у нашият и чуждият интервал, все едно, че не се движим относително и значи ... щото ...НЕПОДВИЖНОСТТА в пространство-времето "изяде" разликите!
Тогава: времеинтервали по наш часовник и времеинтервалите от техен - съвпадат.
Така не е трудно да се разбере, защо се "малтретира" с неподвижност в абсолюта! Няма относително движещи се ИС в абсолюта. Все едно, че всичко е в едно пространство-време ... с един и същ интервал м/у две събития, откъдето и да ги "гледаме"

Сега, ако се върнем към факта, че поради липсата на общо време едно-единствено събитие не може да се случи в един и същи момент в две отделни ИС, аз не виждам как това може да се съвмести с абсолютното пространство-време. Нали едно събитие се характеризира с мястото и времето на случването си. А в различните ИС както мястото, така и времето му на случване са различни.

И сега пък ако се върнем към "проблема" за интервалите между две отделни събития в различните ИС – ако тия интервали се изобразяват в пространство-времето с някакви отсечки... Е, как тия отсечки ще са еднакви за отделните ИС?!

И след като всяка отделна система си има собствено време и собствено пространство, различни от тия на всяка друга ИС, ЗАЩО трябва да приемем, че в абсолютното пространство-време тия различия някак си се заличават?

И въобще, кое му е "абсолютното" на пространство-времето? Ами то по-скоро би трябвало да се оприличи на някакво сборище от безброй пространства-времена, "напластени"... или по-точно преплетени помежду си, та и съдържащи "събитийното" МИНАЛО на всяка от системите, а може би и съдържащи бъдещето...

Абе, така погледнато, единственото абсолютно нещо в тая история е това, което въобще го няма. Тоест, това "нещо", което е само някаква си абстракция, родена от мозъците ни в напразен опит да схематизираме някак си... неразбираемото.

...от където е очевадно, че светлината е промяна в електромагнитното поле, следователно е и зависима от него. Т.е. етера е в същност ЕМП. За Земята нейното ЕМП е неподвижно спрямо нея, поради което всеки експеримент с установка неподвижна относно Земята ще дава С=конст, но всеки експеримент с установка подвижна относно Земята ще дава С=/=конст за тази установка и това се вижда от ефекта на Синяк, а и от опитите на Физо, от ефектите при лазерните жироскопи в ракетите и т.н.
И понеже ИС е фикция несъществуваща във света в който живеем, то и разграничението от НеИС е фикция, защото "свободно" падащия се движи ускорително под действието на гравитацията, съгласно вторият закон на Нютон. Това, че той не усеща ускорението, не променя този факт. НЯМА УСКОРЕНИЕ БЕЗ СИЛА, КОЯТО ДА ГО ПОРОДИ

"За Земята нейното ЕМП е неподвижно спрямо нея, поради което всеки експеримент с установка неподвижна относно Земята ще дава С=конст, но всеки експеримент с установка подвижна относно Земята ще дава С=/=конст за тази установка и това се вижда от ефекта на Синяк, а и от опитите на Физо, от ефектите при лазерните жироскопи в ракетите и т.н."

За Саняк и Физо вие толкова безрезултатно спорите, че би било неуместно да се включа и аз. Ти не приемаш резултатите от направените експерименти, та какво остава да приемеш нечии "голи" възражения. Явно е, че никой не може да те разубеди. Пък и кой знае... Ето, чета например, че при прецизно повтаряне на опита на Физо:

"Влиянието на скоростта на течността v върху разпространението на светлината съгласно измерванията на Зееман се изразява с грешка по-малка от 1%."

А дали споменатата малка грешка е ПРЕНЕБРЕЖИМО малка или в нея се крие някакво указание за по-радикални изводи...

"И понеже ИС е фикция несъществуваща във света в който живеем, то и разграничението от НеИС е фикция..."

Тука просто не може да ти се възрази. Прав си. Тия фикции, особено в СТО, и според мен идват в повече от поносимото... или може би от допустимото.

Това обаче:

"... "свободно" падащия се движи ускорително под действието на гравитацията..."

Можеш ли да ми кажеш дали, ако хвърлим от десетия етаж едно стъклено топче и един телевизор, те ще паднат долу на плочите в един и същ момент, или по различно време? Абстрахирай се от въздуха, разбира се.

...Самите експерименти ги приемам и затова ги цитирам. Всички експерименти си имат класическо обяснение, затова не мога да приема измислено такова, което създава повече проблеми отколкото решава.
Влиянието на скоростта на течността v върху разпространението на светлината съгласно измерванията на Зееман се изразява с грешка по-малка от 1%."
Изречението така е неясно, за кавъв точно процент става въпрос. Дали че закономерностите забелязани от Физо дават по-малко от процент грешка или нещо друго се има предвид. Забележи написано е "с грешка", а не "в грешка", което са два различни смисъла.
Радикалните изводи идват от другаде - например, че в стъкло светлината се движи близо два пъти по-бавно, а излизайки от него моментално придобива двойно по-голяма скорост или в свойството на светлината да се пречупва по същите закони, като вълните и др. подобни.
Можеш ли да ми кажеш дали, ако хвърлим от десетия етаж едно стъклено топче и един телевизор, те ще паднат долу на плочите в един и същ момент, или по различно време? Абстрахирай се от въздуха, разбира се.
И за двата обекта g e еднакво и ще падат еднакво, дори и да замениш топчето с перце. Т.е. "на практика" едновременно ще ударят Земята. Е има една малка подробност, че силата на привличане е правопороционална на двете маси на привличащите се тела. Т.е. и телевизора и перцето също привличат Земята и е явно, че телевизорът ще я привлича по-силно от перцето, като и придава съответно и по-голямо ускорение, но на практика това няма да се отрази на едновременното падане, като отклонението ще е незабележимо малко. Т.е. ще има "незабележима" разлика. Нещо повече началната им скорост ще е 0 км/ч относно Земята, а в момента на удара скоростта им ще е някаква си, доста различна от тази нула. Т.е. те явно са се ускорявали при движението си относно Земята под влияние на Земната гравитация. Дори и да не усеща това ускорение, "свободно падащия" ще "вижда", че целият свят се ускорява около него. Може дори с реактивна сила да спре това "ускорение на околния свят", но вече изпитвайки ускорение на собствения си гръб и след изключването на реактивната сила да забележи, че пак "неизпитвайки ускорение върху себе си", целият околен свят пак се ускорява относно него - падащия. Т.е. ако не е кретен, този наблюдате може индиректно да установи, че се движи ускорено, т.е. че му действа сила, придаваща му ускорение. Не на околния свят, а точно на самия него.
Забележи малката подробност: Всяко движение на обектите се определя от сили съгласно законите на Нютон. Обаче за "некъв си наблюдател", незнаещ за наличие на сила върху обекта, този обект ще се движи странно и ще нарушава законите на Нютон, защото имало "фиктивна" сила.
Няма такова животно "фиктивна сила" има "виждане" за такава сила. Всички съществуващи сили са напълно реални. Например кориолисовата сила изглежда фиктивна такава (т.е. координатна), но това е защото не се отчита, че това е проявление сумарна сила от две центробежни сили в различни плоскости.
"Фиктивните сили" могат да опростят сметки, ако се намери закономерността, но не те са причината за дадено движение. Причината са законите на Нютон в чист вид, които пък са проявление на абсолютно реалните сили.
Законите на Нютон са пределно ясни. От тях никъде не следва дефиниция за ИС или НеИС, това си е чист алабализъм, който особено силно си проличава при т.нар. "свободно" падане, което си е чисто ускорително движение.

"Да, но под "едновременно" в този случай аз разбирам по едно и също време и в двете ИС. Примерно спуква се един балон – това си е едно събитие, но то не може да се случи в един и същи момент за теб и за мен, просто защото сме в различни ИС и поради тая причина нямаме ОБЩО време. "

Разбирам те, но не това е смисъла на понятието едновремено. Липсата на общо време отхвърля изобщо общата едновременност. Но при всички случаи, едновременност не е приложима по отношение на едно събитие. Едновременност означава еднакви показания на синхронизирани часовници. Два синхронизирани часовника намиращи се много близо ("на едно място" :) наистина ще покажат еднакво показание за едно и също събитие, както и за две едновременни събития (затова две едновременни на едно и също място можеш да разглеждаш като едно), но все пак по едновременни се визират повече от едно събития.

"Сега, ако се върнем към факта, че поради липсата на общо време едно-единствено събитие не може да се случи в един и същи момент в две отделни ИС, аз не виждам как това може да се съвмести с абсолютното пространство-време. Нали едно събитие се характеризира с мястото и времето на случването си. А в различните ИС както мястото, така и времето му на случване са различни."

Всъщност може, ако пространството се разглежда като пространство-време, демек четиримерно. Тогава на всяко събитие в него съответства една единствена ОБЩА ЗА ВСИЧКИ наблюдатели координатна точка. Такова пространство-време е абсолютно, в най-класическия смисъл на класическата физика :) Такова е 4-мерното пространство на СТО - абсолютно. В тази геометрия двамата наблюдатели ще бъдат завъртяни един относно друг, и за това ще отчетат различни проекции на координатите и момента на общата точка-събитие.

"И сега пък ако се върнем към "проблема" за интервалите между две отделни събития в различните ИС – ако тия интервали се изобразяват в пространство-времето с някакви отсечки... Е, как тия отсечки ще са еднакви за отделните ИС?! "

След като събитието е точка в 4-мерното пространство, две събития ще бъдат две точки, и между тях ще има 4-мерен интервал (4-мерна отсечка). Ако за наблюдател 1 времето между двете събития е Т1, а разстоянието между тях е Х1, а за наблюдател 2 времето между тях е Т2, а разстоянието - Х2, СТО казва че величината:

S^2 = X1^2 - (C.T1)^2 = X2^2 - (C.T2)^2

е постоянна, и не зависи от наблюдателя, величината S е и този 4-мерен интервал който е между събитията. Можеш да отбележиш, че от равенството

X1^2 - (C.T1)^2 = X2^2 - (C.T2)^2

Pри определени условия за някой набл'дател можем да имаме Т2=0 при Т1 =/= 0, демек

X1^2 - (C.T1)^2 = Х2^2

чийто смисъл е следния: за наблюдател 1 имаме Т1 =/= 0. т.е. между събитията има временен интервал, т.е. извършили са се последователно, докато за наблюдател 2 имаме Т2=0, едновременни събития. Естествено, не за всякакви събития това може да стане. Например за събития за които

X1^2 - (C.T1)^2 < 0

няма нито един наблюдател, за който те да бъдат едновременни - за да бъдат едновременни (Т2=0) лявата страна на уравнението ще е положителна (Х2^2), за всеки реален наблюдател, и няма как да стане отрицателна.

"И въобще, кое му е "абсолютното" на пространство-времето? Ами то по-скоро би трябвало да се оприличи на някакво сборище от безброй пространства-времена, "напластени"... или по-точно преплетени помежду си, та и съдържащи "събитийното" МИНАЛО на всяка от системите, а може би и съдържащи бъдещето... "

Тука не трябва да бъркаш сборището от различни 3-мерни пространства с единното 4-мерно, на което всички такива 3-мерни пространства са само разрези, проекции - проекции на едно абсолютно пространство - забележи, в него няма движение, всичко е застинало, всяко събитие и в миналото и в бъдещето си стои на координатата и е вече случило се... :)

"В тази геометрия двамата наблюдатели ще бъдат завъртяни един относно друг, и за това ще отчетат различни проекции на координатите и момента на общата точка-събитие."

Общо взето точно това, подчертаното, имах предвид, но начина, по който съм го изразила е бил далече от физичния. Дано ми върнат по-скоро книгите на Грийн, та да продължа да се култивирам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Всички експерименти си имат класическо обяснение, затова не мога да приема измислено такова, което създава повече проблеми отколкото решава."


Не всички експерименти си имат класическо обяснение. Я си спомни например за тия с прословутите мюони, дето живеят "по-дълго", когато се движат по-бързо от събратята си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите