Едно време имах ракета, която се изстрелваше с ластик и при падането се разцепваше на две и се отваряше парашутът. Някой има ли идея как е станало това? И някаква идея за определяне на най-високата точка на ракета, без използване на живачен контакт и разни фотодатчици за слънцето.

Най-важното е невидимо за очите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Увива се друг ластик около ракетата, който държи корпуса сдвоен в началния момент. После при достигане на горна мъртва точка, корпусът се преобръща и в него момент се разделя, защото ластикът вече отдавна се е развил.
Височината можеш да определиш с два теодолита - знаеш базата (м/у двата теодолита), знаеш ъглите, строиш триъгълник и смяташ.

Става въпрос за задействане на електрическо устройство в най-високата точка на полета или малко след нея - за да се изхвърли парашутът. Парашутът се изхвърля чрез запалване на малко количество барут.

Най-важното е невидимо за очите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При старите ракетни модели барута се палеше от нещо като фитил в тръбичка, който пък се палеше от двигателя (от най горната част на горивото). Така че просто се е задействал известно време след спиране на двигателя.
В най-високата точка на полета скоростта спрямо околния въздух е минимална ако това ти върши работа.

Като почне да пада, ракетата не се ли преобръща? Може да се направи нещо на тоя принцип - например тежка сачма, която щраква нещо при преобръщането.

Най простото решение би било употребата на турбинка свързана с датчик, може да се ползва вентилаторче от компютър, но по малко, чието напрежение (от индукцията) да запушва транзистор, когато спре да се върти (няма ЕДН) или се завърти наобратно (обратно ЕДН, двигателчетата са постояннотокови с постоянни магнити), транзистора се отпушва и задейства устройството за отваряне на парашута. По точно (поради по малкото собствено съпротивление) би било ако се ползва също такава турбинка, но въртяща диска на оптрон от мишка (стария тип с топка), схемно е малко по сложно тогава, но по точно би се определил момента на "спиране".
Иначе ластичните ракети имаха навит ластик, който се развиваще и "разцепваше" корпуса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това със скоростта на въздуха наистина изглежда интересно. Относно металните топчета - живачните датчици са на подобен принцип.

Най-важното е невидимо за очите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите