...След като две събития се случват едновременно във всички системи. ;)
Нека разгледаме случая с две светкавици падащи едновременно в точки А и В равноотдалечени в една система в момента в който М' съвпада с М, А' съвпада с А и В1 съвпада с В, където А', М', В' са точки от подвижна ИС.
От условието следва, че АМ=MВ=А'М'=М'В'. СТО постулира С=конст във всяка ИС. От къде идва относителна едновременност, след като и за двете ИС Събитието ще е едновременно?
Между другото и хиляда системи да вкараме и всичките да се движат с различна скорост за всичките в момента на падане точките А*, М*, В* са в съотношение А*М*=М*В*, където * е индекса на системата и
АМ=А'М'=А"М"=....=А*М*
MВ=М'В'=М"В"=....=М*В*
А съвпада с А', А",...А*
М съвпада с М', М",...М*
В съвпада с В', В",...В*

Нека някой който смята, че знае да обясни отначало. Че другите теми станаха безкрайни, постановките много и кашата пълна. Според мен излиза, че подхождойки от гледна точка на СТО също едновременноста е абсолютна.

"Къде е относителната едновременност съгласно СТО.

...След като две събития се случват едновременно във всички системи. ;) "

Докажи това твърдение. Нали затова решаваме разни задачки с влаци - за да получим решение, т.е. да докажем или отхвърлим такива твърдения :))

Мел, нещята се доказват, а това което ти правиш е вяра, религиозен подход.

"Нека разгледаме случая с две светкавици падащи едновременно в точки А и В равноотдалечени в една система в момента в който М' съвпада с М, А' съвпада с А и В1 съвпада с В, където А', М', В' са точки от подвижна ИС. "

Е за това има поне 2000 постинга в разни теми вече.

"От условието следва, че АМ=MВ=А'М'=М'В'. "

За да бъдем точни, това е верно по условие само в системата на М. За системата на М' трябва да се докаже (и не е верно, там е верно само А'М'=М'В' но засега не ни интересува).

"От къде идва относителна едновременност, след като и за двете ИС Събитието ще е едновременно? "

Това пък как ти хрумна? Нали това е целта на задачата - да се докаже или отхвърли това твърдение. Ти как получи това просветление?


"Нека някой който смята, че знае да обясни отначало. Че другите теми станаха безкрайни, постановките много и кашата пълна. Според мен излиза, че подхождойки от гледна точка на СТО също едновременноста е абсолютна."

Мел, ще ти го обясня, но за последен път.

ОК. Имаме едновременни светкавици за М в момента, в който М съвпада с М'. По условие имаме еднакви разстояния на всеки от наблюдателите до местата на падане на светкавиците, и еднакви скорости на светлината в двете посоки (само тази част от втория принцип на СТО използуваме).

За наблюдателя М: светкавиците падат едновременно (по условие), и следователно светлината изминавайки еднакъв път с еднаква скорост (елементарни сметки) ще достигнат едновременно до М.

За наблюдателя М' (в покой в своята система) светкавиците падат на еднакви разстояния от него и светлините от тях се движат с еднаква скорост. В задачата се пита, дали и за него светкавиците са паднали едновременно или не (това е въпроса за абсолютна или относителна едновременност).

Имаме следните варианти:
1) ако светкавиците са паднали едновременно, то поради горните условия светлините ще достигнат едновременно М'.
2) ако светкавиците не са паднали едновременно то (пак поради горните условия) светлините няма да достигнат едновременно М'.

Важното е че е валидно и обратното - ако светлината не достигне едновременно М', то светкавиците не са паднали едновременно.

Значи въпросът за това дали светкавиците са паднали едновременно за М' се свежда до това дали светлината от тях достига едновременно до него.

Сега да си спомним: в момента на падане на светкавиците М съвпада с М'. Докато идва светлината от светкавиците обаче, М' се отдалечава от М, просто защото по условие неговата система (влак примерно) се движи със някаква скорост. Следователно, след времето нужно за достигане на светлината от двете светкавици до М едновременно (за него това следва от едновременното им падане) светлината от тях (в този момент!) не може да е достигнала едновременно и М' (единият лъч който е достигнал М още има да извърви път за да стигне М', а другият стигайки М вече е подминал М'). Следователно, от факта че светлините не достигат М' едновременно следва че е верна точка 2) от по-горе - за М' светкавиците не са паднали едновременно.

Което е относителната едновременност.

... трудна за разбиране от обикновените умове" и прочие. Чувала съм доста изрази, подобни на този. Предполагам и че са верни. Но, може би точно защото моят ум е обикновен, аз полека-лека стигнах до следните мои проблеми в разбирането на СТО:

Съвместявайки принципа на относителността със c=const, Айнщайн стига до извода за относителността на едновременността. Добре, но на какво всъщност се базира този извод? Много е изписано и много е изговорено за него, обаче в основата си той може да се сведе до следното:

Събитията, които са едновременни в неподвижната система, не са едновременни в подвижната, САМО ЗАЩОТО в самия МОМЕНТ на случването на тия събития тя изминава някакво разстояние, поради което пресреща събитието Х и се отдалечава от събитието Y.

Та значи, не ми е ясно:

1. Какъв е тоя момент? Как се определя момент на събитие? Ако то е продължително, според мен, съответният часовник непременно трябва да засече именно това – МИГЪТ на неговото начало, а после – евентуално – и неговия финал.

2. Е, каква трябва да й е скоростта на движещата се система, за да измине някакво разстояние за тоя именно миг? Ами аз така като се замислям, ми се струва, че скоростта на въпросната система трябва да е светлинна или даже свръхсветлинна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Събитието по дефиниция няма продължителност. Има само момент на случване. Един единствен!
Събития са началото и края на един процес. Но процесът не е събитие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Събитието по дефиниция няма продължителност. Има само момент на случване. Един единствен!"

Ами щом е така, значи въпросите ми са още по-основателни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Как се определя момент на събитие?"

Хващаш един хронометър в ръка и в момента в който видиш светкавицата, го натискаш. После вадиш времето, което светлината е пропътувала до теб и получаваш момента на падане на светкавициата.

""Как се определя момент на събитие?""

Хващаш един хронометър в ръка и в момента в който видиш светкавицата, го натискаш. После вадиш времето, което светлината е пропътувала до теб и получаваш момента на падане на светкавициата."

Хей, ти май се правиш на "разсеян". Или наистина не разбираш за какво става дума

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Събитията, които са едновременни в неподвижната система, не са едновременни в подвижната, САМО ЗАЩОТО в самия МОМЕНТ на случването на тия събития тя изминава някакво разстояние, поради което пресреща събитието Х и се отдалечава от събитието Y. "


Това не е вярно. От там идват и другите въпроси.
В момент на случване на събитие, никакво разстояние не може да се измине, защото продължителността на събитието е 0 по дефиниция.

"Добре, но на какво всъщност се базира този извод?"

Изводът се базира на строгите разсъждения прилагани в простото примерче с влака. Има и по-строга обосновка, когато на базата същото примерче могат да се получат лоренцовите трансформации, основани точно на смисъла че свързват измерените в двете системи величини. И нанатъка следва анализа на техните следствия...

Ти може би си задаваш по-друг въпрос?

"Събитията, които са едновременни в неподвижната система, не са едновременни в подвижната, САМО ЗАЩОТО в самия МОМЕНТ на случването на тия събития тя изминава някакво разстояние, поради което пресреща събитието Х и се отдалечава от събитието Y. "

Няма такова понятие пресрещане на събития. Има пресрещане на обекти, а самата им среща е събитие - двата обекта на едно място в един момент време. освен това, за МОМЕНТ светлината НЕ изминава разстояние. Разстояние се изминава само за интервал време, между два различими момента.

Отговорът на въпроса: защо имаме относителна едновременност е: защото тя пряко следва от съчетаването на физиката с двата принципа на СТО. Демек, защото са такива принципите. Защо са такива принципите - няма отговор.

От тука нататък са следствията от относителната едновременност: времето в двете системи не тече еднакво. Това е проблемът пред който обикновено се препъва разбирането. Това означава че съвършено еднакви часовници разположени в двете системи не могат да вървят синхронно. Всички часовници във всяка система поотделно вървят синхронно, докато часовниците във втората система по отношение на първата изостават (без значение коя е първа или втора). Без да се съобразяваш с този факт не може да се разбере и обясни нищо в СТО. Обикновено хората кимат и казват да, разбрах, и продължават да работят с представата за времето идваща от класическата физика, и естествено, се пръкват парадокси - на близнаците и т.н.

"Та значи, не ми е ясно:

1. Какъв е тоя момент? Как се определя момент на събитие? Ако то е продължително, според мен, съответният часовник непременно трябва да засече именно това – МИГЪТ на неговото начало, а после – евентуално – и неговия финал. "

Момента на събитие е съответствието на случването на събитието с показанието на изправен часовник от система синхронизирани и сверени часовници (часовници с общо време). Ако събитието е продължително, то това е поредица от събития. Събитието няма продължителност. Права си, началото и края на серия събития които ти наричаш продължително събитие са също събития - първото и последното в серията.

"2. Е, каква трябва да й е скоростта на движещата се система, за да измине някакво разстояние за тоя именно миг? Ами аз така като се замислям, ми се струва, че скоростта на въпросната система трябва да е светлинна или даже свръхсветлинна"

А защо трябва да изминава разстояние? Каквато и да е скоростта, въпросната система не изминава никакво разстояние. Поне този възглед стои в основата на СТО :)

"3. Но даже и да е нужна скорост, просто близка до светлинната, разстоянието, което ще измине системата в мига на случването на едновременните събития, би било дотолкова незначително, че едва ли времевият интервал би бил засечен от каквито и да е часовници. "

не само че е незначително, ами си е нула отвсякъде.

"3. По каква причина равнопоставените системи изведнъж стават неравнопоставени при тия мислени експерименти на Айнщайн. "

Системите са равнопоставени само по физически закони, а не по обкръжаващата ги конкретика.

"4. И въобще, не се ли заиграва той прекалено много със светлината и нейните в крайна сметка доста неясни даже и до днес свойства..."

Нито едно от неясните и до днес свойства на светлината :) не променя нейната кинематика, която (само тя) се използува в СТО.

""Събитията, които са едновременни в неподвижната система, не са едновременни в подвижната, САМО ЗАЩОТО в самия МОМЕНТ на случването на тия събития тя изминава някакво разстояние, поради което пресреща събитието Х и се отдалечава от събитието Y. ""

"Това не е вярно. От там идват и другите въпроси.
В момент на случване на събитие, никакво разстояние не може да се измине, защото продължителността на събитието е 0 по дефиниция."

Е, при това положение, значи ЩШ е прав. И цялата ви СТО е един кьорфишек

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите