...Ама като си помислиш, че поколение след поколение учени и неучени, взират се в нея всякакви хора, обаче не - те нищичко не забелязват.
Можеш да го кажеш и за Кашпировски и лечителните му беседи. По точното е че забелязват, обаче обикновено им се казва "дай алтернатива на хляба". А никой не може да я даде. Това е основния проблем.
От друга страна в практиката никъде не се използва, т.е. не пречи с грешни резултати. Но е примамлива - можеш да си играеш с времето, както искаш,
невъзможните неща изглеждат възможни и т.н.

Във формулата tB – tA = rAB/(c – v) става дума за разликата във времето - в показанията на часовниците - в точките А и В. Разлика, която се дължи на факта, че разстоянието, изминато от лъча от А до В е било по-дълго, отколкото разстоянието – от В до А. А пък разстоянието от В до А вече е по-късо, тъй като междувременно пръчката е изминала някаква отсечка, "пресрещнала" е отразения, връщащия се лъч. Пресрещнала го е, движейки се със скорост v. разлика в показанията на часовниците е времеинтервал за който се изминава от лъча (както си написала)
rAB, което е равно на rAB във другата формула tА' – tВ = rAB/(c + v) ,
Дай сега да разберем лъча изминава ли rAB и в коя система.
Забележи: за да стане това А и В трябва да се движат относно неподвижен наблюдател спрямо, който С=конст. Т.е. точките А и В не са точки от системата на неподвижния си в системата наблюдател, съответно часовниците им не са от тази система и тяхното време не се отнася за тази система. Т.е. се борави с часовници от друга система и светлина в собствената система за която С=конст.
За улеснение приеми, че тези точки А и В съвпадат с точки А' и В' вързани за краищата на движещата се отсечка. Спрямо тях вече светлината в подвижната система няма да изминава различни разстояния. И светлината и точки А' и В' вече ще са в една система (неподвижни спрямо М') и можем да говорим за коректност.
Другият вариант е спрямо неподвижния С=конст, А и В се движат в подвижната система на М', (т.е. вече са А' и В' ) и тогава виждането на неподвижния, ще бъде, че неговата светлина се пресреща и догонва точки от подвижната система А' и В'. Т.е. според неподвижния светлината относно точки А' и В' ще се движи със сумарна скорост, т.е наблюдател на земята ще види, как светлината на Луната изминава километър със скорост С+Vлуна
Но това ще е единствено гледната точка на неподвижния и той е този който ще си мисли, че едновременността е относителна, но това само в системата на неподвижния.
А Щайн твърди, че за неподвижния едновременното, не е едновременно в системата на подвижния.
Тука е измамата: гледна точка се предсавя за действителност.

...Когато има причинно-следствена връзка на събитията те трябва да са в определена последователност, което представлява времето.

За мен то е качество, свойство на материята, и като такова качество няма как да не е зависимо от движението - тоест от измененията - на тази материя.
Това е приказката за кокошката и яйцето. Когато нещата са обвързани можеш да твърдиш и грешно предположение на база математическа формула.
така се достига до извод: че не движението е зависимо от времето, а времето от движението. Да ама за безкрайно малък интервал от време всяко движещо се тяло може да се счита за неподвижно, а неподвижното тяло може ли да се счита за безкрайно малък интервал от време? Явно НЕ! Т.е. движението зависи от времето, а не обратното. Времето, както разбира се и пространството, са независими атрибути на света в който живеем. Материята съществува в пространството и времето. Което и от тези три елемента на света да премахнем света изчезва. Затова е и формулата S=v.t, която показва обвръзката на тези три съставни елемента.
Затова абсолютни са: времето, пространството и материята (най-малките градивни честици и носители на "силата"- електрони и позитрони ;-))
Абсолютността на времето следва и от абсолютната едновременност независеща от движението и отричана от СТО . Докато движението (свойство на материята) е напълно относително, то материята е абсолютна. Можеш ли да кажеш, че материята е относителна? Едва ли!
Обаче основните грешки са, че:
1.Времеинтервалите (свойство на времето) са относители величини, което се приписва и на абсолютното време.
2.Отсечките (свойство на пространството) са относителни величини, което се приписва на абсолютното пространство.

"Светлината в М не изминава rAB, но в М' го изминава и то със скорост C+V, както се вижда от формулите които Айнщаин пробутва за гледна точка на М', а и ти пробутваш, че това е за М' "

Мел, не говори глупости. Формулите за които става дума са за неподвижния наблюдател. Изведи си ги сам за да знаеш за какво ства дума. В момента лъжеш, не знам дали съзнателно или несъзнателно, като повтаряш нещо за скорост С+V. Празни приказки приказваш.

"При чисто класическите извеждания скоростите се сумират, когато има движение, дори и източника да е неподвижен, то приемника не е. "

Тц. Тази формула е изведена при условие че източникът е неподвижен с М, т.е. никакво сумиране на скорости няма. Научи елементарната физика.


"Там е работата че са стигнали едновременно, това дето си го мислиш е предположение, което трябва да се докаже, а не може.;)"

Предположение е някаква скорост в задачата на светлината C+V, а това което си го мисля се получава съвсем елементарно. Какви са ти тея проблеми с разбирането и при тебе?

"Кое допускане не е вярно, и как се стига до този извод. Обясни!
Как точките А и В се движат в М', като са начало и край на the moving rod, макар и измерени в stationary system, "

Това признание ли е че не можеш сам да изведеш тези формули, но независимо от това настояваш че имало някаква скорост на светлината C+V в нарушение с втория принцип? Ако да, ще ти покажа как се извежда. Ако не, от какво се жалваш?

"как ако С=конст имаме за moving observer С+V и С-V."

Къде видя това ТВЪРДЕНИЕ че имаме за moving observer С+V и С-V???

"Знам че пак ще почнеш с празните приказки, ама друго и не очаквам.;)"

Аз искам да проявиш поне капка логическо мислене за да стане по-интересен разговора. Ако ти дам всичко наготово, има голяма вероятност пак да не го разбереш и да почнеш ама това защо, ама онова защо. Както каза Exemus изстраданата истина е най-сладка.

...тогава накрая определно ще ти е сладко.
За да те улесня и за да страдаш повече ще те излъжа: "Признавам, че не мога да изведа тези формули" в отговор на:
Това признание ли е че не можеш сам да изведеш тези формули, но независимо от това настояваш че имало някаква скорост на светлината C+V в нарушение с втория принцип? Ако да, ще ти покажа как се извежда.
Айде сега покажи как се извеждат.

Къде видя това ТВЪРДЕНИЕ че имаме за moving observer С+V и С-V???
Ето тук завоалирано с празни приказки, "ала Гери":

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"За да те улесня и за да страдаш повече ще те излъжа: "Признавам, че не мога да изведа тези формули" в отговор на: "

Не обичам да ме лъжат.

"и Observers moving with the moving rod would thus find that the two clocks were not synchronous е твърдение на базата на горната формула според която за moving rod имаме изминаване на пътя rAB за времеинтервала tA'-tB със съответната скорост С+V и същия път за времеинтервала tB-tA със С-V. "

Е нали по-горе призна че не знаеш как се извеждат формулите, как пак ти хрумна че именно светлината изминава целия път rAB и то със скорост C+V?

"А и сам знаеш, че не можеш да дадеш нищо, което да е смислено по гореповдигнатите въпроси."

О, мога. Но предпочитам да те мъча по-дълго, за да си повярваш сам :))

Ето ти простото решение.

В момента t=tB за неподвижния наблюдател М имаме следната ситуация: Пръчка с крайща в точките А и В и дължина rAB, която (за определеност) се движи наляво със скорост V. Светлината се излъчва в тоя момент от точка В (най-дясната тока) и се движи наляво със скорост, забележи, С=конст. В задачата се пита след колко време (или в кой момент) светлината ще достигне другия край на пръчкта (забележи, той се движи наляво, т.е. точка А която маркира пръчката се мести).

Е, задачката се решава просто. До мястото на срещата и светлината, и точка А ще се движат определено време Т. Точка А за това време ще измине път S1 = V.T, а светлината ще измине път S2 = C.T. Забележи, ако си си направил чертежчето, че пътят на светлината до срещата (забележи, движеща се със скорост С) е равен на пътят който е изминала точка А ПЛЮС дължината на пръчката rAB, т.е. S2 = S1 + rAB. Значи имаме: C.T = V. T + rAB, или
T = rAB /(C-V)

Ако си спомним, Т е времето изминало от момента на тръгване на светлината tB до срещата и с точка А (tA), т.е. T = tB - tA, т.е. окончателно получаваме:
tB - tA = rAB/(c-v)

Забележи, светлината през цялото време в системата на М се движеше със скорост С, а не с някакви измислици като C-V.

Ако сега ни интересува какъв път е изминала светлината, лесно можем да го сметнем:

S2 = C.Т = C.rAB/(C-V) което е много различно от rAB.

Aко и сега не ти е ясно, можеш да се гръмнеш и ти.

Редактирано от geri® на 26.06.07 14:38.

...Дебела лъжа: Формулите за които става дума са за неподвижния наблюдател. Изведи си ги сам за да знаеш за какво ства дума.
Нека ти отговори сам гурото 1Щайн:Observers moving with the moving rod would thus find that the two clocks were not synchronous бикоз Щайн гледа тази формула:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...ама обичаш да лъжеш.;)
Най-после нещо конкретно:
В момента t=tB за неподвижния наблюдател М имаме следната ситуация:...
Признаваш, че това става за неподвижния наблюдател и че за неподвижния наблюдател:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Признаваш, че това става за неподвижния наблюдател и че за неподвижния наблюдател:"

Какво има за признаване? Извел съм го за неподвижен наблюдател, за другия естествено не е валидна тази формула. Пък и в статият на Айнщайн точно за неподвижен наблюдател е тази формула. Някакви проблеми?

"Е как тогава разбра, че за подвижния няма синхронно време и при него събитията са неедновременни? "

А това е съвсем друг въпрос, и засега няма отношение към глупавите ти твърдения, че , виждате ли, Айнщайн смятал със скорост на светлината C+V ама не си го признавал :) Когато си изясниш окончателно че във всички случаи светлината се движи със скорост С и че бълнуванията за някакви сумарни скорости като C+V, C-V са си само бълнувания, ще ти обясня и останалото.


"Ти да не би да се ебаваш с гуруто 1щайн, щото той твърди, че Observers moving with the moving rod would thus find that the two clocks were not synchronous на базата на така изведените от теб tB - tA = rAB/(c-v) "

И по-точно? Обясних ти как е изведена формулата щото ми приплака че не можеш да си я изведеш, а как от нея се стига до съответното заключение е друг въпрос. С мислене, естествено. Засега въпросът е разбра ли формулата как се извежда при С=конст?

"щото освен "сумиране"(относително) на скорости имаме и относително V= v+C > C "

Чия е тая скорост V+C, че нещо не разбраш? На наблюдателя? НЕ. На пръчката? Не. На светлината? Не. Е, чия е тая скорост :))

"Когато две коли се движат една срещу друга със по сто километра, каква е относителната им скорост или твърдиш, че няма относителна скорост? "

Относителна ОТНОСНО КОЯ кола? В нашия случай светлината относно всяка кола се движи със С=конст. Това е правилото с което се съобразяваме. Проблемите ти идват, както сам виждаш, от използуването на неправилни представи, несъвместими с С=конст в случая.

"Щото светлината и движещите се точки А и В имат относителна скорост. "

Как се движи светлината относно точка А е дело на наблюдение на неподвижния с пръчката наблюдател М'. Там за него е валидно същото правило С=конст, и той извежда други съотношения за времената на тръгване и пристигане на светлината:

tB - tA = rAB/c..

"Очаквам да се гърчиш в нещастни опити да докажеш, правотата на 1щаин"

Тц. Очакванията ти са напразни. Първо се пребори с разбирането на формулата и как се пръкна в нея C+V при изричното условие светлината да се движи с С, после може и да разбереш заключението на Айнщайн. От верни формули се правят верни заключения, ти си още на етапа разбиране на формулата. Демек много далеко от заключението.

докога ще повтаряте едни и същи глупости. Чичко ти 1щайн изрично е казал че часовниците са синхронизирани в неподвижмата ситема. Моментът на попадане на лъч върху часовник е уникално събитие, което се отпечатва върху него. А именно tA и tB.

"Observers moving with the moving rod" прочитат СЪЩИТЕ отпечатани показания, каквито чете и неподвижния наблюдател. Но в тяхната система критерият за синхронни часовници е напълно приложим, а се е е получило неравенство. И следователно "would thus find that the two clocks were not synchronous "
Хиляда пъти вече се повтори, че неравенството не се извежда в подвижната система, а в неподвижната. Поджиният наблюдател просто наблюдава часовниците и нищо не извежда и не разсъждава.