Може ли човек сам себе си да издигне ако е вързан за единия край на въже, преметнато през макара и дърпа другия му край?

Да!
Ако може да приложи сила малко по-голяма от половината му тегло.
...............................

Животът е стар, тъп виц, а Човекът е смешната му част!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми къф ти е проблема, да не са ти много килата, или са ти цементирали обувките на турту..тутру тротоара де ? :)
и без макара е същото :) - нищо не печелиш от неподвижната макара :)

изпревари ме, ама сбърка :)

и умната с макарите, да не стане като тоя :) :


Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда.
Когато приключ их работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
_________________

Редактирано от Milenn на 20.06.07 09:34.

не ти е вярно правилото.
само подвижната макара разделя силата на 2.
нарисувай си лоста.

Да, неподвижната макара само сменя посоката на силата и ни улеснява.

Значи трябва да развием сила по-голяма от теглото си.

Е точно за това се замислих, може ли мускулите на човек да развиват сила по-голяма от теглото ни?

Ако може по-подробна схема на силите да ми дадете. Защото как се прилага третият принцип на Нютон към подобна система?
Ако мускулът развива сила в едно направление, то противидейства на друго.
В случая каквито и да са силите, не са ли приложени на едно тяло в една система и би трябвало тялото (човекът) да си остане в равновесие (неподвижен)?

Ми така де, както опитите на барон Мюнхаузен дето уж се извадил от водата, теглейки се за косата.

Няма ли някой от вас възможност да направи експериментална проверка и после да обсъждаме?

Впрочем системата човек-въже-макара, не е съвсем затворена, защото човекът може да изразходва енергията си необратимо за механична работа и излъчва навън топлина...

чакай сега, къде ръгна през просото :)

първо, що да не може? - колко изтласкват щангистите? а на висилка набираш ли се ? а по въже или кол никога ли не си се катерил? сега остава да се сетиш, защо въпреки, че на висилка се набираш, не можеш да се набереш на тенджера нахлупена на главата ти :)

а между другото, ако макарата е закачена на кол, който е завързан за задника ти, трудно ще се издърпаш :) по-трудно от Барон Мюнхаузен :)

Редактирано от Milenn на 20.06.07 10:08.

Да, неподвижната макара само сменя посоката на силата и ни улеснява.

Значи трябва да развием сила по-голяма от теглото си.

Представи си, че си повдигнат малко над земята, хванат за своб. край на въжето- окачен си там, по някакъв начин- неподвижно.
кое уравновесява силата на теглото? Силите във въжетата.
Като пренебрегнем триене и загуби от "изпотяване" - прилагаш: режем въжетата и смятаме равновесна задача с център, малко над пъпа си: тегло = на 2*Fвъже.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Офф верно бе. Много благодаря за отговора.

Май съм се оплел в много сложности пък то било просто и ясно.