не съм чувал нещо изядено да продължи да живее по друг начин освен под формата на фекалии

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"не съм чувал нещо изядено да продължи да живее по друг начин освен под формата на фекалии"

kude e truput?

ako edin ednokletuchen se razdeli na dva, te shte odeliat ranzni veshestva misli si za tiah kato za fekalii. situatsiata e analogichna, ne vijdam zashto se inatish.

то ти се инатиш, ако си мислиш, че факалиите са жива материя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"то ти се инатиш, ако си мислиш, че факалиите са жива материя"

Sega ne samo che se inatish ami i izkriviavash dumite mi. Neshto biva izadeno i iziajdashtoto se izsira ili neshto se preobrazuva v dve neshta koito se izsirat. Kakva e razlikata i vdvata slucheia purvoto neshto umira. Taka che ednokletucnite sushto umirat. Kakuv e problema?

е, голяма е разликата. В единия случай от жива материя получаваме жива материя и то от същия вид, а в другия - купчина мъртва материя(труп).
Виж сега - че едноклетъчните могат да умрат могат, но не от старост. Умирайки, бактерията се превръща в купчина органична, но не-жива материя.
И това е основния въпрос - по кой признак отличаваме едното състояние (живост) от другото (не-живост)? Точно тази безспорна дефиниция ми се губи. Твоята идея, че живо е онова, което може да умре не върши работа, след като още не можем да отличим двете състояния дефинитивно.

Ne e taka. V edinia sluchai imame individ A, sled tova individi B i C i laina. Vuv vtoria sluchai inidividi A i D, sled tova individ D i laina. I v dvata sluchai individ A izchezva i se poiavavat lina. Kude e razlikata? I v dvata sluchai individ A umira.

Imashe i duga vuzmojnost, no ti ia prenebregna. Imenno, imame individ A pri delenia se poluchavat individi A i B t.e. toi ne umira samo pravi kopie. No pri tozi varian ot kude si siguren che A kato napravi niakuv broi kopia niama da umere t.e. ako chakash dostatuchno dulgo shte pochnat da se poiaviavat trupove.

хубаво де - това не обяснява защо естествената селекция ще поощрява само-убийсвени и алтруистични навици ако целта на селекцията е оцеляване на идивида. Пчелите и мравките са пряк пример за обслужващи вида индивиди, а не обслужващи себе си.

Две уточнения - естествената селекция няма цел, а само следствие. Просто в един момент от еволюцията тази привичка е дала предимство на колониите, които са я развили. Останалите колонии при неблагоприятни условия са изчезвали заради недостиг на храна.

Второто - актът не е самоубийствен. Пчелата не знае, че ще умре. Смъртта й е страничен ефект - един вид трудова злополука.

Как да няма цел (посока) еволюцията? Самият термин това означава - прогрес. Т.е. развитие от низше към висше. Не че съм съгласен с това де - губят ми се критериите за тоя прогрес. Под цел на еволюция разбирам общото имежду всички разнообразия и изключения. И то е транспорт на гени от минало към бъдеще. А не оцеляване/прогресиране на вид или индивид.

"Пчелата не знае че ще умре"

и да знаеше какво от това. Това няма връзка с факта че естествният подбор е привилигеровал характеристики (органи и поведение), които водят до смърт на идивида. Пчелата не е единствен пример. Примерите на жертвено и алтруистично поведение са стоцици. В теорията на Дарвин това няма обяснение. Обяснява го Хамилтън, който измества акцентите на еволюцията от оцеляването на идивида към оцеляването на вида.

"Примерите на жертвено и алтруистично поведение са стоцици."

Термините са с друга конотация - предполагат "да знаеш, че ще умреш и да се жертваш". Ако дадеш пример с алтруистично поведение при някоя мравка, ще има същия проблем.:))

"imame individ A pri delenia se poluchavat individi A i B t.e. toi ne umira samo pravi kopie"


аха, и кой предлагаш да нарочим за родител. левия или десния

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите