Сър Ърнест Ръдърфорд, Президент на Кралската Академия и Лауреат на Нобелова награда по Физика, разказал следната история:

"Преди известно време получих обаждане от колега. Той искаше да напише слаба оценка на студен за неговия отговор по физическа задача, докато студента твърдеше, че заслужава отлична оценка. И двамата се бяха съгласили на независим арбитър и аз бях избран.

Прочетох изпитния въпрос: "Покажете как е възможно да определите височината на висока сграда с помощта на барометър." Студента бе отговорил: "Ще занеса барометъра на покрива на сградата, ще закача за него дълго въже, ще го спусна до улицата, после ще го вдигна обратно, измервайки дължината на въжето. Дължината на въжето ще е точно дължината на сградата."

Студента наистина имаше основания за отлична оценка, тъй като той наистина бе отговорил на въпроса напълно и вярно. От друга страна, ако му се напишеше такава тя щеше да отговаря на висока оценка в курса му по физика и да декларира компетентност по физика, каквато отговора не бе потвърдил.

Предложих студента да има още един опит. Дадох му 6 минути да отговори на въпроса, предупреждавайки го,че отговора трябва да покаже някакво познание по физика. След пет минути той не беше написал нищо. Попитах го дали иска да се откаже, но той каза, че има много решения на задачата и просто се чуди кой е най-добрия. Извиних се, че го прекъсвам и го помолих да продължи.

След една минута той ми подаде отговора си, който аз прочетох: "Занасяме барометъра до покрива на сградата и се навеждаме през ръба. Пускаме барометъра, отбелязвайки времето на неговото падане с хронометър. После използвайки формула x=0.5*a*t^2 пресмятаме височината на сградата." Тогава попитах колегата си дали ще се откаже. Той размисли и писа на студента почти отлична оценка.

Напускайки кабинета на колегата ми си спомних, че студента беше казал, че има много други решения на тази задача, затова го попитах какви са те.

"Ами", каза студента, "има много начини за да се измери височината на сграда с помощта на барометър. Например можете да изнесете барометъра навън в някой слънчев ден и да измерите дължината на барометъра, на неговата сянка и на сянката на сградата. Тогава използвайки прости пропорции ще можете да определите височината на сградата."

"Добре", казах аз, "друго?"

"Да,"каза студента, "има един много прост измерителен метод, който ще харесате. В него, взимате барометъра и започвате да се качвате по стълбите. Като се качвате, отбелязвате с черти дължините на барометъра по стената. После преброявате чертите и ще знаете височината на сградата измерена в дължини на барометъра."

"Доста директен метод."

"Разбира се. Ако искате по заобиколен метод, можете да завържете барометъра на края на струна, да го залюлеете като махало и да определите стойноста на g (земното притегляне) на нивото на улицата и после на покрива на сградата. От разликата между двете стойности, по принцип можете да пресметнете височината на сградата."

"По същия начин, можете да вземете барометър на покрива на сградата, да прикачите дълго въже за него, да го спуснете точно над улицата, да го залюлеете като махало. Можете да изчислите височината на сградата от периода на люлеенето."

"В крайна сметка," заключи той, "има много други начини да се реши тази задача. Може би най-добрия е," каза той, "да занесете барометъра в мазето, да почукате на вратата на управителя. Когато той отвори, да му кажете: 'Господин Управител, вижте този прекрасен барометър. Ако ми кажете колко е височината на тази сграда ще ви го дам."

В този момент попитах студента дали наистина не знае конвенционалния отговор на задачата. Той призна, че го знае, но каза, че е израснал край преподаватели в гимназията и колежа, които са се опитвали да го научат как да мисли.

Името на студента беше Нилс Бор" (1885-1962) Датски Физик; Нобелов Лауреат през 1922г, най-известен с предлагането на първия модел на атома с протони и неутрони и различни енергийни нива на заобикалящите го електрони - но най-вече като създател на Квантовата Теория.

Интересното е, че почти всички от предложените методи за измерване от Бор са били по-точни от ”стандартното” приложение на барометъра в задачата. Ако може да си отговорите и защо - получавате двойна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми хубаво е като за физик от световна величина.
За великите и известни хора се пишат и хубави работи.
Да да.

Интересна история бях я чувал в съкратен вариант.
Ще ми кажеш ли от къде ти е източника, че ми стана интересно дали наистина студента е Нилс Бор.

"дали наистина не знае конвенционалния отговор на задачата."

Какъв е конвенционалният отговор?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочете ли книжката?Рачо е впечатлен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако това се искаше в задачата, условието щеше да бъде write a program that writes "itself out"
освен това, качеството да разбереш какво трябва да се направи е реално много по-важно от това да можеш да го направиш.

na niakoi ezicsi tova e nevizmojno.
naprimer kak bihte go napravili na java ?

greshka -moje

"слаба разбира се"

Е, въпросният студент изобщо не е дебил и е разбирал какво трябва да се направи. Но е предал такова домашно. Има две отлични оценки в групата - едната е неговата.

Казусът е спорен обаче, иска ми се да чуя и други мнения. Това би могло да се приеме от някой преподавател и като "гъбаркане". Една интерпретация е, че не може да не пише отличен след като формално е даден отговор на формулировката в условието. Права на студенти и др. подобни, просто го е страх. Другата е, че си заслужава отличната оценка, въпреки че не е изпълнил действително исканото. Обосновката за това - ??

Същият човек в друг случай беше предал пространно есе (вместо нищо) на тема защо не може да си направи домашното и не трябва да се дава такава задача.

Една интерпретация е, че не може да не пише отличен след като формално е даден отговор на формулировката в условието. мисля че точно формално погледнато не може да се говори за никакъв отговор. формално погледнато, има разлика между
кажи "бързо"
и
кажи бързо
устно произнесено може и да няма разлика, но теста е бил писмен, така че не можем да говорим че задачата е решена нито формално, нито неформално.