Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от zaphod на 09.07.06 12:40.

Как.. стигна до извода, че от атом не може да се направи вентил и се иска задължително термодинамика?

ами много просто:
0 0 0
0 1 1
1 0 1
1 1 1
кажи ми сега, какво сме имали на входа, ако на изхода има 1

ако правилно съм разбрал това е таблица за входно изходно състояние на двувходов елемент "или". и какво от това? къде е атома и термодинамиката.

ами термодинамиката е там, че вентилите не са обратими, нямат т-инвариантност. с една дума, величините с които вентила работи са статистически. как се прави статистика с един атом?
но да оставим термодинамиката, има и нещо друго. градивните компоненти за компютър - логическите елементи, трябва да са еднопосочно детерминирани. тоест, от миналото да може да се изведе бъдещето, но в обратна посока да е невъзможно. това второто е задължително условие, макар че за програмистите щеше да е много удобно ако не беше така. поведението на КМ обектите е недетерминирано и в двете посоки, с една дума компютър не става от тях. много се говори обаче за записване на "квантова информация" - информацията на самата вълнова функция. това е ерес на ересите, но дори да може да се прави, пак не става компютър, защото поведението на вълновите функции е детерминирано и в двете посоки. тоест, не само че не е възможен квантов компютър в пълния си вариант (експонентен), но не е възможен и в лекия си вариант - силно миниатюризиран класически. е, 2009 е близо, ще видим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен е точно обратното, величините с които работи един вентил не са статистически а имат точно измерими състояния. И статистиката е безмислена за прилагане към работата на вентил защото всичко е ясно още преди набора на състояния. Това че не са Т вариантни не променя нищо. В общият случай Т вариантен е само инвентора. И, ИЛИ не са и какво? пак си бачкат компютрите напук на нашите обобщения и разсъждения. За мен достатъчно е да можем да направи трите основни видове вентили на атомна основа и проблемите са решени. Всъщност проблема не е да се конструира вентил базиран на атом а на интерфейса към вентила. едноатомен вентил двувходово ИЛИ да речем може да се конструира на атом Хелий, но каква сложност ще изисква останалата част от вентила - за осигуряване съвместимост на сигналите - детекция има ли няма ли електони на орбита около атома, пушката която ще генерира електроните , премахването на електроните от орбита и т.н ще заема верояно стотици и хиляди атоми.

И, ИЛИ не са и какво? пак си бачкат компютрите напук на нашите обобщения и разсъждения. кое му е напук?
За мен достатъчно е да можем да направи трите основни видове вентили на атомна основа и проблемите са решени ами нали това ти обяснявам, че не можеш. атома е обратим, вентилите не са.
както и да е, ще дойде 2009та, ще видим дали ще имаме великия и дългоочакван квантов компютър.

И и ИЛИ не са Т инвариантни, тоест подслушвайки изхода не можеш да възстановиш какви са били входните поредици на двата входа. Поне аз така разбирам повдигнатият от тебе проблем.
И защо атома да е обратим а винтилите да не са? Никаква разлика няма на какъв хардуер е реализиран даден вентил - дали е на атом хелий и запълване на електронни орбити и да речем за основа празни кофички от кисело мляко маркучи за вода тел и тиксо. Никакви сериозни аргументи не съм чул в подкрепа на тезата ти.

аз още едно време ти казах, да не бъркаш "квантов" с "експоненциален". все някой ще направи нещо си и ще го нарече "квантов" компютър, макар и на ниво логика да е автомат от същия тип, както на всеки друг компютър.
а ти как изчисляваш горната допустима граница, над която се намесва термодинамиката с нейната статистика? аз в статията не видях, да се споменава за статистика. по всяка вероятност, това наистина е фарисейщина и 2009-та няма да го видим в производство със сигурност. но може би 300ГХц не е недостижима граница?
аз съм 100% убеден, че горна граница има и тя е някъде в интервала 100ГХц - 3000 ГХц, но къде е точно, идея си нямам.
при това границата ще е различна, в зависимост от технологията. например за силиций, германий и галиев арсенид, горната граница ще е различна. за други полупроводници, а кой знае, може би за друг тип ключови елементи, коефициента спрямо силиция може да е значителен, знам ли?

хм, тука в статията мисля говорят за квантов експоненциален компютър, понеже споменават прословутите qбитове. иначе въпроса за горната термодинамична граница (за класически компот) е интересен, струва си да се помисли. но колкото и да е, един единствен атом със сигурност е от другата и страна. общо взето, мисля че мога да дам груба оценка. смятам че един елемент ще има средно време на грешка от порядъка на k^n където n е броя на микросистемите които го съставят (било атоми или звезди, все тая). времето на грешка на цял компютър от m елемента ще е (k^n)/m. ако искаме компютъра да може да бачка средно поне време Т, то тогава минималния брой частици на елемент ще е ~log(T*m) . това е една доста изгодна зависимост, макар че остава въпроса колко е к. според мене е изпълнено следното условие - ако минем в система за измерване, в която характерното времена на елемента е 1, то к ще е някакво нормално число, да речем 2. с една дума, струва ми се че в горната формула можем да кажем че Т се мери в единици не по-големи от машиннен цикъл. така една груба оценка ще ми даде за компютър с един милиард елемента и тактова честота гигахерц минимум 80 атома на елемент, за да може да бачка средно един ден без да се издъни. това разбира се е една много груба оценка, и дори не съм убеден че е вярна. мисля че реалното число е по-голямо.
а 300 гигахерца мисля не е недостижима честота, но забележи че там споменават "еквивалентна" производителност, което още веднъж ме навежда на мисълта че говорят именно за квантов компот.