Как точно е установена скороста на светлината? Ясно, че не е с радар.

_____________
And so I throw the windows wide
And call to you across the sky

Има точно поне хиляда метода за това

първо е измерена със астрономични наблюдения - измерили са за колко време сянката на спътник на юпитер пада върху самия юпитер. разбира се за това трябва да се знае дистанцията до юпитер, но това е по-дълго за обясняване.
мисля че е мерена и механично - с някакви дискове, които са надупчени и се въртят на обща ос. това мен ми изглежда много фантастично за едно време. разбира се, след появата на електрониката, измерването на скороста на светлината става фасулско, дори в домашни условия се прави.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Омаловажаването на начина на мерене като "фасулска" работа не е присъщо за теб, доколкото съм чел, каква логика на мислене имаш. Вероятно си искал да изразиш мисъл, че много методи са предложени и са практически осъществими.

Обаче, не съм съгласен използването на термина "скорост на светлината" без обозначаване, на избора на "статичен" обект. Измерването на скоростта на светлината посредством измерване на закъснението на сянката на спътник на Юпитер, например - Как закъснението трябва да се приведе към скорост и то на светлина? Да не би отговорът да е, коефициентът на пропорционалност на дистанция, отнесена към закъснението? Ама още по-първия въпрос е, а скорост на светлината спрямо чий еталон за единичен градиент - скорост? Спрямо Юпитер, спрямо движещия се спътник, спрямо този, който наблюдава закъснението ли, спрямо един фронт на вълната? И никога да не се бърза да се отговаря, че разпространението на светлината е едно и също спрямо който и да е избор, та нали това е целта на метода, а не негова предпоставка за осъществимост!?

Е, по какъв начин се описва дименсията на измерването? Нали методът е този, който избира размерността за изразяване на количеството на измерваната величина!? Аз, например, харесвам числото 6е+17, вместо 3е+8. Би ли направил лесен метод, който да измерва моето число?

Поздрави!

Редактирано от Bpeдитeл на 01.08.05 18:59.

не съм съгласен със запход за първото измерване. мисля, че е направено по по-прост земен метод, подобен на ето този тук:
http://www.booksite.ru/fulltext/1/001/008/116/134.htm
метода и годината на първото измерване са споменати в учебника ми по астрономия, но съм забравил
скоростта на светлината във въздух е известна много преди СТО. Също така много отдавна е известно и че тя се променя в различни среди.
наистина си е фасулска работа - мога да измисля поне 2-3 реализируеми в "домашни условия" метода с точност, по-добра от 10%.

Чудесно! Виж, не се съмнявам, че лесно се произвежда определена корелация между нещо и наличието на разпространение на светлина, която не е статична спрямо лабораторията, а ми я пресича. А, така - свети!

Съмнявам се, че числото бива интерпретирано вярно, при положение, че не се упоменава спрямо къде. Нали числото на корелацията, получено чрез опита има дименсия. Каква е тя? Скоростта на светлината с ли е дименсията на измереното число? - Питам нарочно така. Защото се получава, че това сякаш е най-маловажното в цалата работа по измерването на самото число, чието определяне било лесно.

Та въпросът ми просто е: Ясно ли е при започване на измерване на градиент на нещо (в случая на разстоянието) колко отправни точки са необходими?

Отговори:
А. Едно отправно начало;
Б. Едно отправно начало и единичен градиент;
С. Нито отправно начало, нито единичен градиент;
В. Въпросът е некоректен и изборът на отговор е провокация;

Аз изключвам В, защото за себе си зная, че заяждане и провокации не ми е целта. Ако отговорът не е в другите букви, значи, че аз греша, но може да се добави друг отговор.

Поздрави!

Спомни си или прочети първия постулат на ОТО.

аз го споменах също, но мислех че е втори по време. все пак помисли, доста скорост на въртене трябва.
а за вредителя - не се отплесвай по философстване.
тогава скорост си е било просто понятие - слънцето неподвижно, всичко се мери спрямо него. дори е имало такъв термин - система на неподвижните звезди.

Добре. На мен знания за това, кой кога направил експеримент не ми са толкова интересни, колкото защо го е правил, е как го е замислял този експеримент и т.н.

Та, ти кажи, като измерваш теглото на един пъпеш, с какво го съпоставяш? - с подобен обект. Аджи ба, каква ще бъде приликата с кантар за мерене на теглото на един метър^3 въздух? Какви са необходимите условия за съществуване на измерване с построения уред? Като разберем тези разлики, ще открием, че скорост на влак и на пренос на вълна имат еквивалентно значение - закъснение за изминаването на единична отсечка, но измерването на приближаването на влак и измерването на приближаването на вълна изисква различни подходи.

Но преди да открием колелото и да го използваме за тахометър, вече ще сме се запитали за условията за съществуване на такъв уред. - Понеже сме умни неандерталци, вместо да очакваме че рано или късно ще натъкнем на такъв метод, дето си расте на слънце, ще седнем и ще започнем:

Необходими за измерване на скорост:
- Наблюдаемост на градиента на разстоянието - условието е: проводимост на импулс - обмен на енергия с обекта в относително движение.
- Съпоставяне с подобен обект с известен градиент.
- Скорост на наблюдението (обмена на импулс) - крайна? Оопс! Фнимателнофс, Седларов!


Градиентът на разстоянието? Този градиент може да се измерва само за крайни разстояния, чиято промяна е много пъти по-бавна от скоростта на предаване на импулс.

Предполагам, че след този постинг ще се преосмислят фасулските методи за измерване на "скорост на разпространение на светлина".

Има такива методи, но ограниченията не изглеждат съвсем фасулски. - Специално - наблюдаемостта. Закъснението на светлината може да се съпоставя само спрямо втори лъч светлина и нищо друго.

Пример - втори лъч светлина, получен от същия источник, който изминава едно и също разстояние по едно и също направление с първия лъчи, но през различни среди, защото иначе и двете закъснения са неразличими. Това измерване сравнява епсилоните на двете среди, и не измерва скоростта на нито един от лъчите спрямо наблюдателя.

Втори метод: Стояща вълна спрямо наблюдателя, която дефинира размера на отсечка. Падаща вълна, чиято честота има зависимост от относителната скорост спрямо стоящата при наблюдателя вълна - Доплеров метод. Този метод също не измерва пряко скоростта на разпространение на светлината. Този метод регистрира наличието на информация за относително движение.

Досега нито един експеримент не е регистрирал относителната скорост на приближаване на фронта спрямо наблюдател. Всички експерименти дават една и съща стойност за това, което се мисли, че е възможно да се съпостави на скорост на разпространение. Но съпоставянето в действителност е със скоростта на обмен на импулса, което е точно определено за конкретния наблюдател и относно него има само една единствена възможност за скорост на този обмен. Това няма нищо общо със скоростта на преминаване на вълновия фронт през постановката на наблюдателя.

Следствие: някои наблюдатели, могат да виждат рентгеново излъчване с просто око, но някои наблюдатели могат да не виждат нищо. - Черни источници с полужителна маса и температура, които взаимодействат с видими обекти, но не и с конкретен наблюдател. Т.нар. "дупки" поради грешно разбиране на същността на наблюдаемостта.

С Поздрав!

Редактирано от Bpeдитeл на 02.08.05 18:13.

Значи че има особенности при това измерване има, то и да мериш масата и заряда на елктрона пак има една купчина чалъми.
Обаче то излиза че древните не са знаели кво правят и са си мерили там нещо си пък то квото се получи. Това определено не е така, хорицата много добре са си знаели (с някаква точност де), коя планета на какво разстояние се намира от слънцето и за колко време обикаля около него, е логично е да си задат въпроса и за колко време пристига светлината от слънцето до планетите?
Простичко въпросче и с малко повече мисъл, се намира астрономически начин за тая работа, за целта просто слънцето е в центъра на координатната система и нищо пове4е не е необходимо.
Прекаленото теоритизиране на тоя въпрос едва ли е занимавал астрономите, тях ги е интересувало: за колко време пристига светлината от слънцето до земята?