Благодаря за обърнатото внимание. Не съм хич против философията и за мен е основен подход за каквото и да е конкретно нещо. Обаче, нищо не ме изненада за да ми хареса. Не ми хареса. "Дали е така, дали пък не е така..." А крайна сметка, втория въпрос не очаква ли същия отговор както за първия? За мен това е пример, как смислено понятие може да се обръща насам и натам, без това да доведе до нищо. Не харесвам, говорене без връзка и посока на логиката. А може пък на мен формата на написаното да не ми допада и да не съм схванал, причината за писането. Никой не е отговорил на тази форма, може да е от същото.

А защо е важно това, което е написано с философски привкус? Защо питаш?

Поставен е въпросът за реалността на силата, т.е. има ли сила извън понятието за нея. Наистина езикът е сложен, стилът труден, но въпросите са уместни, тъй като явно излиза, че понятието сила във физиката се оказва постулат, с който се работи удобно, но очевидно не съответства на материални реалности; в материален аспект силата не е нещо само по себе си. Оттук нататък бих продължил да мисля по въпросите, поставени от автора, но заедно с това очаквам вашите обяснения.

Автора на това писание така се загубва в това което пише, че забравя какво е питал. Иначе за да философстваш върху природните и социалните науки е редно да имаш и натрупани знания в тези науки, не може да си философ, без да си се докоснал до познанието по някакъв начин.
Иначе отговора на въпроса е дори елементарен и няма какво да му се философства толкова.
СИЛАТА е количественна мярка на взаимодействието между материалните обекти.
Аз лично мисля, че няма какво толкова да се задълбава по тая тема.

“СИЛАТА е количественна мярка на взаимодействието между материалните обекти.”

А защо количествената мярка за взаимодействие между материални обекти да не е енергията (или, още по-добре, действието – енергия x време)?

защото физиците са тъпи. естествено, че енергията е количествената мярка на взаимодействието. и тя не се мери в джаули, както някои идиоти си мислят. има много видове енергия, основните два от които са положителна и отрицателна енергия. положителната енергия е съобразена и в хармония с природата. отрицателната енергия е типична за физиците, които най-безсрамно твърдят, че взаимодействието между телата е силово. те винаги така правят - опитват се да изнасилват нещата.
енергията се мери обикновено с любовта/омразата към силата божия, която от своя страна е равна на масата божия по ускорението божие.
достатъчно ясен ли бях? ако не - прочети си учебника по физика за 3-ти клас, там е обяснено по-добре.

"защото физиците са тъпи. естествено, че енергията е количествената мярка на взаимодействието. и тя не се мери в джаули, както някои идиоти си мислят. има много видове енергия, основните два от които са положителна и отрицателна енергия. положителната енергия е съобразена и в хармония с природата. отрицателната енергия е типична за физиците, които най-безсрамно твърдят, че взаимодействието между телата е силово. те винаги така правят - опитват се да изнасилват нещата.
енергията се мери обикновено с любовта/омразата към силата божия, която от своя страна е равна на масата божия по ускорението божие.
достатъчно ясен ли бях? ако не - прочети си учебника по физика за 3-ти клас, там е обяснено по-добре."

Така ли? При взаимодействие между материални обекти сила ли се обменя? А не енергия? Ти, като копаеш в градината, сила ли изразходваш?

в момента кротко си седя на стола. не изразходвм кой знае колко енергия, но му въздействам с около 60 кгс. когато стоя на място с колелото, гумите въздействат с около 68 кгс на земята. като натисна педалите се появява няколко кгс тангенциална сила и се получава някво ускорение, като почвам да изразходвам бая енергия, потя се и дишам тежко и шумно в резултат от 2 кутии цигарни на ден в последните 1-2 години. нормалната сила от 68кгс си остава, но няма много голяма връзка със загубата на моята лична енергия. в крайна сметка се събуждам и се оказва, че съм сънувал, щото изобщо нямам никакво колело. гледам през прозореца и виждам, как една кола се движи по инерция по тодор александров. тя тази кола си има няква кинетична енергия, обаче не ми въздейства особено. наближава кръстовището и натиска спирачките. кинетичната енергия започва да намалява и се превръща във вътрешна - накпадките му сигурно се загряват с няколко градуса в момента. колата се забавя и спира. доколкото кинетичната енергия зависи от скоростта на движение на колата, по промяната в нея може да се съди за силата, с която въздействат спирачките на возилото. нямаш проблеми да използваш тази промяна като мярка за взаимодействие, но ще ти е малко по-трудно със сметките. а в крайна сметка ще работиш пак със сила, а не с енргия/време.

Ще се опитам да ти обясня нещата по следния начин, като се надявам да можеш да ги приложиш и за примерите, които даде.

Когато говориш за материални тела (материя) един техен неотделим атрибут е движението. Няма материя без движение.

Определението ти за сила е валидно само в един много тесен смисъл – в механиката. Природните науки обаче не се състоят само от механика и колкото те успеят да избегнат употребата на понятието сила, толкова отиват по-напред в развитието си.

Въпреки че понятието сила все още се използва, природните науки се стремят да избягат от него, защото с негова помощ не могат да бъдат отразени пълноценно различните форми на движение на материята.

За илюстрация на ограниченията, които налага механиката (а понятието сила, както казах, принадлежи тъкмо на механиката) вземи законът за запазване на механичната енергия. Както знаеш, този закон днес е загубил значението си. Той е заменен с по-общия закон за запазване (и превръщане) на енергията – основен закон за всички природни науки.

Така, под енергия днес се разбира нещо по-общо, а не само механична енергия (сила x път). Енергията (способността на дадена система да предизвиква промени в състоянието на други системи, т.е. да обменя топлина с тях и да върши работа над тях) днес се разглежда като една универсална мярка за движението на материята във всичките й форми. Нали виждаш, как по този начин понятието сила някак губи значението си.

Понятието сила изобщо не може да отрази трансформирането на движението на материята. F = m(dv/dt) изразява само движение в даден момент, в дадена точка – безкрайно малко изменение на скоростта, за безкрайно малко време.

Понятието, което свързва трансформацията на различните форми на движение е енергията, но тя взема пред вид само фактът, че тази трансформация е свързана само с преместване в пространството, дs: дЕ = А = F.дs и пропуска факторът време. Дай си сметка сега сила или енергия (превръщаща се в топлина и работа) е в основата на термодинамиката.

Само понятието “действие” обаче взима пред вид факта, че всяка трансформация на дадена форма на движение (с други думи, самото движение) е свързано както с преместване в пространството, така и с даден интервал от време: h = F.дs.дt. Не случайно понятието действие е в основата на квантовата механика. Спомни си каква е размерността на Планковата константа.

Дано сега е по-ясно.

Когато два материални обекта са в покой един спрямо друг, как си взаймодействат чрез сила между тях или чрез енергия.
Човека ти каза седи си на стола и земята му въздейства с някаква сила и чак когато реши да стане тогава хаби енергия и разбира какво е тва чудо енергията. То повече не ми иде на акъл как да го кажа, мислех си че е недвусмисленно