годината е за Айнщайн, искам да попитам нещо за Нютон.
Та той описвал следния експеримент: слага вода във ведро, връзва връв на дръжката и я окачва за връвта на нещо като бесилка. Започва да върти бавно ведрото като посуква връвта и ведрото се издига нагоре - донякъде. Успокоява се всичко и тогава я пуска да пада надолу, като при това връвта се разсуква и ведрото се върти. Увлича и водата в него.
Наблюдение : менискът на водата е най-високо (най-голям), когато ведрото и водата са неподвижни едно спрямо друго.
Извод : инерционните сили са най-големи, когато телата са в покой едно спрямо друго.
Коментар : Този опит аз направих сам! - казал Нютон.
Какво е искал да покаже - не е ли нещо, свързано с абсолютността на пространството?

Височината, до която се издига водата, се определя от потенциалната енергия, която тя има.

Пълната енергия, която водата има (сума кинетична + потенциална) е постоянна в идеалния спучай.

Потенциалната и кинетичната енергия са свързани със зависимост, определена от формата на съда и скоростта на въртене.

Вследствие на наличието на вискозитет на водата (макар и малък), при взаимното движение на ведрото и водата част от енергията на водата се губи. Намалява кинетичната, а също и свързаната с нея потенциална енергия. Поради което намалява и височината на водата (част от енергията, придавана от въртенето, отива за погасяване на триенето).


Според това обяснение, ако Нютон беше въртял течен хелий, нямаше да забележи разлика в нивото му :)

Аз не зная кой ви е казал тази лъжа, но този опит показва съвсем друго мещо.Не е вярно, че някакви инерциални сили когато водата и ведрото се в покой. Най-голями са инерциалните сили когато водата се движи заедно с ведрото. Просто преводачът не разбира физика и поради това е пропуснял някоя дума Просто е трябвало да каже, когато водата е в покой относно ведрото, а не когато и двете са в покой.Действително, когато ведрото е неподвижно тогава няма въртене и няма центробежни сили, поради което повърхността на водата е плоска. Моля ви, четете физика когато сте будни, а не когато сте полузаспали.

Rjm, точно това съм написал - ведрото и водата са в покой едно спрямо друго.
Но тъй като цялата система "ведро-вода" се върти около вертикална ос инерционните сили избутват водата радиално, навън от оста. Съществува момент от време, в който ведрото и водата са неподвижни едно спрямо друго и точно тогава инерционните сили между тах, били най-големи.
Това бил наблюдавал Нютон и ... не го е тълкувал, а казал: "Този опит ... "
Едно предположение е, че в неинерциални системи, фиктивните сили са най-големи, когато участващите тела са в покой едно спрямо друго?...
Не знам. Затова питам. Може пък това да е закон?

Хе-хе ... Представих си как горкият Нютон върти течен хелий... И се чуди - ведрото буково ли да е или дъбово?
И кога ли ябълката го е цапнала по главата - преди или след този експеримент?
Нейсе, майтапи! А какво стана със силите в опита- има ли нещо странно?

Да видим:
1) Ъгловата скорост на водата определя нивото, до което ще се изкачи водата.
2) Ъгловото ускорение на водата се определя от триенето и относителната скорост на ведрото спрямо водата. Когато ведрото и водата са в покой едно спрямо друго, ъгловото ускорение на водата е нула.
Тоест, експериментът демонстрира нагледно, че ако една функция (ъгловата скорост на водата) има максимум, в този момент нейната първа производна (ъгловото ускорение) е нула. Забележителен извод, който обаче лично аз не успявам да свържа с абсолютността на пространството, колкото и да опитвам.
Това, разбира се, не отговаря на въпроса какво е искал да покаже Нютон. Защото така зададен, въпросът е по-подходящ за клуб "окултизъм"

Чудесен опит!
Ако исках отговори от окултисти - да.
Самият аз много обичам софизми и дори се сещам за един: Исус, след като престоял в каменната долина 40 дни без храна и вода!!?, излязъл и съобщил на тълпата "Солта е солена, защото ако не беше солена, нямаше да има с кво да я посолим!" ... Те тва е чудо!!!
Наистина, въпросът е зададен лошо (от мен).
Но, доколкото на практика не съществуват инерциални системи (те са една идеализация), то всички системи на отчет са неинерциални (свърза ли го със солта?). Тогава в тях винаги ще съществуват фиктивни сили и колкото по-неподвижни са телата едно спрямо друго, толкова по-големи ще са, при едни и същи останали параметри. Тези сили "изкривяват" пространството, ако протяжността на телата е в него, а ако е обратно, то телата се изкривяват, а пространството не.
Голяма кашичка!

Когато водата и ведрото са неподвижни тогава ъгловата скорост на водата е най- голяма, поради което въртенето е най-бързо и поради това центробежната сила е най-голяма. Това няма нищо общо с инерциална или неинерциална система. Просто докато ведрото се върти относно водата, до тогава водата се ускорява.Тя спира да се усокорява когато скоростта на водата е равна на скоростта на ведрото.Тук никога не може да се избегне неинерциалността на координатната система.

EY GEY MAZEN DA EBA MAYKATI V SHIBANATA KI6LQSALA PUKA
Q VARI SA EBI S ONQ PEDERAS BA6TA SI NA MAYKA TI U VKISENQSALATA EBANA MATKA MENZIS PROST MAYKA TI E SHIBAN NAEBAN GEY
MAYKA TI E URODLIV TRAVESTIT

Да.
И затова ми се струва, че с коментара си, Нютон се "надсмива" на въпроса за абсолютността на пространството - дали е абсолютно или относително - по никакъв начин не може да бъде установено. Просто, трябва да приемем, че можем само относително точно да намираме връзки м/у явления и свойства.
При наличие, обаче, на крайна скорост - скор. на светлината във вакуум, нея можем да приемем , например, за единица и оттам надолу да сравняваме скоростите на други обекти с нея. Т.е., скоростта на светлината във вакуум има абсолютно свойство. Но, тъй като скоростта не е обект, а резултат от изчисления при сравняване на пространствено- времеви събития, то уравнението за квадрата на дължината на интервала м/у две събития в четиримерното пространство-време, прави точно това. Обективизира абсолютността на скоростта на светлината във вакуум.
Ма - а - а- лей-й-й!
Това се разбира по-лесно, ако се приеме, че "пространствената решетка" на физическия вакуум е неподвижна, а всички обекти, образуващи се върху нея се движат.
Доколкото нашите изчисления винаги са свързани информация от движещи се обекти, то те са относителни - стават общовалидни само чрез използване Лоренцовите преобразувания.
Независимо от неподвижността на физ. вакуум (етер, ефир), то това няма как да бъде установено. Само помага, като си го мислим.