Бих искал да споделя от позицията на физиката следната ситуация, и как ще го разтълкувате. На какво се натъкнах. Часът е 22.30, лягам да спя. Към 23.45 сякаш светкавица проблясна в очите ми, и веднага след това се чу силен шум. Събудих се и погледнах часовника, беше 23.45. Погледнах през прозореца и видях металната тръба изправена до стената лежеше на циментовия под. Въпросът ми е как мислите по какъв начин съм получил в спящо състояние изпреварваща информация, т.е информация за предстоящо събитие, а именно това, че тръбата ще падне и ще последва силен дрънчещ звук. Не съм сънувал. Обикновенно като сънувам помня сънищата си. Но дори и да съм сънувал и да не помня, по какъв начин се е формирал сънят та да ме предупреди за падането на тръбата. След събуждането си дълго мислих за случилото се. Определено мисля, че по време на сън мозъкът на човека вижда наоколо. През деня в мозъка на човека влиза зрителна информация чрез очите. За тръбата си спомням, че преди да легна я погледнах стрелкайки несъзнателно погледа си към гаража, притваряйки прозореца. Спомням си, че видях вратата на гаража, оградната мрежа, вратата на съседната къща. По време на погледът ми, а той е траял има няма две секунди, тръбата с нищо не е предизвикала вниманието ми. Редът на гледане го репродуцирах след дълго мислене, той беше в следната последователност: Вратата на съседната къща намираща се на около 12 метра, оградната мрежа, и в полезрението на вратата на гаража, тръбата. Ако ли тръбата в момента на поглеждане в процес на движение на очите е известила очите ми с незначително движение, то значи, че това е спусаковият механизъм претрансформиран в някакво необяснимо усещане за предстоящото събитие падане на тръбата. Дали самият аз съм регистрирал несъзнателно това накланяне или движение на тръбата но не съм му обърнал внимание, може би. Дали на тази база в процес на сън мозъкът ми е обработвал в детайли поведението на тръбата, щото в един момент в очите ми да блесне светкавица. Всъщност тръбата с нищо не ме е впечатлила. Считам, че съществува информационно поле, дали то има електромагнитен облик или почива на психическа основа, или пък съществува в двете форми които се преплитат постоянно и си кореспондират по незнаен все още механизъм. Мисля, че ние физиците попадаме в една много интересна област и, че именно те ще разрешат загадката. Имам в предвид механизмът на предаване на информация. Вие как мислите.

в съня си чуваш силен шум, след това се събуждаш и виждаш че тръбата е паднала? къде тук е изпреварващата информация? виж, ако беше сънувал че тръбата пада, и като се събудиш да я видиш след 5 минути как пада, щах да бъда по-впечатлен... обаче пак нямаше да си изям дискетите от мъка. но ако беше сънувал как македонския президент пада със самолета си, ама да го беше написал преди 3 дена, е тогава вече нищо нямаше да мога да ти кажа

В сънено състояние има проблем с осъзнаването на фактора време. Наблюдавал съм как шумово въздействие ( например удар от чук) предизвиква у спящия мозък стремеж за намиране на връзка със съня в момента. В такъв случай сънуваш например ковачница :)
Ясно е, че след удара характерният шум се нагажда към подходяща за него случка, която и именно се възприема като реално събитие в съня. В този случай ясно се вижда как причинно-следствената връзка изглежда силно нарушена, тъй като удара с чука се случва след замахването , което сънуващият "преживява" насън. Ясно е че всичко това се нагажда към шумовото въздействие едва след като се е случило. Но в съня шума си идва на мястото - първо замахваш с чука, после се чува удара, който всъщност е породил целия съновен сюжет.
Лично аз смятам, че това се дължи на силно удължаване на времето, което мозъка възприема като "сега", по време на сънуване. В същото време обаче невроните си обменят информация с обичайната скорост на подсъзнателно ниво, като бързо намират логична ситуация към дадено сетивно въздействие и така се получава преживяване от типа "дежа ву" при преплитане на сън с реалност.
В случая това че естествения ход на времето сякаш се нарушава не е голям феномен. Мозъка е велик творец. Всъщност има много интересни моменти в разбирането на това, как човека възприема времето. То си е цяла наука. Нещата не са никак прости.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това за което приказваш и аз съм го забелязал много пъти, но според мене не че има разминаване в усещането за време, а мозъка се синхронизира доколкото може с шума, така един единствен удар от чук няма да го просънуваш, но ако са серия, мусъка синхронизира по първите и така прави озвучаването на вторите. а това не винаги става. мен много пъти ми се е случвало да чувам звук от реалноста докато си спя, но без сънят да се отклонява тематично към звука.

za pyrvi pyt cheta nshto napisano ot well deto vsyshtnost da ima niakakyv smisyl. Inache i na men ne mi stana iasno nishto ot mnogoslovnoto obiasnenie na "fizika v deistvie"

То щото не е за Физика ;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, въпросното синхронизиране е факт често. И все пак, имам наблюдения за единични удари - например гръм или падане на нещо. Може би моята фантазия е по-развинтена, та си съчинява по всеки шум нещо, незнам. Но не си спомням звук, който не съм се опитал да си обясня със съня. Впрочем, имало е случаи когато даже не съм сигурен дали спя и тогава съм се улавял как се опитвам да нагаждам "историята" по ситуацията, понякога даже връщам лентата назад и сънувам с друго развитие на екшъна дето да ме устройва ...

Наистина, не се сещам да е имало звук, който да не вплета в съня си ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Описах ситуацията подробно. Писах, че в очите ми проблясна светлина и едва след това чух дрънчене. Тук има наистина изпреварваща информация. Ако се бе случило обратното, да чуя шум и святкането в очите ми да стане да речем с времезакъснение подчертавам времезакъснение 0.5 секунди напълно достатъчно според мен за звука да активира мозъка и той да формира святкане в очите, тогава нямаше да имаме изпреварване на информацията. Мисля, че зървайки тръбата за кратко при притваряне на прозореца е довело до този сън. Довело защото макар и слабо забележимо но све пак
забележимо, т.е аз съм забелязал без да си концертрирам вниманието може би скокообразно накланяне на тръбата. Може би подсъзнателно в този миг съм направил мисля необходимата преценка, че тръбата ще падне след еди колкоси време но това в мозъка се е затвърдило като часовник отчитащ секундите на падането. Разбира се достатъчно точно съм определил времето на падане Лягайки не ми е и минавало през съзнанието гледката пред прозореца. Не мисля, че греша по отношение на последователността на моментите присвяткане в очите ми и чуване на шум. Значи шумът е след светлинната атака в очите. Ако ли пък аз съм се събудил при тази последователност, светлина в очите-шум а в действителност е било шум-светлина в очите, как ще обясните това обръщане на реда, т.е как ще обясните обратното възприемане в последователност на агресорите в мозъка светлина-шум. Едно нещо счиитам, че е важно в случая имащо резон. То е, като физик доста време съм се занимавал с виртуозно-прецизно определяне на дълги и къси времеви интервали. Дали по някакъв начин тази си дейност се е запечатила в съзнанието ми и сега просто е била наистина не знам по какъв начин активирана в мен. Какъв ли е спусъковият механизъм, който го събуди това у мен. Нямаме ли някакво информационно преплитане на взаимодействия. И още, дълго време съм правил рутинни прецизни, аналитични изчисления без компютър а също и с него. Дали това “деформиране” или “изкълчване” на мозъка стимулира в крайна сметка ракурсите на сънищата. Определено считам, че изследването на човешкият мозък в спящо състояние на човека би дал много ценна информация относно това какви са му скритите възможности. Говори се, че сънищата показват. Според мен това становище се обяснява с това, че човешкият мозък не веднъж сме го улавяли в състояние или процес на изпреварващи симбиози.

Мисля че още в началото правиш погрешни заключения.
Има разлика между момента на въздействието на звука върху ухото и момента на осъзнаване на звука. В нормално състояние разликата е части от секундата. Макар че има състояние на вглъбеност, когато околните шумове не се "чуват" - не се осъзнават, макар че продължават да въздействат. А в съня редът на събитията съвсем може да се обърка, зависи как ще го обработи мозъка и с какво ще го съчетае.