Майкълсън - Морли имам предвид.

Онзи, с който се започва Сагата за Относителността.
Два лъча светлина в различни посоки се движат винаги с еднаква скорост - доказано с този експеримент.
По него време се мисли за пространството като за Етер - един вид подобие на въздуха, в който плуват космичните тела. Искали са да измерят с каква скорост "плува" Земята в този етер, но се оказва че скоростта е нула. Или пък че нещо им куца идеята за Етера ...

Кое всъщност е попречило на учените да разтълкуват експеримента по един такъв начин - светлината винаги се излъчва/отразява с еднаква скорост от телата, като се подчинява на Галилеевите трансформации - тоест, скоростите на телата се сумират, вадят и прочее. Това е едно изключително просто обяснение на резултата от експеримента. Дето се вика, с гумени куршуми да заместят светлината, пак това ще се получи.

Вместо това 20 години резултата от опита остава загадка, докато Айнщайн измисля чудото което никой не може да разбере. И добре че слънцето привлича светлината, та при едно лунно затъмнение Айнщайн предсказва отместването й, като следствие от неговата теория (пак спорно тълкуване - изкривено пространство или просто гравитационно привличане на корпускулярната светлина) . И изгрява звездата му.



Не разбирам, какво по онова време води до приемането на почти налудничаво обяснение за един експеримент, който има И елементарно обяснение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ееее, не си разбрал съвсем фундаментални неща.

Опитът на ММ показва, че точно за светлината Галилеевите трансформации не работят. Никаква аналогия с гумени куршуми не може да свърши работа. А очакването е било точно както си го мислиш ти: в резултат от експеримента се е очаквало, прилагайки Галилеевите трансформации, да се установи с каква скорост се движи наблюдателя. Но не би.

"светлината винаги се излъчва/отразява с еднаква скорост от телата, като се подчинява на Галилеевите трансформации " - тука сам си противоречиш. Хем се излъчва/отразява с еднаква скорост, хем се подчинява на Галилеевите трансформации (ГТ), т.е. от подвижно тяло ще се наблюдава със скорост, зависеща от посоката му на движение. Точно това опровергава експеримента ММ. Независимо как се движи едно тяло, светлината от него не се подчинява на ГТ. Точно това нарушаване на ГТ довежда до всевъзможни и противоречиви модели на етера и до неговото отхвърляне десет години по-късно.

Колкото за гравитационното привличане на "корпускулярната светлина" - то по величина е точно два пъти по-малко от това, причинено от изкривено пространство (и което доста по-добре се съгласува с измерванията). А, и затъмнението не е било лунно, а окултация на слънцето със звезда. При слънчево (не лунно!) затъмнение ефекта е нищожен и се губи в измервателната грешка. Но това няма значение в случая. :))

Нещата са изключително прости и логични. Логични с онази логика, дето се съмняваше, че се нарушава. Светът е гаден, и СТО е едно от проявленията на това му свойство. :)) Етер може и да съществува, но свойствата му далеко не са такива, че да се връщаме към ГТ.

Ма сакам си етера, бе! Или беше сайдера...

по твоята логика следва че светлина излъчена от движещо се тяло се движи по-бързо в посоката на движение на тялото и по-бавно е посока обратна на движението му.
това обаче означава че ако измерим скоростта и от апаратура, която е с различна относителна скорост, от тялото което я е излъчило, то трябва да замерим разлика в скоростта и. сериозно ли си вярваш че това е така?

Това не само не е очевидно, но не е и вярно, ако се приеме (както обикновено) хипотезата на Лоренц за скъсяване на дължината:

"Опитът на ММ показва, че точно за светлината Галилеевите трансформации не работят. "

Ха ха, направо ме уби ! :))
И как по-точно вмъкваш Галилеевите трансформации ? Не разбираш ли че става дума за различни теории - според едната има етер, а според другата - няма. Очевидно наличност на етер не може да има, според този резултат. Тогава Галилеевите трансформации са си съвсем на място - Относителната скорост спрямо системата е еднаква във всички посоки. Защо трябва да се занимаваме с уточняване на глупости сега ?!?
Е, объркал съм името, мамка му - Слънчево затъмнение разбира се :)

Виж, това с величината на изкривяването е интересно ... само дето не разбирам как пък точно два пъти се е улучила разликата ? В такива случаи веднага си мисля за грешка ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има един експеримент, забравих на кой, измерващ скоростта на светлината на слънчевия диск по екватора - в единия край и в другия. Мисля че имаше 3км/с разлика. Обаче не е регистрирана при измерването. Само че този експеримент е проведен в земната атмосфера, където вероятно се получава поглъщане и преизлъчване на фотоните от атомите на атмосферата - затова и може да не е открита разликата. Ако такъв експеримент се проведе в космоса съобразно условието за "девственост" на фотоните, ще се убедя че скоростта на светлината не зависи от скоростта на излъчилото я тяло.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хайде да разпишем резултата от опита на ММ именно за гумени куршуми - идеално еластични тела, изстрелвани с еднаква скорост. И да видим какво точно не им работи на Галилеевите трансформации за случая ? ;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, но хипотезата на Лоренц води до Лоренцовите трансформации. Впрочем, за електродинамиката ГТ никога не са били валидни. Хипотезата на Лоренц за скъсяване на дължините е само междинна стъпка в намирането на нови трансформации, които да са валидни и за електродинамиката. И това са Лоренцовите трансформации, и точно те обясняват перфектно опита на ММ.

Забавянето от поглъщане и преизлъчване във въздуха е константо, определя се единствено от средата (въздуха) и може да бъде сметнато и отчетено чрез нейния коефициент на пречупване. Забележи, това е само забавяне, т.е. отношението в скоростите на два лъча (ако са различни), разпространяващи се в противоположни посоки, ще се запази. Ако това забавяне компенсира промяната от скоростта в единия край на слънчевия диск (случайно например, нямам данни), от източник движещ се с друга скорост измерената скорост на C ще е друга. А ние мерим една и съща скорост, независимо от източника. Това вече не е от поглъщане и излъчване.

Всъщност в земната атмосфера поглъщането и преизлъчването е нищожно, както и разсейването. За разсейването може да съдиш по интензитета на синьото небе към падащия интензитет от слънчевия диск. А коефициентът на пречупване е резултат от отношението на преминалите към дифрактиралите (и взаимодействали) фотони.