какво е мнението ви относно връзката на почти нулевия резултат от ММ експеримента и независимоста на скоростта на светлината от тази на източника и? според мен връзка няма и не може да има, независимо от какви предположения ще изходим...

А ти прочети разсъжденията на Лоренц по темата в споменатия труд за електронната му теория. Аз само го цитирам. Имай предвид че тогава е нямало цялостна картина, каквато създава Айнщайн, и се е работело на парче. По късно и няма да ти казвам кой, за да не се дразниш, показва че двете скъсявания са неразривно свързани. Но Лоренц е разсъждавал върху етера, и е достигнал до тази необходимост. Не бъркай картината каквато е сега с историческата ситуация тогава.

Относно въпросът ти:
Да, ако резултатът от опита на ММ е ненулев, това показва разлика във скоростите на светлината в едната или двете системи.

Ако резултатът е нулев (какъвто е), това не дава информация каква е скоростта на светлината при източника. В контекста на твоя въпрос: не, не показва, че скоростта на светлината поне в една от системите (лабораторна и движеща се) зависи от скоростта на източника. Като резултат: не противоречи на втория постулат на СТО.


За щастие обаче (не съвсем по темата, не се впрягай!) има и други експерименти, потвърждаващи втория постулат на СТО. Например Доплеровите измервания на Айвс и астрономическите наблюдения в/у двойните звезди от де Ситер, който пък оборва хипотезата на Ритц, който се опитва да обясни опита на ММ пак с ГТ. Но това е друга и дълга тема...

И само за да довърша темата:

Ние досега разглеждахме ситуацията при приемника и различните причини, поради които скоростта на светлината при приемника е еднаква.

Има обаче едно обяснение, дадено от де Ситер (името му е свързано с ОТО :), който разглежда какво би станало, ако все пак светлината се излъчва с различна скорост при източника. Та човекът наблюдавал движението на далечни двойни звезди, и стигнал до следното обяснение. Едната от звездите, при различните си орбирални положения, ще се движу спрямо Земята с различна скорост и съответно излъчената светлина ще бъде с различна скорост. Това означава светлинните пакети, излъчени от различни орбитални позиции да се "състезават" по пътя, и тези които са по-бързи, даже да изпреварят по-бавните (в зависимост от разстоянието до звездата). Така че ние ще наблюдаваме една доста изкривена картинка, свързана с някои случаи на странно обръщане на посоката на въртене на звездите, фльонги в орбитата и т.н.. Нищо такова обаче не се наблюдава.

Пич си, пич си!

А какво ще кажеш ако силата не бута тялото, а го дърпа? Както е в ускорителите например? Там винаги можеш да мениш фазата на ускоряващото напрежение така, че независимо от скоростта ускоряващата сила да не се променя. Давай.

Абе това новогодишно явление ли е, че повечето участници ги е ударило на художествена проза? :))

"Скоростта на светлината е пределната скорост на разпространение на силовото въздействие" - всъщност това е друга необичайна форма на постулатът на Айнщайн :)

И в новата серия твои отговори отново има смесица от верни и неверни твърдения. Тъй като е добре да фокусираме разговора ще коментирам само отговора ти на поставения от мен въпрос, а разговора по история на науката ще оставим за друг път:

“Да, ако резултатът от опита на ММ е ненулев, това показва разлика във скоростите на светлината в едната или двете системи.

Ако резултатът е нулев (какъвто е), това не дава информация каква е скоростта на светлината при източника. В контекста на твоя въпрос: не, не показва, че скоростта на светлината поне в една от системите (лабораторна и движеща се) зависи от скоростта на източника. Като резултат: не противоречи на втория постулат на СТО. ”

Първото изречение от горния цитат е наполовина вярно. Вярно е само следното: В лабораторната система (етера) скоростта на светлината е с във всички посоки, докато в движещата се система скоростта на светлината никога не е с.

Казаното във втория параграф не е вярно. Отново те питам, ако не се беше появила на света хипотезата на Лоренц за скъсяването, нулевият резултат от опита на Майкелсън-Морли демонстрира ли, че скоростта на светлината в нито една от системите не зависи от скоростта на източника или по-скоро демонстрира обратното?


P.S. Като спомена Ives, защо не погледнеш неговата статия: Ives H., J. Opt. Soc. Am., 42, 540-543 (1952). В тази статия ще видиш критика на извода на E = mc^2 в СТО, която, макар и половинчата, ще ти даде добър старт. Това, разбира се, е извън темата, която обсъждаме.

Според теб вакумът е по-специална среда от другите?
Но според Максвел няма нищо такова:)

Сега виж интересен парадокс:
Както е известно в Канада постигнаха С = 19 см/сек в натриева плазма.
Според СТО излиза, че аз не мога да бръкна в плазмата и да хвана вълновия фронт изотзад, въпреки че с моите бицепси мога да развия къде по-голяма скорост?

непротивоконституционствувателствувайте

Въпросът ти беше:
"съгласен ли си, че опитът на Майкелсън-Морли, при какъвто и да е резултат (нулев или ненулев) показва, че скоростта на светлината поне в една от системите (лабораторна и движеща се) зависи от скоростта на източника?"

Първо, аз под "лабораторната система" разбирам тази в която се провежда ММ. Никой не гарантира, че тя е неподвижна спрямо етера. Неподвижната спрямо етера система е кръстена още от Нютон с друго име. Отъждествяването на "лабораторна система" и "етер" в случая е некоректно без допълнително уточнение.

Второ, в твоят въпрос се пита дали това показва, че поне в една от системите скоростта на С е различна. Очевидно, ако опита на ММ дава ненулев резултат, скоростта ще е различна, което отговаря на въпросът. Или пак не съм ясен?

Относно втория параграф: хипотезата на Лоренц е само тълкувание на резултата на ММ, и затова няма отношение към въпроса. Нулев резултат означава, че в системата, в която мерим, скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника (независимо от скоростта на системата относно етера). Разтълкувай какво в случая значи да демонстрира обратното.


Чел съм критиката на Айвс към извода на зависимостта на енергията. Хубаво е да погледнеш обаче и другите изводи на същата зависимост, които Айнщайн прави по-късно (1906 и 1907 г) и които обезсилват възраженията на Айвс. За справка А.Милър, мисля че беше 1980 г. Чудесна критика на възражението на Айвс прави и Торети, пак по същото време (не съм сигурен сега годината). Самият Айвс признава за коректността на един от изводите (май 1907г). Въпросът ми е: цялата тази предистория на съотношението E=m.c^2 прави ли го невярно, след като има поне един неоспорван извод? Това, разбира се, е извън темата, която обсъждаме.

Ако продължаваме в това темпо, май няма да дочакам противоречията?

Нещо май си пропуснал в мойте доводи и в причината за тях :))

Нека да ти отговоря в отделен постинг за Ives, за да не го смесваме в основния разговор. Ти наричаш критиката на Торети “чудесна”, аз пък ти казвам, че критиката на Торети (всъщност главният автор е Стачел – Stachel J., Torretti R., Am. J. Phys., 50, 760-763 (1982)) не издържа критика. Не е зле да погледнеш и мнението по въпроса на Jammer. В отделен разговор може да поговорим и за това. Сега, в отговор на въпроса ти, искам отново да ти кажа това, което вече казах в предишен постинг:

“Мeжду другото, понеже виждам, че се интересуваш [това беше към Exemus], бих ти предложил да погледнеш следната статия:

Hasenohrl F., Sitzunbgberichte Akademie der Wissenschaften, Wien , 1039-1055 (1904)

от която ще видиш, че прочутата връзка между масата и енергията не е публикувана за пръв път от Айнщайн, а от Хазеньорл. Между другото, ако си направиш труда да разгледаш по-внимателно извода на E = mc^2 представен в СТО неминуемо ще установиш, че със СТО не може да се изведе E = mc^2 въпреки впечатлението, което се е наложило в обществото. Нека спомена също, че връзката E = mc^2 може да се демонстрира чисто класически – следва от класическата електродинамика.”

Така че, съотношението E = mc^2 е вярно, но няма нищо общо със СТО.

Какви противоречия има да дочакваме след като ти оспорваш още основните понятия с които боравим. Да започнем отначало тогава и специално да дефинираме очевидното. Да наречем етера “лабораторна система”, а системата, в която интерферометърът е в покой “движеща се система.” Въпросът ми е

“ако не се беше появила на света хипотезата на Лоренц за скъсяването, нулевият резултат от опита на Майкелсън-Морли демонстрира ли, че скоростта на светлината в нито една от системите не зависи от скоростта на източника или по-скоро демонстрира обратното? ”

С други думи казано въпросът ми е, ако не се беше появила на света хипотезата на Лоренц за скъсяването и ако резултатът от опита на Майкелсън-Морли е нулев (какъвто всъщност е), зависи ли скоростта на светлината от скоростта на източника от гледна точка на лабораторната система (етера)?

Когато размишляваш върху отговора имай пред вид, че следното от твоя постинг не е вярно:

“Относно втория параграф: хипотезата на Лоренц е само тълкувание на резултата на ММ, и затова няма отношение към въпроса. Нулев резултат означава, че в системата, в която мерим, скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника (независимо от скоростта на системата относно етера)”

Хипотезата на Лоренц не е само тълкувание на опита на Майкелсън-Морли, а се явява тъкмо, за да демонстрира количествено защо опитът е нулев, при все че скоростта на светлината в движещата се система никога не е с (което би било така ако етерът е реален, в което Лоренц е убеден.)