Това, че използваш Булева алгебра съвсем не значи, че заключението ти е правилно. Неправилно заключение може да се достигне и при използване на Булева или каквато и да е друга алгебра. Не мисля, че може да оспориш това. В случая заключението ти е неверно по простата причина, че не идентифицираш правилно какво опитът на Майкелсън цели да провери. Вече ти писах за това.

Във връзка с това:

“Което не значи, че резултатът на ММ може да се тълкува само като несъществуване на етер.”

пак ти казвам, същественият извод от нулевия опит на Майкелсън-Морли е, че не някаква специална абсолютна субстанция е отговорна за разпространението на светлината в пространството. Наречи я етер, наречи я както искаш. Същественото, което произтича от нулевия резултат от опита на Майкелсън-Морли е, че във всяка друга система (наречи я лабораторна), отлична от системата на интерферометъра, скоростта на светлината зависи от скоростта с която източникът (разположен в системата на интерферометъра) се движи по отношение на нея (по отношение на лабораторната система.)

Следният пример е неточен:

“Пак повтарям примера: ако един експеримент НЕ показва, че в дадена ситуация две тела се привличат, това не значи че той показва, че те се отблъскват.”

Ако предварително се знае, че се очакват само две възможности – две тела да се отблъскват и две тела да се привличат – ако експериментът покаже, че двете тела не се привличат, то те се отблъскват. Точно такава е ситуацията при теоретичното извеждане на формулите при Майкелсън. Има две само възможности по отношение на лабораторната система – скоростта на светлината там да е винаги с и скоростта на светлината там не винаги да е с. Ако експериментът не потвърди първата възможност, то налага се да се приеме втората.

За N-ти път да повторим:

В експеримента на ММ възможностите са повече от 2. Изпускаш идеята че етера (ако го има) може да е увлекаем - частично ли напълно.

Ако възможностите бяха 2 - да, ако едната не се реализира, реализира се другата. Но обикновено при един експеримент (и при този на ММ) възможностите са повече. Вече изброявах няколко. И ако една не се реализира (нулев резултат), реализира се една от другите, НО НЕИЗВЕСТНО КОЯ. Аз си харесвам увлекаемия етер например.


А следното заключение е абсурдно и не произтича от никъде :)):

"във всяка друга система (наречи я лабораторна), отлична от системата на интерферометъра, скоростта на светлината зависи от скоростта с която източникът (разположен в системата на интерферометъра) се движи по отношение на нея (по отношение на лабораторната система.) "

Подскажи ми експеримент с положителен резултат, който да измерва скорост, различна от скоростта С, която участва в опита на ММ?

Във всяка лабораторна система може да се постави интерферометър и да се проведе ММ. И резултатът се очаква да е същият, пак според принципът на относителност. Или резултатът от ММ сочи че принципът на относителност не е правилен?

Обикновено вие показвате невежеството си когато пишете.Оставете оценките за себе си и покажете познанията чрез обяснения,а не чрез хвалби. Защо не покажете поне един свой модел,поне едно свое обяснение?Знаете само да пишете това,което сте прочели от учебниците.

Моля ви,не се подписвайте с чужди псевдоними.Нима вместо лице носите нещо,от което се срамувате? Аз никога не съм казвал такива квалификации.

geri ti si nai-velik, makar i naeban

Виж, гери, ти си едно нещастно,комплексирано програмистче.Що не си гледаш занаята ами се мъчиш да покажеш колко си велик(жалък)

Следното е необосновано и не отговаря не само на предпоставките в статиите на Майкелсън, но и на възприетия възглед за етера:

“За N-ти път да повторим:

В експеримента на ММ възможностите са повече от 2. Изпускаш идеята че етера (ако го има) може да е увлекаем - частично ли напълно.

Ако възможностите бяха 2 - да, ако едната не се реализира, реализира се другата. Но обикновено при един експеримент (и при този на ММ) възможностите са повече. Вече изброявах няколко. И ако една не се реализира (нулев резултат), реализира се една от другите, НО НЕИЗВЕСТНО КОЯ. Аз си харесвам увлекаемия етер например.”

Вече ти писах за това.

По-нататък ти казваш:

“Подскажи ми експеримент с положителен резултат, който да измерва скорост, различна от скоростта С, която участва в опита на ММ?”

Няма експеримент, който да доказва, че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника във всички системи. Научният метод изисква първо ти да ми посочиш експеримент, който доказва, че скоростта на светлината в система отлична от тази на интерферометъра не зависи от скоростта на източника (разположен в системата на интерферометъра). Ти пръв трябва да доказваш екстравагантни претенции.

А защо има повече от две възможности в експеримента ММ, ще опитам да поясня:

1) Да допуснем че няма етер. Може ли това да е основание за нулев резултат на ММ? Може. Защото светлината може да има някое гадно свойство, с което хората за пръв път се сблъскват именно при този експеримент, и което не е отчетено в обосновката му. Свойство да се разпространява с една и съща скорост независимо как я излъчваме и как я наблюдаваме. Нещо, което по-късно се превръща във втори принцип на СТО.

2) Етер може и да има. Може ли да не е неподвижен? Неподвижността на етера е само теоретическо изискване от други теории (които може и да не са верни), но не е практически резултат. Добре, ако етера е подвижен и 100% увлекаем (хе хе), скоростта на светлината през него, както и тази която се излъчва и приема ще бъдат винаги С. Това еквивалентно ли е на нулев резултат от опита на ММ - да.

3) Причината на която ти държиш: има етер, той е неподвижен, и светлината се движи през него с различна скорост.

4) по избор...

Повече ли са от 2 причините? Нулевият резултат от опита коя потвърждава? Коя е "втората" възможност, която трябва да приемем?

Във всеки експеримент може да има неочакван фактор. Това е положението. Трябва да се внимава с тълкуването на резлтатите.

Все пак изпускаш, че предпоставките на Майкелсон може да са грешни, за което аз настоявам.

При един експеримент резултатът тежи повече от предпоставките. Погледни и постинга ми по надолу.


Въпросът ми беше за експеримент, който да показва различна скорост на светлината в лабораторната система. Един такъв експеримент решава спорът. Експеримент с положителен резултат по въпроса (не с отрицателен, както ММ).

Отрицателен резултат от експеримент с много възможности за тълкувание не може да е доказателство за нещо.

Само една от изброените от теб възможности следва от нулевия резултат. Ти се опитваш да съчиняваш най-различни други възможности защото убедеността ти във втория постулат е толкова голяма, че би приел и невъзможното само и само да не се окаже, че постулатът е нефизичен.

Да разгледаме предложените от теб случаи:

1) Вече ти обърнах внимание, че такава възможност при нулев резултат не съществува тъй като предпоставките при извода на формулите са такива, че отчитат скоростта на светлината не само в системата на интерферометъра, но и в лабораторната сисема. Ти продължаваш обаче да повтаряш това необосновано предположение.

2) Това също беше коментирано и аз ти писах най-малко два пъти за това, че такава възможност не съществува.

3) Единствената възможност при нулев резулттат – скоростта на светлината в лабораторната система не винаги е с.

4) Това не знам какво е …

Подобно върдение приложено за експеримента на Майкелсън-Морли е необосновано

“Във всеки експеримент може да има неочакван фактор. Това е положението. Трябва да се внимава с тълкуването на резлтатите.”

Известни са ми редица критики на резултатите от експеримента. Както се знае, нито една от критиките не е придобила одобрението на колегията. Моето лично мнение в този случай съвпада с общоприетото – няма обоснована критика, която аргументирано да отхвърля нулевия резултат така както е предложен от Майкелсън и Морли.