Някой има ли идея каква е тая щуротия e-bomb, за която дрънкат някои журналисти? Какъв ли ще да е тоя физически принцип, който позволява да се генерира EM енергия с толкова голяма мощност (освен разбира се термоядрен взрив)?

BTW, постнах горното и в клуб електроника, но реших да досаждам и тук ;)

същото се обсъждаше и във войната с ирак, там писах каква е моята идея, ще пиша и тук. значи има ядренна такава, която работи като мазер. предполагам че може да се направи химически мазер, подобно на лазерите.

няма ли в такъв случай да има насочено излъчване, а не поражения в някакъв радиус, щото първото не е много практично

всъщност може да се направи на конус с достатъчно широк ъгъл. доколкото знам ядренната бомба с цинкови пръти е за употреба в космоса.

A dali ne e neshto kato mnogo moshten magnetron kojto izpolzva nekakyv vid himikali za da se zahranva neshto bateria (galvanichen element) i magnetron na edno miasto - az taka si go predstaviam ama neznam mozhe i da e neshto svyrzano sys radioaktivni materiali koito pot nekakvo naliagane i temperature ot explozia izlychvat mnogo moshtno luchenie - vkluchitelno i microvylni - de da znam novite tehnologii sa mnogo tajni naposledyk.

Тогава са получавали микровълни като са посипвали медни иглички с определена дължина или просто отсяти метални стърготини през волтова дъга. Минавайки през силно поле те се зареждат с енергия и продължават още известно време да резонират

непротивоконституционствувателствувайте

И по същия механизъм може да се приемат вълни, само че без волтовата дъга.
Устройството се казва "кохерер".

аз за волтовата дъга знам че има отрицателно динамично съпротивление и може да се прави генератор с нея, ама за тези стърготини сефте чувам. сигурно лъчението е електромагнитен еквивалент на акустичното им звънтене :))))

Ами като бях малък някъде бях чел за първите радиоприемници и предаватели, преди ерата на галенитовия детектор, и бях сглобил един приемник.

Та предавателите са били точно искрови разрядници в свързващата точка на дипол, или през стърготини, и са се управлявали с морзов прекъсвач.

Приемника е бил антена и заземление, подадени на контур, в който последователно са навързани бобина, кохерер, звънец и батерия. Кохерера е стъклена тръбичка, пълна с метални (в моя случай железни) стърготини. Използува се ефекта, че в нормално състояние стърготините са хаотично разположени и съпротивлението им е голямо, така че токът през тръбичката да е малък. При облъчване с радиовълни (някъде от метровия диапазон) съпротивлението по повърхността на стърготините рязко намалява, и звънеца почва да звъни. За да се изключи звънеца и да се възстанови схемата в първоначално състояние, конструкцията така е разположена, че звънеца при удар почуква и тръбичката, за да разбърка отново стърготините.

Това устройство гарантирано лови мълния до 30 км, в зависимост от антената и тръбичката :))

обаче то няма нищо общо със генерирането на микровълни.
искровите предаватели са просто широколентови генератори на шум от резките промени на тока.
приемника който описваш е толкова нечуствителен, че хваща само поле от светкавица. принципа май беше че при електромагнитно поле между стърготините се пали дъга от индукцията и после си продължава да гори.