Доста интересни дискусии се водят в този клуб и бих искал да ви предложа една тема, която не е съвсем свързана с физиката, по скоро с генералните понятия. Тъй като смятам, че физиците са хора, способни най-вече да мислят абстрактно (и аз някога бях физик, сега вече ми е само хоби), смятам че бихте я намерили интересна.

А ето и темата:
Какво представляват науката и религията и как/защо са възникнали?

Според мен в дъното на всичко стои въпросът "Какво представлява Светът извън нашето съзнание?" или както е писал един философ навремето (не си спомням кой точно, но има ли значение) "Звукът от падащото в гората дърво съществува ли, ако наоколо няма кой да го чуе?". Един вид отражението на света в нашето съзнание всъщност представлява самия свят (вероятно). Като това отражение е резултат от взаимодействието на света с нашите сетива (това май беше дискутирано в една от предишните теми, но в друг контекст, мисля). Очевидно е обаче, че базирайки се само на информацията, натрупана от сетивните възприятия, образът на заобикалящия ни свят ще бъде силно ограничен (Китай не съществува, защото нито съм го виждал, нито съм го чувал, мирисал, пипал и т.н.).
И точно тук на помощ ни идват науката и религията, а именно като един вид протези на човешкото съзнание да проникне извън границите на сетивните си възприятия. Един вид инструменти на съзнанието превръщащи неочевидното в очевидно. На пръв поглед и двете си приличат доста в тази си роля: и двете са системи от идеи, принципи, методи, базиращи се на система от постулати (догми, аксиоми, емпирични правила и т.н.) с чиято помощ явленията и процесите в заобикалящия ни свят получават своя образ в нашето съзнание.
Какви са тогава предимствата и недостатъците на двете системи?
Разбира се религията е възникнала доста преди науката, макар че самото понятие "религия" едва ли има древен произход. Не може да се отрече, че религията е доста по всеобхватна и създава един вид рамка, в която се вместват както познатите, така и неизвестните досега явления и процеси. Тя е доста по-универсална в тази си роля и само факта, че е просъществувала от рождението на човечеството говори достатъчно (нямам предвид една определена религия, а обобщената система). Освен това е единна и обединява всички свои части с доста стройна рамка. Но главния и недостатък е, че се базира на постулати, които меко казано са неочевидни и главните проблеми пред религията винаги са били свързани с очевидността на основните и постулати.
От друга страна, науката никога е нямала проблеми с очевидността на основните си постулати и именно в това е и главното и предимство. Но въпреки това науката се базира само на познатата ни част от света, т.е. тя не обхваща целия свят, а само (малката) частица от него, която вече е позната на съзнанието ни. Това я прави доста по-неуниверсална и понякога тази и неуниверсалност е доста голяма пречка в по-нататъшното изследване на света. Освен това на науката и липсва единност в системата от правила и закони, описващи света и това води още в по-голяма степен до нейната неуниверсалност.
Предполагам, че рано или късно, когато религията успее да изясни постулатите си (да ги направи очевидни) и когато науката постигне универсалността и единността на религията, то двете системи ще се слеят и ще възникне една единна система (наречете я "свръх-наука" или "обща религия" или както си щете, понятието няма значение).
Моето лично мнение е, че науката най-вероятно ще напредне доста по-бързо и вероятно ще доминира в това бъдещо сливане, но кой знае?

Да ме извинят професионалистите в областта, горното бяха само някои мисли, преминаващи през главата на един лаик.

Поздрави,
Един, който обича да мисли.

И двете водят до безобразно стесняване на погледа. Тяхната задача не е да обясняват "Какво представлява Светът извън нашето съзнание", а да произвеждат душевно спокойствие. Това очаква тълпата от тях. Догмата винаги е за предпочитане пред терзаещото съмнение.

---------------------------------------------------
God is Real unless declared Integer!

Теб физиката как по-конкретно те успокоява душевно.
Аз май съм за друго място.

не се тревожа, че утре Слънцето може и да не изгрее, или че пролетта може и да не дойде. Като видя затъмнение или комета не бързам да обявявам края на света. Не ме е страх, че ще ме цапне метеор, защото вероятността била много малка. Не ме е страх да пътувам със самолет по същата причина. С една дума успокоявам се, когато физиката чинно ми обяснява явленията в този свят, пък било то и повърхностно. Тревожа се от съществуването на явления, за които тя не иска дори и да мъцне. Като например възникването на живота и съзнанието в частност. Та тя дори не 'знае' каква е качествената разлика между жива и нежива материя - според физиката такава няма. То тази наука затова и се определя като наука за неживата материя ;) С други думи ако някой се терзае каква е разликата между него и една тухла-четворка по-добре ще е да се обърне към религията ;)

---------------------------------------------------
God is Real unless declared Integer!

Ami spored men naukata i religiyata obyasnyavat mnogo razlichni sferi na zhivota. Religiyata se stremi ne samo da obyasni, no i da ogranichi, moralnata sfera. Po sushtinstvo religiyata ne obyasnyava, a kazva koe e vyarno i koe ne. Zatova ne mislya, che ima i nyakakva prakticheska stoinost v dneshniya zhivot. Ima mnogo drugi mehanizmi za funkcionirane na obshtestvoto. Ne samo mislya, che nai-veroyatno nyama bog, no i vuprosyt e napulno neumesten. Tova v kavko vyarvam az ne bi tryabvalo da ogranichava drugite. Religiyata e neshto lichno, a ne posmeshishtito, na koeto ya pravyat religioznite "vodachi".

Filosofiyata, ot druga strana, se opitva da obyasni sveta. Naukata sushto. Dokolko te uspyavat e drug vupros. Spored men naukata e uspyala da izchisti myglyavoto v sebe si, no tova e tochno zaradi sferata na interesi.

Taka i ne razbiram argumentite za universalnost.

Boian

"Even if god were an integer, he would still be real."
(Epsilon Delta Boy)

Ето това имах предвид като писах, че предимството на религията е в нейната универсалност - всяко ново и непознато явление може да бъде вместено в рамките на съществуващата система (както беше казал някой - Бог е остатъка, който допълва до единица). Обаче тук идва главния проблем на религията - "Бог" е твърде абстрактно понятие, неочевидно по своята същност и човешкото съзнание не е способно да го приеме като очевидно (поне в по-напредналите етапи в развитието на обществото). А "Бог"-а е в основата на всяка религия, един вид базата, върху която се гради цялата система. Следователно ако религията успее да реши този си проблем (да докаже неоспоримо съществуването на "Бог"), тя ще се превърне в една завършена система в контекста на горните определения.
От друга страна науката търси нещо различно,търси смисъла на всичко. Точно там и е слабото място - че за всеки (или почти всеки) нов проблем се изисква нов подход, нов метод, нови правила и закони. Няма го универсалния "Бог", на който да се основава решението. Ако някога в науката бъде създадена универсалната система от закони, тя би била еквивалентна на "Бог"-а в религията и науката също би се превърнала в универсалния инструмент на съзнанието). Но засега сме твърде далече от този момент, защото всички принципи на науката се базират на съвкупността от вече познати процеси и явления, което само по себе си е пречка по пътя към универсалността (един вид се мъчим да създадем описание на цялото, познавайки само една малка част от него - представете си, че имате на разположение един камък и по него трябва да опишете цялат Земя). Освен всичко друго, системата "наука" не е и синхронизирана, т.е. при въвеждане на ново правило се налага промяна на по-голяма или по-малка част от вече действащата система (спомнете си СТО на Айнщайн и промените във физиката, които настъпиха след нея).

Забележете, че горните разсъждения са само върху науката/религията като инструмент за изобразяване на Света в съзнанието. Друг е въпросът дали съзнанието има нужда от познание на ЦЕЛИЯ Свят или може спокойно да съществува познавайки само част от Света. По моему развитите общества клонят към първото, макар да познаваме и обратните примери (да ме прощават историците, говоря на изуст).

Поздрави,
Един, който обича да мисли.

Ami otchno za tova se opitvam da vi zaribq. Tam kudeto se subira vsi4ko. Ponqtieto za Bog se izravnqva s ponqtieto za Energiq. I kato chetesh biblii i vsqkakvi regiliozni bozi i kato chetesh fiziki i t.n. Vse otkrivash, che horata kazvat neshto pravilno, prosto po razlichen nachin.

by Waz Gaa

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дълго си мислих дали да се намесвам тука.

Според мен науката и религията си приличат само повърхностно. В своята същност те са напълно противоположни - те зе борят да властват над една и съща сфера. Колкото едната завладее повече от тази сфера, толкова ще отстъпи другата.

И погледнато в исторически аспект, настъпващата е науката, а отстъпващата е религията. И ако се замисли днес човек, понятието за Бога е нужно в съвсем малко случаи. Както казва Стивън Хокинг: дори Бог да е създал вселената, от тогава той не се е намесвал в нея - тя се развива по собствените си закони.

Да погледнем и от друга страна: религията обяснява всичко, но може ли да предсказва какво ще се случи? Може ли да предсказва нови явления на базата на познанията върху старите? Смесването на солна киселина и натриева основа е подваластно на божията воля, утре господ може да превърне резултатът във вино, а не в сол...

Всъщност Бог е необходим само там, където има незнание. Например: как се е образувала вселената? Защо скоростта на светлината е постоянна? Как възниква съзнанието? За възникването на живота Бог вече не е необходим - преди няколко дена създадоха изкуствен вирус чрез пряк синтез на ДНК, какво ли ни чака в бъдеще?

Но всъщност ако се замислите, та ние сме още в началото на познанието: науката като такава, каквато я виждаме, е на по-малко от 500 години, основните теории, които що-годе обясняват света са на по-малко от 100 години, даже на някои от тях сме връстници, компютрите навлязоха масово едва преди 20 години, човешкия геном беше прочетен преди 3 години. Та предстои създаването на квантовата теория на гравитацията, която би отговорила на много от въпросите, приписвани сега на Бога.

Интересно, след 100 години къде ще е свряна представата за Бога?

Не говоря за представата за Бога като Природа, каквато имат много от съвременните учени. Говоря за Бог като всесилен Разум, каквато представа ни натрапва религията.

geri, tova za virusa seriozno li e? Imash li Ref. kum njakoja statija, che mi stana interesno? Njama znachenie v koe spisanie e, imam dostup

Най-напред трябва да си отговорим на въпроса: Каква е целта на съществуванието? Както виждам, твоята теза е, че целта на съществуванието е "търсенето", "откривателството", "изследването". Твърдението е достойно за уважение, бих казал, но би ли ми разяснил защо мислиш така (нямам нищо против тази теза, аз също отчасти клоня към нея, но би ми било интересно да чуя и твоите аргументи)? А какво би станало когато вече всичко е "открито", "изследвано" и "намерено"? Нали в крайна сметка целта на всяко търсене е "намирането" и целта на всяко "откриване" е "откритието". Какво ще се случи със съзнанието когато науката достигне тази си универсалност и глобалност - превърне се в "свръх-наука".
Друг е въпросът, че според мен твоята теза е в сила само за определени групи хора , отделни общества в определен момент от развитието им. Ако разгледаме европейското обществото като цяло, да речем в периода 15 - 16 век, не мислиш ли, че целта на съществуванието тогава е била доста по-различна от гореописаната? Единението с Бога, да речем, или пък воденето на богоугоден живот и последващото го "райско блаженство". Според мен за определена цел на съществуванието можем да говорим само в контекста на дадено общество в даден момент от развитието му. Така че не бих правил генерални изводи за целта на съществуванието на Човека след 100, 200, 1000... години. Ако си забравил, темата е за науката и религията като инструменти на съзнанието за изобразяване и обясняване на реалността. А един инструмент е толкова по-добър, колкото по-добре изпълнява предназначението си, в случая "изобразяване и обясняване на Света в съзнанието". Никой не цели да определи едното или другото като по-правилно, по-прогресивно, по-подходящо или по-присъщо на еди-кой си, защото такава оценка би била твърде субективна и различна за всеки индивид. Не мислиш ли?

Поздрави,
Един, който обича да мисли.