Зависи ли височината на скока ми от положението и притеглянето на луната?

Аз съм независим защото нищо не зависи от мен!

да. ама да не ти казвам с колко ;)))

Редактирано от Well__ на 10.08.01 07:50.

Mmmm tova e slojen vupros!
Moje da zavisi, a moje da se okaje che ne zavisi.
Bi moglo da se poluchava taka che vinagi kogato lunata e v takova polojenie che da ti pomaga pri skoka, drugite planeti, slunceto i t.n. da se okazvat v polojenie koeto uravnovesiava silata s koiato te privlicha lunata :)))).

все си мисля, че влиянието на Слънцето е по-голямо....

Ориентирай се по силата на слънчевите и лунни приливи ...

всичко е малко странничкоПо книгите нищо не мога да намеря...Впрочем въпроса го измисли брат ми,който е на 9

Аз съм независим защото нищо не зависи от мен!

ами приливния ефект, причинен от Слънцето е по-силен от този, причинен от луната. Можеш да помолиш дядо Ивъл Спирит да ти го сметне колко е.
Ако случайно си чел книжки за мореплаватели, там пише, че има прилив на обяд и прилив в полунощ. Също така пише, че приливите са най-високи по новолуние (тогава двата приливни ефекта - на луната и на Слънцето се събират, а е най-слаб по пълнолуние - тогава тотално се вадят) За повече подробности - вече казах към кого да се обърнеш.

Imate greshka v razsyzhdenijata prilivite se poluchavat zaradi razlikata v grav. sila ot dvete strani na Zemjata po posoka Lunata (Slynceto) tuka stava vypros za syvsem razlichno neshto. Zemjata se namira v systojanie na svobodno padane kym Slynceto i kym Lunata :)) (pomislete sami zashto) zatova skoka vinagi e edin i sysht. (po syshtata prichina tegloto ni ne se promenja zaradi polozhenieto na Slynceto ili Lunata)

Ged

виж, не мога да помисля сам, пък и да го направя със сигурност ще стигна до заключения, различни от твоите. Ако искаш да покажеш, че нещо

И НЕ ПРИКАЗВАЙ ГЛУПОСТИ - "ЗЕМЯТА СЕ НАМИРА В СЪСТОЯНИЕ НА СВОБОДНО ПАДАНЕ КЪМ СЛЪНЦЕТО И ЛУНАТА"!?!?!!!!!!!! e, след това твърдение не очаквай някой да те вземе на сериозно!

Аре, ходи да си четеш непрочетените учебници.

Много е прав zhreca!
Точно така пише в учебниците !

---------------------------------------------------
God is Real unless declared Integer!

Summerson njama da komentiram ... te neshtata sa jasni

Ged

Силата на гравитационно привличане е интегрирана от наличието на материя и разтоянието до нея в различните посоки. В центъра на планетата например е почти нула. В този смисъл, наличието на тяло като луната над главите ни не може да не се отрази на гравитационното поле и силата му. Например, знаете за уредите за откриване на гравитационни аномалии, с чиято помощ се търсят залежи на руда, нефт и други подземни образувания, оказващи влияние на гравитацията в близката околност. Въпросът със свободното падане тук няма отношение. Ясно е че е така, ако разбира се забравим за орбиталната скорост, пораждаща инерцията, заради която Луната не е паднала на Земята, а Земята - на Слънцето.

Според теб - комичната сцена в "Армагедон", когато корабът използваше Луната за "прашка" и екипажът му изпита смазващо ускорение, вярна ли е ?

---------------------------------------------------
God is Real unless declared Integer!

Не се сещам за това. Може да не съм го гледал. А за прашка планетите се използват отдавна, още от първите междупланетни полети с Вояджър например. Развий си мисълта ...

П.П. Ако става дума за приливните сили, какво неясно има в това ? Просто разлика в силата на привличане на един обект към друг, от единия край на обекта до другия - например, ей така както си стоим, разликата в привличането на краката и главата ни към Земята е някаква нищожна част от грама. Но дори и да падаме свободно към центъра, тази разлика ще остане. И точно това разкъсва материята при доближаване до масивни тела. Например пръстените на Сатурн са резултат от разкъсване на спътници заради приливни сили от голямата планета.

Редактирано от Well__ на 13.08.01 23:42.

за да усети екипажа нещо, той трябва да мине близо до неутронна звезда. Тогава ще усети приливния ефект, който обаче може би няма да е смазващ, а разкъсващ. Приливния ефект на Земята и Луната, където и да било около тях, е неосезаем в мащабите на човешкото тяло.

...пазете дърветата, не са ваши...

по време на прилив (т.е. когато луната е точно над теб или точно под теб)

но няма да направиш два толкова еднакви скока през една седмица, сигурно е.

...пазете дърветата, не са ваши...

Мисля че приливните ефекти не са част от темата. Поне докато не се дефинира как се мери височината на скока - от земята до краката или от земята до главата

---------------------------------------------------
God is Real unless declared Integer!

Всичко се гледа. С интеграл от деИкс ! :))

Well__ и Ясен са прави: когато Луната е в зенит или надир, височината на скока ще е малко по-голяма, отколкото когато е на хоризонта. Причината е, че тогава тежим по-малко. А колко по-малко? Не съм правил точни пресмятания, но може лесно да се оцени поне порядъкът. Да предположим, че водата в Световния океан е в равновесие (това сигурно не е много грубо приближение). Тогава, поради равенството на потенциалите на гравитационното поле на повърхността на водата там, където има прилив и там, където има отлив следва, че относителното олекване е равно на отношението на височината на прилива към радиуса на Земята, което (грубо) е едно към милион. Значи, олекваме с една милионна част от теглото си. Съответно скокът ни ще е с една милионна част по-висок (примерно, около една хилядна от милиметъра). Не е голяма печалба, наистина!
Точното пресмятане може да се направи без особени трудности, като се отчетат силите, действащи на скачащия. Те са: 1) гравитационното привличане от Земята (постоянно в двата случая), 2) гравитационното привличане от Луната, 3) центробежната сила от въртенето на скачащия заедно със Земята около центъра на масите на системата Земя-Луна (пренебрегваме всичко останало, напр.другите небесни тела). Очевидно последните две сили зависят от това, дали виждаме Луната над нас, на хоризонта или тя е под нас. Zhreca не е прав, че височината на скока ще е постоянна поради това, че Земята пада свободно към Луната. Това наистина е така, но Земята не е материална точка. Свободно пада към Луната само центърът (на масата) на Земята и ако скачахме там, наистина щеше да ни е все едно. Ние обаче сме отдалечени на близо 7000 километра от това място и това е съществена разлика. Греши и SummerSon като счита, че приливното влияние на Слънцето е по-силно от това на Луната. Не е трудно да се види, че поради много голямата маса на Слънцето, голямото разстояние до него и дългата земна година изменението на силите 2) и 3) е по-малко, когато заместим Луната със Слънцето.

Приятно ми е да чета човек, дето ги разбира нещата :)
Ще се радвам да те виждам тук !

samo mi kazhi kvo ot tova che sme na 6000 km ot centyra... a i predpolagam si chuval neshto za tuj che grav pole na tjalo izvyn tjaloto e kato na tochka :) i posledno pomisli po slednata zadacha: dve topcheta zakacheni s pruzhina se namirat na spytnik i gi puskame da treptjat - zavisi li trepteneto ot orientacijata na sistemata ot topcheta s pruzhina?

Ged

Не разбирам за какво е целия този калабалък. Със знания от училище е ясно, че векторите на силите на привличане /съотв. и ускоренията/ се вадят взаимно, когато човек се намира м/у двете тела, отколкото когато и двете са му от едната страна - тогава се сумират. Тоест силата, с която е притиснат човек към повърхността на земята е по-малка когато луната е над главата му, отколкото когато е от обратната страна на земята.
Ако Луната беше голяма колкото Земята и на разстояние 100 м от Земята, то на повърхността на Земята човек ще бъде /почти/ в безтегловност, когато Луната е над главата му, и /почти/ два пъти по-тежък, когато е от другата страна.

Ще се опитам да обясня. Разбира се, гравитационното поле на Земята е неотличимо от това на материална точка със същата маса, намираща се в центъра и. Тук обаче не става въпрос за гравитационното поле на Земята (то си е все едно и също, където и да е Луната), а за това на Луната и за инерциалните сили, предизвикани от въртенето на Земята около центъра на масите на системата Земя-Луна. Именно последните две сили създават разликата във височината на скока. В центъра на Земята те двете естествено са винаги уравновесени, но на повърхността и в общия случай НЕ СА – това исках да кажа. Затова на повърхността на Земята има ненулева резултантна сила (сума от казаните две), която се мени по големина и посока в дадена точка от повърхността (демек тази, в която скачаме), когато Луната се върти около Земята.
Топчетата с пружина, които даваш за пример, ще трептят практически по един и същ начин във всяко направление. Аналогията със “скачането” обаче е лоша поради няколко причини. Първо, трептенето на топчетата зависи от тяхната маса, а не от теглото им (те са в безтегловност). Второ, разстоянието между топчетата е пренебрежимо спрямо разстоянието им до Земята, а разстоянието от скачащия до центъра на Земята НЕ Е пренебрежимо спрямо разстоянието от Земята до Луната (то си е около 1/60 !). Какво би станало, ако разстоянието между топчетата е от порядъка на 100 км, и пружината е насочена радиално? Това, разбира се, няма нищо общо със скачането, но все пак? Задачата е интересна, но ми е трудно да я реша наум... Може би някой ще опита? Подозирам, че движението им няма да е много просто.

Bravo, imalo tuk i kompetentni hora ...

az pak chakam niakoi kompetenten da obiasni na neprosvetenite zashto se govori za obedni i polunoshtni prilivi sled kato vlianieto na Lunata bilo po-silno. Bih otzenil ako preporachate literatura po vaprosa

Ако някой е говорил за "обедни" и "полунощни" приливи, той или е имал предвид конкретна дата (а не изобщо), или нещо е сбъркал... (виж напр.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите