Пожелано от Дзвер, вероятно ...

Относно лодката и течението - знаем, че това е така. Значи, теорията ясно доказва, че ако има етер, в който се движим на подобие на това с лодката, ще има изменение. Такова не е намерено обаче. Дотук - прекрасни научни факти.
Проблема иде от тълкуването им.
Обяснение на опита ММ може да се даде по два начина. Единия е като се приеме, че светлината се разпространява като материални частици с начална скорост "с" и за тях важат галилеевите трансформации, а другия - чрез измислените от Айнщайн сложнотии... и този път явно побеждава сложното обяснение пред простото ... защото просто никой не се е сетил да спомене навремето за него ? Или има разумен аргумент да се отхвърли този вариант ?

Няма да ви убеждавам, че основен подход в науката е да се търси най-простото решение на проблемите ...

Защо не се е възприело простото предположение ? Защото не е било направено ли ? Или има сериозни аргументи към датата 1900 г. които да отхвърлят възможността ? Като изключим идеята за Етера, битувала по онова време, както и убедеността че "в електромагнетизма не би трябвало да има относителност (разбирай - Галилееви трансформации) "

Много по-късно се разбра, че светлината има двойнствен характер - хем е вълна, хем - частица... ако това се знаеше по онова време, как биха се развили нещата ?

Но тук с вас проблема е че не ви се впуска в обяснения, а аз нямам време да чета много литература, за да си открия сам каквото ми трябва ... и вие не ми помагате, въпреки че можете, защото за вас аз съм глупчо.

Наскоро сам открих, че решение на проблема кой трябва да си забави времето при релативна скорост се определя от това, кой се е ускорявал. Но никой не ми го каза, когато питах как става това ... Само Кой го загатна много преди това в друга тема ...
Не искам сега да се впускам в подробности, но и това издиша яко .... например при положение че и двете тела се ускоряват еднакво в различни посоки, по тази логика промяна в хода на времето им няма да настъпи, но иначе някои от вас са сигурни че всичко е 6, само дето не ме оборват, щото съм прост, сигурно ... не си заслужава да се потят с мене ...

Мисля, че Well не обяснява добре гледната си точка. Твърди се, че
1) скоростта на светлината е 'с' спрямо ИЗТОЧНИКА, а не спрямо всеки наблюдател или спрямо етера. Опитът на М&М не противоречи на подобно схващане ;)
2) в сила е обикновено сумиране на скорости.
3) доплеровите ефекти могат да се обяснят изхождайки от 2).
Просто си представяме източника като картечница, а фотоните като куршуми ;), а дължината на "вълната" е разстоянието между два куршума ;)))
Подобна гледна точка е много естествена за човешкото съзнание (имам предвид ученици и студенти).
Така че когато я оборвате, обяснете просто защо тя е грешна и кои точно експерименти я тръшват в земята ;)

dobre kazano nakraia .. Syjaliavam ako sym grub, obache tova ti sam go priznavash, a i za syjalenie obektivno e verno.

Няма проблем ... само да имаше и желание да ме просветлиш ...

Мда. Тичам да чета книжки. Дано ми помогнат повече от вас.

Така. Сега разбрах.

Наистина, така погледнато, опита на ММ не само че не доказва нищо, но и е напълно безсмислен /т.е. непригоден/ за каквито и да е изводи, тъй като за сравнение на закъсненията на пристигането на светлинните сигнали се разчита на интерференция - което е явление непознато при канонада от куршуми.

В този контекст съм съгласен че интерферометърът на ММ е не само абсурден, но и напълно безсмислен уред.

Ако светлината не би могла да бъде разглеждана И като вълна, и ако това беше единствение начин за измерване на скоростта на светлината, горното обяснение е напълно приемливо /и едва ли би ни хрумнало друго/.

Съществуват 2 причини поради което се налага да се въведат "гадните" лоренцови трансформации.

1. Скоростта на светлината е мерена и по много различни други начини, вкл. така както се мери скорост на куршуми.
В пределите на точност на експеримента /които са достатъчно високи/, нейната скорост винаги е с, независимо от източника, наблюдателя и взаимните им скорости.
Единственото съвместимо логически следствие с предложението на Well /светлината се разпространява като материални частици с начална скорост "с" на отделяне от източника и за тях важат галилеевите трансформации/ е, че всички източници и наблюдатели винаги са били неподвижни един спрямо друг /хм/.

2. Светлината може да бъде разглеждана И като вълна. А вълновото уравнение на светлината /нерелативистичното/ НЕ Е в съгласие с галилеевите трансформации.

Без формули най-простия пример е: представете си светлинна вълна, и вие се движите успоредно на нея със скоростта на светлината. Трябва да наблюдавате неподвижни електрични и магнитни полета с различни интензитети в пространството. Ако допуснете това за възможно, трябва уравненията на Максуел да бъдат обявени за неверни или най-малкото съответно коригирани. Такива неподвижни полета, имайте предвид, не са наблюдавани. Ще кажете - защото никой не се е движил със скоростта на светлината успоредно на някой лъч. Това обаче означава, че вашите корекции ще преференцират някоя координатна система - в Галилеевия смисъл на инерциални системи. Следователно се връщаме към Аристотел...

СТО не само че премахва тези противоречия, но и снема разделението м/у електрично и магнитно поле /тоест те са прояви на полето в различни координатни системи/; това е трудно да бъде демонстрирано без формули, но е опростяване, а не усложняване. И изяснява физическия смисъл на двете компоненти.

Също така да кажа все пак, че става въпрос за "максимална скорост на взаимодействието", а манията да се мери всичко със светлинни сигнали а не с кретащи костенурки е, че просто имаме удобен представител на взаимодействие с тази максимална скорост.

Важни са две неща - че СТО е логически непротиворечива и приложена към реалността не води до парадокси /не знам все още дали Кой е разбрал защо/, и че обяснява физическите явления в рамките на точността на експеримента и собствените си ограничения /за макроявления/. Красотата й, да кажем, е въпрос на вкус.


С интерес ще чуя всяко алтернативно предложение, дори и да не е облечено с формули, което да покрива /или поне да изглежда че ще покрива/ горните изисквания.

Докато с точка 2) съм напълно съгласен, точка 1) , както и изводите към нея не са много ясни:

"В пределите на точност на експеримента /които са достатъчно
високи/, нейната скорост винаги е с, независимо от източника,
наблюдателя и взаимните им скорости. "

Твърди се от Well, че все още не съществува такъв физичен експеримент, който да доказава ДИРЕКТНО горния постулат. Ако знаеш за такъв - сподели

PS: Не бъди напълно убеден, че при канонада от куршуми не се наблюдава интерференция ;). Според квантовата механика такава трябва да се наблюдава. А квантовата механика е също така "строен" мат.апарат, какъвто е пространство-времето на Минковски. След като според нас, слоновете не интерферират сами със себе си , означава, че не наблюдаваме внимателно

Редактирано от Pixel на 24.07.01 11:52.

Има такъв експеримент, от 195Х година, в който е измервана скоростта на светлинен лъч от двата края на слънчевия диск по екватора ... там разликата която е открита, е много по-малка от тази, която се очаква като се знае екваториалната скорост на слънцето - около 3 км/с. Проблем е обаче да разбера, е ли възможно при преминаване през "прозрачната" земна атмосфера, фотоните да бъдат погълнати и излъчени отново от атомите й по подобие с това, което става в лазера ( и дали това има отношение към намалената скорост на фотоните в материална среда ... ), и друго - колко е скоростта на атом от повърхността на слънцето - дали тя не внася голямо смущение в експеримента ? Това са прости работи за разбирачите - не за мен... уви ... дано някой ни каже ...

Също така, живо ме интересува защо GPS системата се спряга като красноречив пример за верността на ТО - ако някой желае да ми обясни ... механизма ?

Редактирано от Well__ на 24.07.01 23:06.

като ти ни приемаш, ни предаваш. И пак казвам - по интернет можеш да чатиш, пишеш писма и др., но не и да научиш теорията на относителността..