Обсъдихме го и пиша от името на двамата...
Както може би сте забелязали в клуба се появи напрежение между някои от членовете му. С Maystora се опасяваме, че клуба вече не е това, което беше. Да не кажа, че вече няма за какво да носи името "Матрицата". Но това не е най-важното. Смятаме, че на този етап избирането на модератор ще засили напрежението и центробежните процеси в клуба. Пред тази опасност необходимостта от модератор остава на заден план. [Matrix]Ghost и Cabel не се разбират в момента. Затова предлагаме към този момент да не се провеждат избори. В крайна сметка, единственият мотив за избиране на модератор бе да се закотвя тема най-отгоре. Смятаме, че това не би оправдало едно влошаване на атмосферата в клуба. Искаме да запазим цялостта на клуба. Призоваваме към нас да се присъединят всички, които споделят тези опасения.

Редактирано от irreal на 27.09.03 16:15.

Потвърждавам написаното от irreal. Мисля, че историята на клуба досега показва, че необходимостта от модератор не е на преден план. Обсъжданията на кандидатурите само разпалиха ново съперничество и дрязги между някои от феновете. Призрак, убеден съм, че ме разбираш. Убеден съм, че всички разбирате това, което казваме. Призовавам, осбено кандидатите, да се откажем от избиране на модератор.

не съм виновен за това напрежение

Никой не казва тава, Призрак. Като казах, че съм убеден, че ще ме разбереш, имах предвид друго - че ще ме разбереш за необходимостта да не се провеждат избори. И се обърнах специално към теб, защото с теб съм говорил най-много по тази тема и си наясно, че не бих стигнал до това предложение просто ей така. Знаеш, същото важи и за irreal.

Що, миличка, това е нормално и част от развитието на един клуб. Първо хората си пишат и са доволни, после това не им стига, избират си модератор (особено ако има някой да ги дразни нарочно ), след това нещата се успокояват и т.н.т. - просто развитието на обществото...

Аз съм за спирането на изборите.Не ме интересува кой е виновен,кой е започнал пръв и т.н.Който и да изберем,дразненето ще продължи.Опасявам се,че ще сте стигне до разцепване на групата.Не разбирам каква е причината за едно такова поведение.Дано се разберат.

Az podkrepqm tvoeto mnenie!

Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!

"разпалиха ново съперничество и дрязги между някои от феновете"

Как го каза само. Наистина маитапите ми с Призрака сте ги взели твърде сериозно. Просто констатирам абсурдността на това, което демонстрира, че може (като просто го казва, а не го доказва (което се отнася и за мен)).

Ако става дума за дразги... сега ако срещна Призрака на улицата и знам, че е той, да не мислите, че ще скачам на бой? Твърде насериозно го приемате!



"Аз съм винаги сексуално незадоволена." 27/09/2003 @ ~16:10

Е тва е друго, браточка. :)

И аз не разбирам, наистина. Така или иначе, на мен ми се отщя да имаме модератор, независимо дали ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. :)
Отде да знам, че в следващия момент нема да се хванат за гърлата. :)

Що, миличка, това е и част от развитието на Матрицата - поживее си Избрания, наиграе се, па отиде в сорса да презареди Матрицата. И тва ли е нормално?

да,няма да ми скочи...аз ще избягам да викна Ca1aDbo1G

Айде пак старата песен... Е, пък не всеки си има голям и войнствен бодигард като тебе.

...(Ами като е твърде дълга няма да имам сигнатура,пък!)

e,кво да се прави.така е -който има пари за кепабчета ще си има и як бодигард..

Аз още първия път като ги засякох в IRC ми стана ясно, че са приятелки. Друго, че Caladbolg го бях понаплюл и иронизирал с неговите quiz-ове.

Ама беше интересно като ги закачих за изборите как и двамата почнаха с "К'ъв ти е проблема"

А Призрак, да те питам леко познато, но префразирано "What good could make a run if there is no place to run?"



"Аз съм винаги сексуално незадоволена." 27/09/2003 @ ~16:10

приятелкихайде не почвай пак

-------------------------------------------------------------------------
"What good could make a run if there is no place to run?"
-------------------------------------------------------------------------
Превод, превод!

И като те гледам, ти въобще не можеш да бъдеш добра приятелка. Само се заяждаш, щото им завиждаш.

Много му се връзваш на Кабела. И той се кефи от това. Дай го малко по-непринудено.

абе дразня се.последно време съм доста напрегнат,щото никога доесга не съм бил толкова зает и просто това ми идва малко множко

Разбирам. За идването малко множко. Но трябва да положиш усилия да игнорираш нещата, които предизвикват напрежение. Тоест да игнорираш самото напрежение, то нещата (причините) така или иначе не могат да се игнорират. Казано иначе - не трябва да ти пука. Поне не много.

по принцип ги игнорирам.най-скорошен пример-подмятанията относно наскоро поставеното представление от нашата трупа в града ми.но когато нещо ми е толкова близо и важно за мен,тогава трудно го игнорирам

Именно за тези неща ти говора - които са близки и важни за нас. Тях ние трябва да приемаме с хладнокръвие. И то не толкова външно, колкото с вътрешно хладнокръвие. Напрежението се утява в нас, събира се, докато един ден започва да прелива. Ставаме раздразнителни, угнетени, нещастливи. И не си даваме сметка, че това не е естествено състояние, че то трябва да е друго. Привикваме с него и започваме да го приемаме. А начинът е толкова простичък, на всичкото отгоре и постижим - непоклатимо вътрешно хладнокръвие спрямо нещата, които предизвикват у нас напрежение, гняв, тревога... вярваш ли ми, аз го постигнах. Сега мога да пресека гнева у себе си още в самото му зараждане и да не му позволя да се развие като емоция. Страшно лесно е, само трябва да го поискаш. И там е работата, ние хората като че ли имаме някаква пристрастеност, извратена страст (несъзнателна) и към негативните емоции. Затова и никой не се е сетил, че може да поиска да спре гнева си в самото начало, преди да се е развил и разрастнал. Там е работата - да се сетиш да поискаш да спреш съвсем съзнателно и целенасочено зараждащата се отрицателна емоция.

де да можех и аз да се контролирам.аз съм доста нервен и избухвам постоянно.иначе гледам да не обръщам внимание на подмятанията.казвам си че тези хора са по-долу от мен,яд ги е че не могат,че съм по-добър от тях и затова обиждат.и действа но все пак остава нещо и понякога излиза като много яко избухване
като почнах с Аха,сега по ММ се върти една много яка тяхна песен-"Дървото".
дано нас,дърветата които гледаме дале в бъдещето и живеем в нас ,собствен свят ,не ни отсекът.
"Но те ще ме отсекатттттттттттттттттттттттттттттттттттттт"

Уф, по-лесно е да се постигне, отколкото да се обясни, явно. Тук не става дума за избухливост, контролируемост и т.н. Не става дума за изтъкване на различни аргументи, защо не трябва да се ядосваш. Става дума за пресичане на емоцията с една единствена мисъл - "не трябва". Само това - "не трябва", без "защото". Защото, когато търсиш аргументи в подкрепа на едно решение, то значи решението ти е слабо, несамодостатъчно, и има нужда от подкрепа. И така, докато търсиш аргументи, с които да се самонавиваш, то вече гневът, злобата, тревогата и т.н. са се развили. Моментът е пропуснат. Значи това не става от първи път, не става с мигновена скорост, но може да се привикне към него съзнателно целенасочено и да се превърне в навик, автоматично включващ се подобно на инстинкт.

А какво правиш, за да заместиш гнева, мъдрецо?
Знам защо те питам. Често пъти хората ме мислят за безхарактерна просто, защото отминавам някои неща ей така без емоция. Но съм се замисляла за крайностите- гневът е едната, коя е другата?

Гневът е пътят към тъмната страна на Силата... това е от друг филм, но пък е истина и важи за ситуацията

Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!

Как може да заместиш нещо, което не съществува?
Нали това е идеята, дете. Да не го оставиш да засъществува. :)
За крайностите - коя ли е другата? Може би радостта? Или екстаза? А какво ще кажеш - дали не е обичта? Или? Знам ли.
Не ми се смей, аз наистина бих искал да съм мъдър.

Хм.
Сега се сетих, 4е преди време бяхме говорили кой какво предпочитал да бъде. Там умен, добър, пък лош, пък глупав или мъдър. И аз си избрах следното тогава:----------------------------------------------------------
Аз бих искал да съм мъдър, без всякакви допълнения. Дали искам да съм добър? Не зная, честно казано. Какво би била светлината без секни - гола светлина. Какво би било доброто без злото - празна работа. Дали искам да съм само добър? И ако съм само добър, как ще разпознавам злото? По описанието на други?
--------------------------------------------------------------------

Много хубаво. И мърдо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А непукизма? Безразличието?

А щом му казваш "Спри, не трябва" тогава гнева съществува. И се опитва да те завладее. А стискайки зъби, само си късаш нервите.

да,изключително мъдро!

Vseki ima svobodna volq da izbira Ne e nujno da pravish zlo za da go opoznaesh...naprimer ne e nujno da pusnesh qdrenna bomba za da se ubedish che moje da ubiva xora, zanae se i predi da go napravi

Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!

Колкото е по-гъста тъмнината, толкова е по-ярка светлината!

Аз съм и Ин и Ян! По равно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е айде айде, недейте така, ше взема да ви повярвам и да се възгордея.

Хм, убедена ли си? Макар че , нямам превид да вършиш злини. На мене винаги са ми разправяли, че съм много добър. Само че аз не вярвам. Смятам, че може би повече от нормално се интересувам от доброто и злото, повече от нормално се стремя към справедливостта. И вероятно затова в действията си изглежда да съм добър. Но и аз съм просто човек. И мен ме изпълват зли помисли, обхващат ме лоши чувства. Просто ги раграничавам и гледам да не им давам реално изражение. Днес например не издържах и нагрубих съвсем несправедливо една позната жена, възрастна на всичкото отгоре. Тя не каза нищо, само лицето й се промени, изписа се някакво огорчение. Тихо и необвинително. И поради това адски обвиняващо. В следващия миг осъзнах какво правя... Рядко съм искал толкова искрено извинение от друг човек, както от нея. Трябваше да ми се случи, за да го почувствам. От днес нататък отношението ми към нея винаги ще бъде повече от внимателно, така говорят чувствата ми. Едно нагрубяване не може да се сравни с пускане на атомна бомба. Но не съм пускал атомни бомби, а да оскърбявам несправедливо ми се е случвало.
Извинявам се, че досадих с един толкова дълъг пост за една нищо незначеща случка.

Може би както всеки човек?

Ако му казваш "спри", докато той се ражда, може да го спреш. Ако му кажеш "спри", когато вече те е завладял, тогава стискането на зъби има ефекта късане на нерви. В такъв случай май е по-добре да го оставиш да се излее, стига това да е възможно и безвредно за околните.
Непукизма, безразличието? Мисля си че те не са алтернатива на някой вид емоция. Те са алтернатива на емоцията въобще, както нищото е алтернатива на нещото.

Nikoi ne e suvarshen...az sushto pravq podobni neshta, no fakta che dobroto v tazi jena te e nakaralo da se zamislish ne e li oshte edno dokazatelstvo, che makar i po-truden, putqt kum dobroto e verniqt put, a to e po-silno

Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!

това огорчение което се изписало на лицето й ,говори повече от всякакви думи и от него боли най-много

Всеки човек притежава и ИН и ЯН, но всеки развива едно от двете по-добре от другото!
Не всеки успява да ги оравновеси! Аз не смятам че съм успяла, но се опитвам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, като заговорим за добро и лошо... Колко лесно ни се удава да ги ползваме тия думички. А като се замисля малко повече, давам си сметка какъв проклет проблем е изясняването на техния смисъл...
Това, което ми подейства в оная жена тогава не беше никаква доброта. Само обида и огорчение... И мисълта, че съм ги причинил несправедливо, ме зашемети. Искам да кажа, не само добротата може да предизвиква добро.

Нали, винаги съм смятал, че с не думи може да се каже повече и по-силно, отколкото с думи.

да.затова някой като не си му приятен или иска да те накаже ,той или тя просто те игнорира.това говори достатъчно