Това е продължението на вече попретъпканата тема “Странно е, но вие имате думата”. Irreal с право ме посъветва да направя нова тема, че старата взе да се задръства, но за да не се налага да се ровичкате и в нея, та да разберете за какво става дума, ще копирам в тази първата част.



Ето ги героите в първа част:
Irreal-човек. Жена, която не подозира, че скоро ще осъзнае истината за Матрицата
Bamze*-дете-потенциал. Помага на Оракула
[Matrix] Chost-бунтовник. Следи irreal докато дойде време да й бъде обяснена реалността
Действието се развива точно в паузата между The Matrix и The Matrix:Reloaded-появява се Нео, за когото се смята, че е Той. Все още малко вярват в него, но е доста известен.Силата му расте и бунтовниците използват момента да спасят колкото се може повече хора. Агент Смит е изчезнал, но това не прави по-леко положението, тъй като машините все по-упорито действат, сякаш осъзнали новата заплаха от страна на Нео



Пронизителният пищящ звук на ел. будилник бързо изтръгна irreal от сладкия й сън. Тя още през мъгла погледна към циферблата и това, което видя, я накара веднага да скочи на крака.
“По дяволите, пак ли? Писна ми!” –гневеше се без глас момичето, докато бързаше по претъпканите улици. Знаеше, че пак закъснява за новата си работа, а минувачите никак не й помагаха като я блъскаха непрекъснато. Може би и затова не забеляза човека, който я следеше от както бе излязла...

От както й бяха казали, че е “по-различно дете”, Bamze* дълго време не искаше да се примири с фактите. Може би защото и тя желаеше да живее като всяко нормално дете, макар и сама да се бе убедила, че това не й се отдава особено. Не и с дарбата, която имаше(Bamze* предпочиташе да я нарича проклятие). Детето можеше да чете мисли. Лесно, дори и без да желае, до нея достигаха мислите на околните, даже и тези, които би трябвало да си стоят скрити в най-тъмния ъгъл на съзнанието. Това би било интересно, ако всички хора бяха добри. Но понеже не би било възможно, момичето от малко беше принудено да понася цялата злост на мислите, които “чуваше”-мисли на обикновени хора, на лъжци, луди, убийци...Bamze* искаше поне за миг да се измъкне от ролята си на радар за човешки мисли, но това ставаше възможно, само когато заспи.
-Обичаш да спиш, нали, детето ми?-беше я попитала Оракула при първата им среща.
-Да.
-А защо?-бе продължила да пита старата жена.
-Защото всичко ми се струва по-истинско...-беше й отговорило малкото момиче.
Сега Bamze* , вече на 16, си бе дала сметка, че всичко да ти изглежда по-нормално в съня, е лесно разбираемо на фона на способността да четеш съзнания. Момичето вече беше “просветено” от Оракула какво всъщност е реалността, знаеше за Матрицата и живееше при съюзничката на Зион заедно с другите надарени, помагайки й да прецени хората, които щяха да бъдат освобождавани от “реалността”. Макар и да не желаеше да го признае пред себе си, Bamze* сякаш още не “беше намерила себе си”. Тя очакваше нещо. Нещо, което и сама не знаеше какво представлява, но то бе толкова натрапчиво, че наскоро беше започнало я разсейва от вълните човешки мисли, които я заливаха.

[Matrix] Ghost бе приел мисията да следи irreal докато дойде момента да бъде измъкната от Матрицата, не просто защото капитан Ниоба му го бе наредила. Той обичаше работата си. Макар от скоро да бе зионец, а още по-отскоро да беше втори командир на три-екипажният “Логос”, той беше приел присърце каузата на бунтовниците и правеше всичко по силите си да не бездейства, дори и ако се налагаше сам да си изнамира задачи.
“Още малко й е нужно. Само още малко и ще може да прогледне...”-мислеше си той, като наблюдаваше как irreal се качи в едно такси. След това си обърна гърба, усмихна се леко и пое в неизвестна посока...

To be continued


Очаквам мненията ви. Ще съм благодарен за критики, така ще поправя пропуските.
Всички, които желаят да участват са повече от добре дошли. Условията можете да намерите някъде из моите постове по темата, но май най-ясни са в началото.

Ето я и третата част. Новите герои са:
Thyn-поредното творение на Матрицата, поредният агент. Целта му е ефективната борба с бунтовниците, независимо по какъв начин.”Целта оправдава средствата”.:-)
Maystora-млад капитан на кораба “Stormbringer”, който се различава от останалите с силното си чувство за страведливост и още нещо...

2.
Човекът усети нещо и без да му мисли много се втурна да бяга. Агент. Никога преди не бе срещал агент. В главата му, наред с нахлулата кръв, която пулсираше по артериите, отекваха думите на командира му: “Видиш ли агент, бягай! Скъсай се да бягаш!”. Бунтовникът вече виждаше изход от тясната уличка, когато нечия нечовешки силна ръка го дръпна откъм гърба, извъртя го към себе си и след секунда той се бореше да се отскубне от хватката на агента, който го бе повдигнал почти метър над земята.
Машината, обаче, сякаш се наслаждаваше на агонията на човека и вече минута го стискаше за гърлото, наблюдавайки го как се опитва да диша.
-Вие, хората, сте толкова просто устроени. Така...примитивни. Никаква следа от нашето съвършенство.-каза агента, виждайки как лицето на човека се е сбръчкало в старанието си да задържи живота.
След това го стисна по-силно и със все сила го удари в земята, чупейки главата му в плочките. Нещастният зионец дори не гъкна. Кръвта му, освен стените на малката и тясна глуха уличка, опръска черните обувки на агент Thyn. Той погледна обезобразения
човек, усмихна се и си тръгна в търсене на нови нарушители.
Агент Thyn беше най-новото творение на Матрицата. След инцидента с Нео и провала на агент Смит, тя бе създала ново поколение агент, чиято единствена цел бяха “нелегално влизащите в системата”-бунтовниците на Зион. Най-добрата машина за убиване на хора, която Матрицата беше създавала досега. Нейният Жътвар.

-По дяволите!-кресна капитан Maystora в екрана на бордовия компютър. –От къде се появи този агент!?
Той току-що бе изгубил най-новия си подчинен. И то по много жесток начин.
Кръвта, стичаща се от главата на бунтовника под формата на код, изпълни монитора. Maystora гневно излезе от помещението без да каже и дума на стъписания си екипаж.
“Втори за месец! Втори! Ако продължавам така, подчинените ми ще измрат преди канцлер Хаман да ми поиска доклад! По дяволите! Проклети машини!”-мислеше си капитана на път за каютата си. Поредната смърт на негов човек му дойде в повече и младият командир реши да се махне от очите на екипажа си, пред тях той никога не би показал слабост.
Maystora, макар и само на 28, се бе доказъл като високо отговорен, лоялен и най-вече абсолютно непоколебим в името на истината човек. Наскоро той лично, дори без да предупреди Сената, беше екзекутирал човек, за който твърдеше, че е предател. Бе излязъл прав, но изразяването на чувството му за справедливост бе постреснало Зион. Но и точно то го беше направило капитан. А и мисълта, че скоро ще има ново попълниние в екипа му, никак не го радваше точно сега.

Irreal пазаруваше в супермаркета без въобще да знае, че някой е приковал поглед в нея.
[Matrix]Ghost търпеливо я наблюдаваше. Единственото, което чакаше, за да пристъпи към действие, беше разрешение от Сената. Ghost знаеше, че са я одобрили за un-log, че даже вече й е нарочен командир, но заповедта за измъкването й все така се бавеше. Вече имаше чувството, че направо са го забравили...
GSM-а му звънна и го откъсна от мислите. Бунтовникът бързо отговори и заговори тихо, сякаш да не го чуе irreal, която тъкмо си избираше нещо за обяд.
-Капитан Ниоба?
-Ghost, Сената разреши да действаш по плана. Започни още днес.-чу се откъм слушалката.
-Разбрано.-отвърна [Matrix]Ghost и затвори.
Прибра телефона в шлифера си и скрито погледна съм irreal, която бе на другия край на магазина...

To be continued

Малко е, но за сметка на това тия дни се гответе за трета част.:-)

само една поправка-агента е програма,не машина иначе е супер.чакам да видя как ще действам

Взе да става интересно!

Близнак,харесва ми.Но все си мисля,че ще е добре,ако се включат поне още двама-трима,контрастни личности,за да стане по-колоритно(ако мога така да се изразя)
Между другото,почти си уцелил възрастта ми.Но досега всеки,който ме е виждал,не е познавал на колко години съм(изглеждам по-малка)така че в случая 16 напълно ми прилягат.Иначе съм малко по-голяма
...

Оф,измъчих се.Докато имах достъп до компютър,в този клуб почти никой не се явясваше,поне последните дни преди морето(или само така ми се струва).Заминах на море(отшелническата
)и си викам''Леле,като се върна вкъщи ше стана разногледа''.Горе долу така се получи.Успях да прочета мненията от периода,в който отсъствах и сега ми е голяма каша в главата.Добре,че интернет-а ми е сравнително бърз(е,когато не е много пренаселено в сайта)и не се налагаше да дремя пред компа.

Редактирано от Bamze* на 28.08.03 00:20.

Малко, ама готино.

Mr. Близнак...impressive
:))

4ове4е направо е невероятно.
100 пъти бравос за хубавата работа.
О4аквам с огромно нетърпение 3-та 4аст...

"...at last we`ll have revenge..."

Мисля даже да направя няколко колажа...нещо като хоби ми е.
Ако искате пратете снимки...Може да се полу4и интересно.Нещо като фото комикс или ...

лудница :))

"...at last we`ll have revenge..."

Редактирано от thyn на 28.08.03 14:33.

kakво ще кажете да помоля един админ да закотва една нова тема отгоре и в нея да са само разказите,а коментарите в отделна.ще е по-прегледно

Съгласна.

Хм, любопитно...Дори съм изненадан. Изглежда кодът отново е поддал някъде и май виждам нова аномалия. Да, досадно е отново да повтарям, 4е вси4ки сме жертва. Но явно се налага. Нещата не са каквито изглеждат. Те дори не са това, което не трябва да бъдат. Нещата са....произволни. Културни кодове, скрити послания, завоалирани мисти4ни внушения, нумерологи4ни трикове, 4е дори коктейли от позабражени гности4ни постулати. 4е кой има нужда от подобен лабиринт. Нещата са прости. Няколко милярда какавиди си живуркат, трупайки огромни купища лайна за оправдание на безмисленото си съществуване. Какво велико дело извършихте в4ера, а днес? Май отговорът по вятъра се носи....Силните ще оцеляват, а останалите просто имат малка роля, която търпеливо 4акат и наивно нари4ат цел в живота. Каква цел за половин реплика от миманса, драги? Животът все пове4е ще се превръща в привилегия. Скъпа привилвгия. Само за малцина. Прости4ко - при4ина ве4е не е нужна. Следствието си е достатъ4но само на себе си.

И аз съм съгласен.

Близнак, а какво ще кажеш, дали не мога да се окажа агент под прикритие, иначе директор на Института по справедливостта на Града, който е оцелял след войната с машините и за който не подозират нито те, нито хората. Там оцелелите са продължили своето развитие и са постигнали голям напредък, без още да са готови да отвоюват свободата на цялото човечество. Те внедряват свои агенти - наблюдатели както в Зион, така и в Матрицата, за да следят за момента, когато хората ще бъдат готови да приемат свободата и цялата отговорност, идваща с нея. За да няма повече несправедливост и неразумност в управлението на света и произтичащата от тях нестабилност, която да е люпилня на нова война. Оракула например може да е нашият агент - програма в Матрицата, както и Меровингий и Персефона, внедрени още в началото, но предали нашите цели.
Давам си сметка, че това е доста радикално отклонение от сюжета на филма, затова моля и другите да си кажат мнението и да го доразвият или отхвърлят.
Макар че, честно казано и на мен вече едно такова драстично отклонение започва да не ми се нрави много. :) Като че ли извършвам кощунство спрямо филма с това си предложение.
По-скоро Града може да е някое местенце, част от Зион, което оцелява след всяко поредно разрушаване, скрито дори и за машините. И оцелелите всеки път търсят начина за победа над машините, като се внедряват в Зион, без да се разкриват, защото истината за неговото повтарящо се унищожение може да съкруши съпротивителната сила на Зионци, да прекърши техния дух. И с всяко поредно разрушение Града става все по-добър в борбата с машините, както машините всеки път стават все по-ефективни в разрушаването на Зион (Архитекта нали така каза). И сега, при този Избран (Нео) Града е натрупал достатъчно опит - паралел с по-особените способности на Нео. И сега е времето за Революция...

интересно.но дали така ще се случи в 3 част?кво ще кажат другите?

Аз не искам да гадая.Наистина е интересно това,което Maystora казва.Но не мога да преценя дали е добре да го използва за героя си.От една страна е добре да се придържаме към сюжета и просто да се потопим в света на ''Матрицата''...но пък идеята в никакъв случай не е ''кощунствена'' и мисля,че е добре да дадем по-голяма свобода на въображението си.Кой знае,може да се окажеш прав...
Искам вече да е ноември

Ами какво пък. Ако не е много човъркане в сюжета- къв ще им е проблема.
За Института по справедливостта много ми хареса.

Аз също...

http://efk.cult.bg/thyn/smith%20copy.jpg

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинете ме за закъснението, но имах проблем с достъпа до нета, затова пък сега пускам две части. :-)


3.
-Капитан Maystora, може ли?-някой почука на вратата на каютата.
Младият капитан отвори ядосано и попита с буреносна физиономия:
-Какво искаш, Мак?
-Ами...-замрънка вторият оператор на “Storm bringer”-от централата казаха да се включим за предаване. [Matrix]Chost ще ни предостави новият човек.
-Точно сега ли, дявол го взел! Идвам.-отвърна Maystora и излезе от каютата си, затръшвайки вратата.

Irreal седеше и си пиеше кафето, гледайки как на улицата пред кафенето минувачите бързат да се приберат след работния ден, допълнително стимулирани от необичайно хладният есенен вятър. Без тя да забележи, млад човек, загърнат в черен шлифер влезе в помещението и се приближи до нея.
-Извинете, мястото свободно ли е?-попита мъжът.
Момичето се огледа тихомълком и като не видя свободна маса, отвърна:
-Да, заповядайте.
Човекът седна срещу нея, свали черните си очила и си поръча кафе. След минути подаде ръка и каза:
-Ghost.
-Моля?
-Така се казвам, Ghost.
-Имате...интересно име. Аз съм irreal.-здрависа се жената.
-Добре ли се чувствате?-попита Призрак, все още държейки ръката й и гледайки я в очите.
-Какво искате да кажете?
-Живеете ли?
Irreal не отговори, а вместо това дръпна ръката си и погледна подозрително човека пред себе си.
-Вижте, не ме разбирайте погрешно. Нито съм луд, нито съм убиец. Имам в предвид друго-наистина ли чувствате живота си? Усещате ли всеки миг, преживявате ли го, прави ли ви впечатление, примерно така, както изживявате всеки кадър от съня си? Или просто сякаш механично изразявате тъгата си, радостта си, което и да е чувство.-Ghost направи кратка пауза и продължи.-Случвало ви се е когато изпитате силна емоция да ви се стори изведнъж, че нещо невидимо ви обгражда, затваря ви, пречи ви да живеете истински, нали? Заслепява ви...Знам, че ви е познато. А вие се търсите сама себе си, искате да живеете, не да оцелявате, знам го.-[Matrix]Ghost свали погледа си от този на irreal, стана, остави някакви пари на масата и каза:
-Нека кафето е от мен. Ако съм ви заинтригувал, бъдете пак тук, довечера, в 21ч.
След това той кимна на смълчаната и объркана жена, сложи очилата си и излезе.
-Мамка му...-отрони след минути момичето.

-Ало, шефке, май ми повярва. Нека Maystora да е готов в 9часа, да е пред старата катедрала.-докладва Призрак на Ниоба.
-Дадено, Ghost! Отваряй си очите!-каза тя и затвори.

Часовника в кафенето удари 21 часа. Irreal бе седнала на същата маса и гледаше циферблата. Точно, сякаш цепещ секундата, влезе Призрак. Той отново седна срещу нея и повдигна вежди въпросително.
-Виж...-започна припряно irreal-не знам защо се съгласих на това, но...знам, че си прав.
-Много добре.-усмихна се мъжът-Ела с мен. Има още нещо.
След минута [Matrix] Ghost отвори вратата на irreal и излязоха навън...

4.
Bamze* отвори очи. Седна на леглото и разтърси глава. Погледна часовника на шкафчето-18 часа. Току-що беше сънувала нещо странно. Закачулен жътвар, който размахва остра коса насред житно поле, а в стоманено-сивото небе над него просветват гръмотевици. Започва да вали. На поредната гръмотевица косата на жътваря проблясва. По острието се вижда кръв. В мрака просветват очите на косача, но това се оказват очни кухини, в които тече кодът на Матрицата. Жътварят се усмихва злокобно, всичко става червен код и се размива...

Агент Thyn тъкмо стоеше и гледаше минувачите. Чакаше да засече някой подозрителен, за да го “елиминира без присъда”. Изведнъж долови някакво нарушаване в кода, но не разбра къде точно. Стана от пейката и се отправи нанякъде.

Irreal и Ghost стигнаха пред старата катедрала на града. Момичето погледна нагоре-небето беше стоманено-сиво, а в далечината проблясваха гръмотевици. Щеше да вали.
-Добър вечер!-поздрави ги непознат мъж пред катедралата.
-Здравей, това е irreal.- каза [Matrix]Ghost
-Приятно ми е, Maystora.
След това човекът ги поведе в пустата, занемарена сграда. Водеше ги към една от стаите за кръщене. Като влязоха, irreal попадна на странна гледка-стаята бе пълна с всякаква апаратура, компютри, странен стол и огледало...Имаше и още две жени и мъже.
Maystora я покани да седнат на един диван. Призрак ги остави и отиде да помага на другите, които нагласяха машините.
-Е, irreal, предполагам, че си повярвала на Призрак щом си тук...-започна капитанът.
-Да...Не знам за какво е всичко това, но ще рискувам да разбера.
Maystora се засмя леко и каза:
-Добре...Значи за мен остава само да ти доразкажа за какво става въпрос.-той направи пауза и продължи-Ти можеш да освободиш сетивата си. Можеш да освободиш душата си от този...затвор, наречен “реалност”. Всъщност ще разбереш, че всичко не е това, което изглежда. Светът е много по-различен, по-съвършен, по-приятен. Ти ще прогледнеш. Ти ще живееш.
-Това ми го каза и Ghost.-на irreal и се стори, че и двамата мъже говорят по един и същи начин.
-Е, щом си наясно, нека пристъпиш към избора си.- Maystora й подаде чаша вода, разтвори дланите си, в които имаше две таблетки.-Вземеш ли синьото хапче, ще забравиш случилото се и никога не ще “прогледнеш”, изпиеш ли червеното-ще видиш и усетиш истинския свят.
Irreal си помисли има ли някакъв знак, в това, че се намират в кръщелна зала и взе червеното хапче. Изпи го. Дойде [Matrix] Ghost и я поведе към стола. Maystora отиде при един от компютрите.
Момичето видя с периферното си зрение, че повърхността на огледалото до стола потръпва. Протегна ръка и го пипна...

Навън заваля. Агент Thyn пристигна пред портите на старата катедрала и се ухили злобно. Гръмотевица раздра небето...

To be continued

Леле,какво ли не съм сънувала...но такова нещо още не съм
А защо не ги постна в темата,направена от [Matrix]Ghost?
Сега следва интересното,нали?И не се чувствай задължен да си готов с новите теми в определен срок...Иначе си извинен!

Сърцето има доводи,които разумът не познава.

Близнак, страшен си! Става ли само да копираш четирите части в темата на Ппизрака "Историята". Може вече да е на втората страница. Сега е мноо късно, но утре може да постна героя си, за да можеш ако нямаш нищо против да ме включиш в шеста част примерно.

Да де, пък ти пиши към темата с коментарите, както и другите де. Така наистина ще е по-прегледно.

Хехе, сега там ще пиша!

вече е постнах.а коментарите- то си пише

Тя вече е в темата "Историята"

Близнак, за предложението имаш право. Ако се редуваме ще ти е по-лесно, пък и наистина ще стане по-задружно. Надявам се и другите да се съгласят. Дори може да се получи като в онази игра.

П.П Пу да не съм първа!!!

...(Ами като е твърде дълга няма да имам сигнатура,пък!)

Съгласен съм с тебе, ама не знам дали ще се престраша.

пишете в емата за коментари