|
Едуард Лимонов:
ПИСМО ДО ВЛАДИМИР ПУТИН
Господин Президент!
В традициите на руската литература, на Херцен, Толстой, Достоевски, а и на Солженицин, се обръщам към вас с открито писмо. То е открито, защото засяга не лични, а държавни проблеми, проблеми на нашата страна и на народа ни.
Ще започна с декларацията, че не ви смятам за пряк виновник за проблемите, върху които искам да привлека вниманието ви, но вие сте единственият, който може да разреши тези проблеми.
Вътрешните проблеми на Русия са следните. Войната в Чечения не постигна желаните резултати. Руската кръв, пролята от чеченците, не ни позволява да се примирим с тях, чеченската кръв, пролята от нас, крещи за отмъщение, тоест за продължаване на военните действия.
Войната в Чечения създаде вътре в самата Русия тоталитарен климат, който на практика си е режим на жестоко извънредно положение: задържания, проверки, обиски, побои, изобилие от въоръжени хора по улиците, произволно насилие от страна на служители на МВР над всички и всекиго. В резултат ежедневно се погазват свободите и правата на човека. Ясно е, че всичко това се прави с намерение да се опази населението, но фактически МВР ни тероризира. Следсептемврийската параноя на държавно ниво усили мрачността на и без това полицейския климат, който цари в градовете на Русия. В страната е трудно да се живее и да се диша.
В страната, поверена ви от народа, господин Президент, политическите свободи понастоящем напълно липсват. Именно по време на вашето управление бяха извършени решаващите финални нападения на държавата над политическите свободи на гражданите. Беше приет позорният “Закон за политическите партии”, който легализира безпрецедентния контрол на държавата над политиката. Фактически този закон е смъртна присъда над политическия живот в Русия. Аз наблюдавах как на пресконференция това лято вие оценихте “Закона за партиите” като постижение на вашето управление. Освен това вие добавихте обяснението, че в “цивилизованите страни съществуват две, три, най-много четири партии, защо ние трябва да имаме 350?”
Господин Президент, вие грешите или умишлено са ви заблудили. Аз живях шест години в “цивилизованите” Съединени щати и още четиринайсет години в цивилизованата Франция. Там има стотици партии! Друг е въпросът, че повечето от тях не са представени в парламента, тъй като или тяхната идеология не е увлякла достатъчно масите, или не са имали достатъчно финансови и организационни сили, за да победят на изборите. В страна като Русия, току-що пробудила се за политически живот след дълги десетилетия задушаваща еднопартийност, отстраняването от политически живот, от избори на току-що зародили се политически сили е тираничен жест! Подписана е смъртната присъда на руската политика.
Държавата не се ограничи с унищожаването на политически организации.
Държавата създаде лъжливи, фалшиви политически организации.
Многомилионното чиновничество на Русия, длъжностни лица по поръчка (надявам се, не ваша поръчка, господин Президент) се организираха в клановете “Единство”, “Отечество”, “Цяла Русия” и се нарекоха политически партии. Не идеологията, а вярата във властта като в идеология обединява членовете на тези чиновнически кланове. В този смисъл самоназоваването на тези хора с името “партия на властта” е чудовищен цинизъм, тъй като е равносилен на следното самопризнание: “Да, ние сме партията на онези, които са вече на власт и смятат да се задържат на власт на всяка цена, преди всичко чрез безсрамна смяна на идеологиите.” До 1991 година всички тези хора членуваха в КПСС, от 1991-а до 1999-а наричаха себе си демократи, днес те са “путинци”. Подобно политическо пребоядисване в държавен мащаб би трябвало да се наказва със закон. Извършена е политическа фалшификация.
Гръмки показни процеси: срещу “шпиони”, срещу олигарси и още една голяма група “срещу терористи” позорят, разтърсват, тревожат страната. Процесът в Пятигорск срещу Муханин и Саралиев завърши с признаването им за невинни за извършването на терористичен акт на 6 октомври 2000 година в град Пятигорск. В Ставрополския краеви съд се проведе закрит процес срещу жители на Карачаево-Черкесия братята Бастанови, Байрамуков, Французов и Таганбаев. Те уж били превозили и съхранявали взривното вещество, което било използвано при взривяването на блоковете в Москва и Волгодонск. Подсъдимите още първия ден заявили, че не се признават за виновни, че са направили признания под физически и психологически натиск, докато са били в следствения изолатор в “Лефортово”. Аз лично лежах месец и половина в една килия с човека, който е накарал Французов да напише “чистосърдечно” признание. Той самият се хвалеше, че е принудил Французов да напише “чистак”. Този тип заплашваше и мен. Ето така се осъществява “диктатурата на закона”, прокламирана от вас, господин Президент. Няма да споменавам вече абсолютно чудовищните обвинения, които отправи към ФСБ “Новая газета”. Но искам да отправя своето обвинение към ФСБ за убийство. При разследването на дейността на партията на национал-болшевиките и лично моята дейност бяха убити А. Буригин и В. Золотарьов мои партийни другари, двама от дванайсетте души, с които бяхме на Алтай (където уж съм бил организирал НВФ* и съм възнамерявал да се занимавам с тероризъм). Золотарьов бе изхвърлен от прозорец, Буригин почина от кръвоизлив в мозъка, причинен от удар с тежък предмет по главата.
В страната за съжаление бе възстановен обичаят на държавното премълчаване, разновидност на мълчаливата лъжа от висотите на властта, която беше характерна за най-тежките съветски времена. Почти цяла година руснаците бяха принудени да наблюдават перипетиите около вдигането на подводницата “Курск”. Тази лицемерна, неприятна комедия бе разигравана от ръководителите на флота и вицепремиера на правителството на мястото на трагедията на моряците от “Курск” и бе тиражирана по телевизионните екрани цяла година. Всичко това, господин Президент, ежедневно ви лишава от много хиляди привърженици.
Положението в руските затвори е ужасно. Върлуват туберкулоза, СПИН, наркомания. Въпреки амнистията населението на затворите в страната непрекъснато нараства. Това се обяснява не с особено престъпните наклонности на гражданите на РФ, а с безжалостната строгост (а още повече с некадърността) на законите и на органите, прилагащи тези закони: милицията, ФСБ, Прокуратурата, съдилищата, Министерството на правосъдието. Тези органи така и не бяха сериозно реформирани и останаха тоталитарни, на практика хищници, преследващи гражданите. В страната се разработва и вече петнайсет години се въвежда съдебна реформа, но вече ясно личи, че от нея почти няма да има полза. Защото съдиите си остават същите, корпоративният дух на съветското тоталитарно правосъдие ще убие резултатите от съдебната реформа. Нещо повече, част от осъдените, дори с малки присъди, неминуемо ще умрат в затвора от туберкулоза, от свръхдоза наркотици или СПИН. Виждали ли сте някога нашите затворници, господин Президент? Тези пръстени на цвят хора, покрити с язви и струпеи?
Гражданското общество у нас в Русия съществува само във вид на лични мнения на известни руски граждани, отговарящи на въпросите на средствата за масова информация. Тези мнения се публикуват и произнасят, често са умни, сериозни, достойни да бъдат чути и взети предвид при вземането на държавни решения. Но не съществува никакъв механизъм за връзка между мненията на представителите на гражданското общество и решенията на държавата по едни или други проблеми. На принципа “кучетата си лаят, керванът си върви” така държавата не обръща внимание на мненията на непоканените и “страничните” хора.
На държавата под вашето управление, господин Президент, народната инициатива є трябва само веднъж на четири години, а именно в деня на изборите народът да отиде при урните и да гласува за вас, а пък вие ще се погрижите за всичко останало. Лично аз не се съмнявам нито във вашите добри намерения, нито във вашите способности и талант. Но лошото на вашето бащинско самодържавие е, че лишава 150 милиона души от участие в съдбата на страната, обрича ги само на фаталистично, покорно очакване на участта си, която вие решавате.
Най-важният проблем във външната политика руснаците в ОНД е като отворена рана. При подялбата на наследството на СССР вашият предшественик Елцин (именно по негова инициатива бе извършено престъпното разделяне на СССР) неразумно и престъпно остави извън границите на Русия 27 милиона руснаци. Руската диаспора е съсредоточена главно в Украйна (над 11 милиона руснаци), в Казахстан (6,5 милиона), в Латвия (900 хиляди), а още стотици хиляди руснаци живеят и в други страни от ОНД. Докато в Украйна (с изключение на Прикарпатието) положението на руснаците е що-годе сносно, правителствата на Казахстан и Латвия провеждат откровено антируска политика. Руските организации в Казахстан са отдавна разгромени или едва дишат, а покрай тях министърът на МВР на Казахстан Каирбек Сюлейменов коварно създаде фалшиви уж казашки и руски организации. Изтормозени, избити, забравени в лагерите руснаци това е реалността в съвременен Казахстан. През казахските затвори минаха Супрунюк, Исмаилов, Сидорова, Антошко, Коломец и много други, някъде в страшните казахски лагери лежат арестуваните през 1999 година Казимирчук и неговата група, осъдени на 15 години... Неизброими са жертвите и затворниците на агресивния антируски казахски режим. От мизерстващите градове (където вечер излиза на лов за руснаци дивият казахски ОМОН*) руснаците бягат на север, към Русия.
В Латвия 600 хиляди руснаци (от всичко 900) нямат право на гражданство, имат само право на пребиваване като “чужденци”. Руснаците нямат право да избират и да бъдат избирани, не могат да напуснат Латвия, не могат да си намерят добра работа. В Латвия през последните години са били арестувани около 150 червени партизани и стари чекисти, участници във ВОВ*. Фартбух, Савенко, Кононов са най-известните от тях, но в затвора е починал старият Василий Кирсанов, незабелязан, уви, дори от нас, Национал-болшевишката партия, макар че ние направихме всичко, за да измъкнем от затвора Кононов, и се борим за правата на нашите стари приятели от 1998 година. Нова жертва на латвийските власти е 80-годишният Николай Тес, между другото, гражданин на Русия. А нашата власт мълчи, господин Президент. Със съжаление трябва да отбележа, че руската държава, кой знае защо, предпочете, вместо да защити своите 27 милиона руски братя, да се сприятели с главите на страните от ОНД. Част от президентите може би са достойни хора, но когато в името на добросъседските отношения с Казахстан вие, господин Президент, стискате ръката на Назарбаев, аз неволно виждам Елена Савченко. След като я изнасилили, казахските милиционери я извели да копае гроба си. Прибегнали до такива мерки, за да я принудят да издаде имената на организаторите на казашките вълнения. А когато вие, господин Президент, стискате ръката на Вики Фрайберге, Президента на Латвия, аз виждам как в затворническата килия внасят на ръце 86-годишния съветски чекист Фартбух. Господин Президент на Руската федерация! Не бива да подавате ръка на хора като Назарбаев и Фрайберге. Не мога да не ви задам въпроса: знаете ли вие, господин Президент, че през ноември 2000 година ФСБ е предала на латвийците четирима млади руснаци, членове на НБП, които бяха тръгнали за Латвия, за да проведат мирна протестна акция срещу задържането по затворите на стари руски чекисти и червени партизани от ВОВ? За това писаха много и латвийските, и руските вестници. И знаете ли, че руската ФСБ е подсказала на латвийците да съдят тримата национал-болшевики по члена “тероризъм” вместо “хулиганство”, както са смятали да постъпят латвийските власти? Поинтересувайте се, Владимир Владимирович! Нека Патрушев ви донесе папката.
Васални са отношенията между Русия и САЩ. Не биваше Русия да излиза първа и доброволно да застава на страната на Съединените щати след трагедията от 11 септември. Може само да се съжалява за прибързаността, с която Съветът за сигурност на РФ взе решение да подкрепи Съединените щати. Фактически Русия, без да получи нищо в замяна (дори дълговете няма да ни опростят, дори не ни подариха параход като във филма “Волга-Волга”), даде за ползване на САЩ своите средноазиатски инфраструктури, пусна войниците им в един стратегически важен, контролиран от нас регион. Където 201-а дивизия стои именно за да не допуска чужди хора. Сега американските войници се разкарват из териториите на Узбекистан и Таджикистан. Освен това Русия се нае да издържа чужда война, да снабдява с наше въоръжение антиталибанския Северен алианс. На всичко отгоре ние, руснаците, се превръщаме в обект на омраза от страна на мюсюлманските страни, които се солидаризират с братята си по религия пред лицето на американската агресия в Афганистан. Ситуацията е опасна и може да получи още по-опасно развитие.
А дали Осама бен Ладен е виновен за нападението над Световния търговски център е все още голям въпрос. Най-вероятно не е. Вие, Владимир Владимирович, обичате да употребявате словосъчетанието “цивилизовани страни”. По отношение на САЩ този термин е верен само отчасти. Ако говорим за “ландроматите”, за заведенията на “Макдоналдс”, за възможността да си откриеш сметка в банка за 10 минути, да, Америка проявява варварска жестокост. Зад престъплението от 11 септември трябва да виждаме и справедливото отмъщение, тоест обективните причини за това престъпление. А те са следните: Съединените щати през цялата си 225-годишна история, но най-вече през последните десет години, нагло, открито, самоуверено, с циничното кискане на разпасал се канибал потъпкват свободата и правото на малките страни на съществуване, на собствени виждания. САЩ организираха истински гонения спрямо инакомислещите страни. “Страните аутсайдери” не са си измислили сами това унизително определение, Съединените щати наричат така несъгласните с тяхната воля, с техния диктат над света. Masters of the Universe* така наричат себе си. Когато СССР се самоуби, САЩ обезумяха от удоволствие, защото се усетиха единствени господари на света. Символично е, че именно с разрешението на жалкия и слаб Горбачов Джордж Буш-баща извърши първото в историята на планетата крупномащабно международно престъпление в еднополярния свят бомбардира Ирак през 1990 година. Русия тогава можеше да използва правото си на вето в Съвета за сигурност при ООН, но не се осмели, хипнотизирана от Щатите. Приемникът на Буш Клинтън довърши престъплението спрямо Ирак, бомбардира Босна, после Косово, а впоследствие извърши още по-голяма ескалация на международното насилие и анархия бомбардира суверенната европейска държава Сърбия. Самолетите на САЩ, Великобритания и съюзниците им хладнокръвно унищожиха с бомбите си всички инфраструктури на една бяла, европейска, немюсюлманска страна, която не им беше обявявала война! Беше сринат невероятно красивият Белград: сградите на телевизията и радиото, мостовете над Дунав и министерствата, железопътните гари и летищата. И ето, президентът Джордж Буш-син получи отговора жестокия удар по сърцето на Америка Ню Йорк и Пентагона. Отговорът се разчита еднозначно: не може безнаказано да се убива населението на инакомислещи и инакоживеещи страни. От днес на всеки е ясно: малките страни и нации нямат ядрени бомби и скъпоструващи крилати ракети, но имат храброст и омраза. Както се разбра, това е най-доброто и най-съвременното оръжие.
Не бъдете като Горбачов, Владимир Владимирович! Не се оставяйте да ви хипнотизират! Сега, когато американците възторжено заявяват, че биха избрали Путин за свой президент, като го предпочетат пред Блеър, спомнете си предупреждението на “руския Ницше”, Константин Леонтиев: “Не се радвайте на вниманието на франките!” Великият руски философ, дипломатът Леонтиев е написал това, имайки предвид Запада, когато е давал съвети на млад дипломат.
Когато ви избра за президент, Владимир Владимирович, народът на Русия ви повери съдбата си, но ние не сме ви давали carte-blanche за всичките ви желания и лични предпочитания. Политиката е твърде сериозна и трагична дейност, която се отразява върху съдбите на милиони руснаци и върху нашите деца и потомци. В нея трябва да бъдете крайно предпазлив. Горбачов даде на Запада страните от Източния блок, подари му ги и така допусна НАТО досами нашите западни граници. Техните войски се намират буквално отвъд нашите гранични бариери. В името на собствените си цели Елцин погуби СССР и сега от държавната граница на Русия до Москва са само шест часа с влак! Вашето управление заплашва да причини настъпването на въоръжените сили на САЩ до нашите южни граници. Армията на САЩ вече се разпорежда в Узбекистан. Вие сам ги повикахте. Прекалено се палите, господин Президент!
Владимир Владимирович, трябва спешно да спасяваме страната си. Вие завинтихте гайките и завъртяхте кормилото в невярната посока. Необходими са радикални отстъпления от онова, което правехте досега. В историята са ставали и революции отгоре. Съберете кураж.
В заключение позволете ми да направя равносметка и да ви кажа нещо много откровено. Изграждайки вертикалата на властта, затягайки контрола на държавата над страната, вие сте се затворили в кръга на назначените от вас министри и бюрократи. С удоволствие пътувате в чужбина, където се усмихвате на всички и често се държите приятелски с врагове на руския народ, такива като Назарбаев или Фрайберге. Вие отхранихте месеста, яка държава със злобен нрав, която тероризира собствения си народ. Във външната политика май сте решили да станете васал на САЩ. Това вече е съвсем непростимо. Масите все още ви обичат. Макар и не в такава степен, за каквато ласкателно ви съобщават вашите рейтинги, още ви обичат, защото сте млад, със спортен и величав вид. Но ако продължавате да игнорирате народа и да ни вземате за болни, смахнати и малоумни, които се нуждаят от строг режим и опека, и не ни оставяте сами да градим съдбата си (а това е висшето щастие за човека сам, запретнал ръкави, да гради живота си); ако продължавате като съветската власт да отстранявате народа от участие в управлението на страната, той отначало ще престане да ви обича, а после ще ви намрази. Всички хора. Задружно. Както стана с вашите предшественици.
Освободете Русия, господин Президент! Освободете я от чиновниците, буквоядците, комитетчиците и надзирателите!
Дайте на Русия свобода!
С дълбоко уважение
Е. САВЕНКО (Лимонов)
Имам към вас две малки лични молби.
Намерете време и прочетете моята книга “Убийството на часовия”, издателство “Молодая гвардия”, 1993 г.
Моля ви от свое име и от името на моите другари, обвиняеми по дело № 171, да бъдем съдени справедливо, от открит съд, без натиск от страна на държавата.
|
