|
|
|
За да участвате в клуба попълнете следващата форма.
HTML е разрешен.
Можете да използвате МЕТА ЕЗИК. Кликнете Т У К. , за да разберете подробно как.
Анонимните мнения са разрешени, така че можете да изберете прякор под който да изказвате мнението си.
|
| |
Автор: PipilotaV.
Тема: Re: Твоята любовна история
|
Ти оставяла ли си някога съпруг, била ли си инициатор на развод? И как го реши, ако да? Колко време ти трябваше, за да се увериш, че не грешиш, че така трябва, че няма какво да се спасява, примерно, че не можеш да живееш повече така?
Много често чувам хората тутакси да излизат с радикални решения. Но да се разделиш с някого, с когото си живял дълго, да стигнеш до точката на окончателното решение, не е толкова просто и лесно, колкото изглежда... Много се е говорило из клубовете и за хващането за "два клона", което било особено характерно за жените. Само че не е трудно да си представи човек, че третият може да бъде катализатор на процеси, за които иначе не всеки намира достатъчно кураж, тъй като една раздяла е нищо друго, освен негативни емоции, меко казано, във всички възможни посоки. Ако бъдеш припознат и за виновен и инициатор на раздяла, в която е замесен трети, върху теб е възможно да се изсипят и упреците на цели фамилии и приятелски кръгове, ако бракът ти на видимата повърхност е бил добър. Така че, разводът е само сълзи, обвинения, изтриване на красиви някогашни спомени и изхвърлянето им понякога в коша, упреци, жлъч, страдание, чернилка, и чак след това (понякога на мнозина и това не им се случва) освобождение- зависи за какъв брак става дума. И още по- кофти е, когато не искаш, но причиняваш мъка и разочарование у децата си, ако са на възраст, в която не могат да разберат какво се случва... А за да пристъпиш към всичко това, осъзнавайки какво следва, трябва да си много силно мотивиран.
Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.
Редактирано от PipilotaV. на 14.11.11 14:03.
| |
| 
|
|
