|
|
|
За да участвате в клуба попълнете следващата форма.
HTML е разрешен.
Можете да използвате МЕТА ЕЗИК. Кликнете Т У К. , за да разберете подробно как.
Анонимните мнения са разрешени, така че можете да изберете прякор под който да изказвате мнението си.
|
| |
Автор: Roxana
Тема: Re: с кого живеем, моят дом е моята крепост
|
Зора е минал частично само. Щеше ми се да е така, ама не е. И верно съм баба Яга, щото за мен думата стига е непозната, за което сама се псувам секи ден, вервай ми.
И аз не говоря за външността си. Трябва да ти кажа, че това ми е последната грижа. Като си видя програмата за деня, и обикновено стисвам зъби и след конска доза кафе без помайване тръгвам по задачи.
По някакъв начин хората не гледат и не усещат външността ми, това исках да кажа. Искам да кажа, че в мръсни джинси и омазана цялата вървя и работя, това исках да кажа. Че с две думи фиксираш разговора така, че да се работи, и в момента, в който хвана някой за гушата, тоя човек вече няма нерви да разбере дали съм сложила червило на устните си.
Казах ти, имам проблем, и то сериозен, по мое разбиране работохолизъм. Ще ми се да не съм така откачила на тема работа и да ме възприемат като жена, а не като робот, но по някаква причина обикновено съм фиксирана върху работа и всякакви проблеми и задъжения, а не дали някой е припаднал от маникюра ми.
Депресира ме, защото в това състояние не се чувствам жена, разбираш ли?
А некфо некро монстър, дето с кучия си зъб сдъвква замислено поредното мъжко същество по некой работен проблем.
Серьозен проблем, ако питаш мен.
Аре ся давай съвети за работохолизъм и как да се окача на ръцете на някой мъж, защото работата, печеленето на пари и всякакви други глупости ме обезличават като жена и човек и ме правят механизъм, който по команда ходи и върши работа, и съществува колкото да не опъне петалата преждевременно.
| |
| 
|
|
